Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Спомени

Куршумите хвърчаха край мене

Костадин Бакалов

Мамка му македонска - стреляй!
До редакцията на вестник „Народна воля“
Изпращам по един брой от писмото и листовките, които написах на втори септември 1978 г. В определения ден след осем часа пътуване (460 км), в 20.00 часа пристигнах пред пощата на град Петрич. След като се убедих, че служителите са напуснали сградата, погледнах към Пирин, където е моето родно село, сложих едно писмо в кутията и потеглих в обратна посока към другите градове. След втора проверка при граничарския пост при моста на река Струма и при милиционерите в село Делчево в 21.00 часа пристигнах в бижуто на Пиринска Македония - град Сандански. Оставих две писма в пощата, три пред вратата на гимназия „Яне Сандански” и бързо се насочих към Благоевград, до който оставаха още осемдесет километра. Поради тъмнината, дъжда и многото завои в Креснеското дефиле пътувах три часа до Благоевград.
Оставих десет писма в пощата, а колата паркирах на улицата близо до паметника на Гоце Делчев. Огледах района, взех венеца, двадесет писма, петдесет писма и листовки без плик, които в 1.00 поставих пред паметника на Гоце Делчев.
Дотогава десет пъти бях посещавал паметника и два пъти нелегално гроба на Гоцето при църквата „Свети Спас” в Скопие. След минута мълчание тихо запях песента, която пеехме с дядо, татко и двамата по-големи братя: „Ке дойде Делчев войвода с петстотин млади комити“, и тръгнах бавно към колата.
След около двеста метра чух: „Мамка му македонска, стреляй!”, и куршумът изсъска в краката ми. Започнах да бягам в обратната посока по другата улица. Двамата милиционери, които идваха от района на паметника, продължиха да тичат след мен и стреляха. Уплаших се. Всеки момент можеха да ме застрелят. На следващата, недобре осветена пресечка завих вляво, прехвърлих се през някаква тухлена ограда и легнах на земята. Милиционерите продължиха да бягат по улицата. Зарадвах се, но усетих болки в десния крак. Бяха ме ранили в петата. Избърсах набързо кръвта, превързах раната с парче от потника и се подготвих за отиване към колата. В този момент милиционерите се върнаха на пресечката, ядосваха се, че ме били изгубили, наричаха ме с най-грозни думи, псуваха и се заканваха на всички македонци, без да знаят, че аз съм на три метра от тях и можех да ги пратя при Свети Петър. Но Господ си знае работата.
Когато милиционерите пак заминаха да ме търсят, свалих шапката и якето, покрих ги с парчета найлон, излязох на улицата и тръгнах бавно към колата, за да не личи, че куцам. Не познавах добре другите улици. Минах по главната, паркирах колата до железопътната гара, взех билет за София, питах милиционера кой влак е за София, оставих писма и листовки във вагона до чешмата, качих се на колата и потеглих за Симитли.
Имах чувство, че пътят е блокиран от милицията. Мислех как ще реагирам. На Предел смених превръзката. Оставих писмо и листовки до автогарата на Разлог и се насочих към Банско. От дясната страна на пътя, в началото на Банско, може би някаква таксиметрова спирка, сложих шепа писма и листовки в пощенската кутия (половината паднаха на земята). Не продължих за Гоце Делчев, защото трудно понасях болката. Минах през село Баня, хвърлих в река Места писмата, листовките, на Юндола смених превръзката и бавно с много усилия се прибрах вкъщи. За случая знаеха само братята ми.
След четири месеца в пощата на Гоце Делчев сложих пет писма.
26.02.2021 г.
Костадин Бакалов, на 80 години
Писмо:
София, Министерски съвет, Тодор Живков
„МАКЕДОНЦИТЕ, живеещи в България, сме принудени да предупредим, че лично Вие и правителството прекалихте в злоупотребата с търпението ни.
ТОТАЛНИТЕ усилия за изопачаване на историческата истина търпят поражение и не правят чест на Вас и подръжниците.
НАКАЗАТЕЛНИТЕ ЗАКОНИ, с които се мъчите да осъществите асимилаторската политика спрямо МАКЕДОНЦИТЕ И ДРУГИТЕ НАЦИОНАЛНОСТИ, ускоряват надигащата се буря от негодувание и тласкат народите към вражда и изстребление.
Тръгнало по този път, БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ХВЪРЛИ БУРЕТО С БАРУТА НА БАЛКАНИТЕ, а сега остава да запали искрата.
НИЕ не искаме кръв, унижения и страдания за никого.
ОБИЧАМЕ КАТО БРАТЯ БЪЛГАРИТЕ и желаем да живеем с тях в мир и разбирателство.
ПРОТЕСТИРАМЕ ПРОТИВ ОТНЕТОТО НИ ПРАВО ДА СЕ НАРИЧАМЕ МАКЕДОНЦИ И ЩЕ СЕ БОРИМ ЗА СВОБОДАТА СИ”.
ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ
2.IX.1978
Листовки:
ДА ЖИВЕЕ МАКЕДОНИЯ - ДА ЖИВЕЕ СВОБОДАТА!
МАКЕДОНИЯ НА МАКЕДОНЦИТЕ - ПОЗОР НА ФАЛШИФИКАТОРИТЕ!
 
   НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај




В А Ж Н О   С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:

www.gnevot-na-pravdata.com



Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.



СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!


Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting