Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Да си припомним миналото. Преди 19 г.: По повод “Десетте лъжи на македонизма” от Б. Димитров

КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА?

Проф. Г. Радулов

Г-н Димитров, Вашият случай не в реда на нещата. Когато българският президент казва, че в България няма македонци е прав, а когато македонският архиепископ казва, че в Албания няма българи – страшно греши и нарушава човешки права.
Г-н Димитров ни показва надписи на надгробни плочи и други подобни извори, където пише, че починалият е българин и т.н. Ще му отговорим с писаното от един чужденец. Ето какво пише по този проблем руснакът П. Риттих в книгата си “По Балканам”, С. Петербург, 1909 г., с.199: “В средата на деветдесетте години българо- сръбската пропаганда достигна своя апогей и българите решиха да употребят всички средства за побългаряването на Тетовската кааза. Първата цел беше, разбира се, Лесновския манастир и тук дойдоха български агитатори, за да склонят игумена отец Иезикил да признае себе си и паството си за българи. Нито увещанията, нито съблазнителните парични предложения, нито заплахите не помагали. Отец Иезикил оставал непреклонен, отказал се от каквито и да било преговори и гръмко разобличавал агитаторите. Изчерпвайки цялото си красноречие, агитаторите се оттеглили с проклятия и подучили едного от своите членове да ликвидира Иезикил. Последният наскоро бил зверски убит, а българите, за да отклонят от себе си подозренията, устроили разкошно погребение и направили великолепна гробница със собствен български надпис. След неговата смърт за настоятел бил поставен българофила отец Иеротей”. Така, че не ни ги тикайте пред очите тези надписи. Както виждате някои от тях миришат на смърт, предизвикана от българска шовинистична ръка.
В българската историческа литература, посветена на възраждането в Македония има някои странности. Най-напред нищо не се говори за възрожденци, които не са работили в полза на българската национална кауза, като Манолис Касторианис (от Костур), Адамос Мецовалитис (от Мелник), Йоанис Фармакис, Георгиос Олимпиос, Костадин Бели (Бардси) (потомък на стара аристократична фамилия още от византийско време, живял в началото на 19 в. в Австрия) Апостол Маргарити, Леонидас Вулгарис (по произход от Пиянечко), поп Костадин Буфски (от с.Буф), Димитър Македонски, Петър Драганов (бесарабски българин), Пол Аржириадес (Павел Аргириадес), живял във Франция, както и неговите баща и чичо Д. и П. Аргириадес (живели в Австро-Унгария), Георги Пулевски, Кръсте Мисирков, д-р Константинович, Н. Димов и десетки други.
Говори се само за тези, които по някакъв начин са декларирали българско или поне панславянско съзнание. Но ако се вгледаме по-внимателно ще констатираме, че почти всички те са били горди с македонската история. Почти всички са показвали македонски патриотизъм и са подчертавали разликата между македонци и българи. Райко Жинзифов пише, че Д. Миладинов в спора с грък от Кукуш за македонската народност, “Пред доказателства на Миладинов гръкът млъкнал”. Той си “поискал от гърка не само днешните македонци, но и старите с Филип и Александър”. Преданията записани от Миладиновци дават доста добра представа за историческото съзнание на македонците през първата половина на миналия век. Започват с цар Александър и продължават с Юстиниан, Св. Наум, споменават безименни български царе и продължават с много предания за Крали Марко. Предава се също, че във Воден (античният Еге) са погребвани македонските царе, че градът е превзет от войска, вървяла след кози. Миладинови разказват преданието как цар Александър достигнал извора с вода от която човек ставал безсмъртен. Но Роксана, метейки, не догледала и счупила шишето със скъпоценната течност. Така Александър си останал смъртен [Братя Миладиновци. Български народни песни. Загреб, 1861, с.526].
 
   НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај




В А Ж Н О   С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:

www.gnevot-na-pravdata.com



Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.



СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!


Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting