Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Още една поетична творба на Иван Вазов, в която посочва съществуването на македонски народ заедно с други народи, като гърци, българи, арменци и др. Характерното в тази творба е, че Иван Вазов конкретно определя специфичния национален белег на народите. За гърците: “грък фудулин и лукав”, за българина: “малодушен”, т.е. слабоволен, страхлив, а за македонец: “македонец честен, прав”...

ИВАН ВАЗОВ: “ЕДИН КЪС ОТ ЦАРИГРАД”


Иван Вазов
Един къс от Цариград
Година 1872 (Обществено достояние)
Форма Поезия
Насреща ми Ени Джамия
издига свой грамаден свод,
покрит със черна тенекия,
венчаван с полумесец горд.
Наоколо се мълчешката
издигат из височината
като гиганти от гранит
и зрители на две морета
високи тънки минарета,
на кои ходжа гласовит
нарядко дрямката смъщава,
кат верни на молба призвава.
А в жежки дневни часове
отдолу много правоверни
седят на стълбите мермерни,
спокойно пушат наргиле
и гледат тихо, равнодушно
как пушекът се там дими
на облаци и лъкатушно
или народа, кой шуми!

Надясно моста се намира,
кой над море се длъг простира,
направен дървен, хълмест, крив;
покрит със хора разнородни,
със пушек гъстък, задушлив
из димниците параходни.

А долу чакат край брегът
лодкарите съдрани, голи
и минувачите зъвът
във жалостните си гондоли!

Из улицата всекий миг
минува, тръшка се трамваят;
със гръмот, бързо и със вик;
и хора бягат, псета лаят!
Из окната по някой път
показват се и пак летят
лица прекрасни, миловидни,
възточни хубости обидни!

И шум, и крясък, прах и дим,
псувни и глъчки, и смъщене,
и пекът юлский нестърпим,
приятност, па и отвращене
и кучета ужасна сган,
на улицата същ стопан,
богатства, салтанати сяйни,
ориентална роскош, сласт,
и бедности, уви! безкрайни,
неволи зли, що нямат глас,
фигури странни, разнобразни
и хубави, и безобразни!…
Тук мяркат се пред твоя взор
и се кръстосват безразбор:
и мюслиманин добродушен,
и грък фудулин и лукав,
и българинът малодушен,
и македонец честен, прав,
и работливият арменец,
и образованият френец,
и анадолец груб и прост,
и мръсний, лошав арнаутин,
и спекулантинът чифутин,
и чер арап със сплескан нос,
El cetera, El cetera…
Цариград, 1872 Край
 
   НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај




В А Ж Н О   С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:

www.gnevot-na-pravdata.com



Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.



СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!


Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting