Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Прилози кон историјата на Македонија и македонската култура“

Академик Коцарев: Македонската историја не треба да биде тема за политичко пазарење

Академик Љупчо Коцарев

Историјата на Македонија и македонската култура воопшто не се и не треба да бидат теми за политичко пазарење. Се надевам оваа книга, како и книгата „Прогласот на Константин Филозоф – Свети Кирил“, што деновиве излезе од печат и која содржи прилози на старословенски, словачки и македонски јазик ќе послужат како водилка за долгоочекуваното и посакувано обединување на ставовите на македонските политичари во врска со ова прашање.
Ова денеска го нагласи академик Љупчо Коцарев, претседател на МАНУ на промоција на колективното издание „Прилози кон историјата на Македонија и македонската култура“ приредено од академик Катица Ќулавкова, што се одржа денеска на платото пред МАНУ.
Оваа книга не им се обраќа на оние кои ја доведуваат во прашање нашата посебност како народ и култура, најмалку им е упатена на нашите источни соседи од кои не ни треба никакво смешно признание или каква комична согласност за тоа дека постоиме, рече во промотивниот говор академик Витомир Митевски.
Македонскиот народ, вели тој, има своја колективна меморија и неа не може да ја изрише никаков политички договор.
Тука објавените трудови на нашите еминенти специјалисти од разни области се само еден посебен израз на таа наша меморија… Сите тие сведочат против небулозите на оние што си вообразуваат дека кај нас се започнало од 45-та година на минатиот век… Реалноста говори за нешто сосема друго. Корените, не само на македонскиот јазик, туку и на култура, воопшто, се многу подлабоки, стари векови наназад, рече Митевски, посочувајќи дека книгата е поделена на четири поглавја.
Во својот говор, академик Катица Ќулавкова посочи дека книгата има за цел да понуди непристрасно читање на историските документи важни за разбирање на историскиот континуитет.
„Прилозите кон историјата на Македонија и македонската култура“ имаат цел да понудат непристрасно читање на историските собитија, документи, артефакти и околности важни за разбирање на историскиот континуитет со македонски предзнак. Повод за него беше освен вечниот копнеж по вистината ултимативниот и посесивен став на некои политички, делумно и научни кругови во соседството, став кој успеа да се интернационализира и рефлектира врз современите македонски состојби и врз статусот на македонската држава. Свесни дека не постојат фиксни и непроменливи историски приказни, туку плурални слики на историското минато и дека секој колективен и државно правен субјект има право на своја интерпретација на минатото, сегашноста и иднината, ние одлучивме да направиме дијагонален пресек на историјата на Македонија од древните епохи до средината на 20 век, посочи Ќулавкова.
 
   НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај




В А Ж Н О   С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:

www.gnevot-na-pravdata.com



Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.



СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!


Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting