Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.

90-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ НА ГЕОРГИ ХРИСТОВ (ЯН ПИРИНСКИ)-ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК “НАРОДНА ВОЛЯ”И СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОМО “ИЛИНДЕН” - ПИРИН!

Стойко Стойков, Георги Иванов

На така далечния за повечето 17 май 1931 година в село Яново, Светиврачка околия, в Пиринския дял на Македония, в полите на Али Ботуш се ражда Георги, втори син на Митра и Стою Христови.
Минава детството в работа и учене. Заварва културната автономия в Пиринска Македония и има възможността да учи македонски език и история, да слуша речите на прочути за времето си дейци по площадите на Пиринска Македония, говорещи за македонската нация, за обединението на Македония. Израснал в бунтовно семейство, привързано към свободолюбивите идеи на хуманизма, за справедливост, свобода и правдата, за всички хора по света, Георги скоро се озовава в особено положение спрямо комунистическата власт. Братята му бягат от страната и семейството е поставено пред опасност за изселване. Притиснат да влезе в комунистическата партия и не искайки да направи това, той влиза в БЗНС. Работи различни неща - работник на смени, управител на почивна станция, служител в Окръжния народен съвет в Благоевград, учител по български език и литература, инспектор в “Социални грижи”. Опитва се да емигрира в Социалистическа република Македония, но така и не успява. Под принудителното и външно „сътрудничество“ с властта запазва своята бунтовна нагласа и винаги своето силно македонско самосъзнание и патриотизъм.
Падането на тоталитарната власт му дава възможност вече явно да се включи в борбата за свобода и права на македонците, подета от неговите братя в емиграция. През пролетта на 1992 година започва голямата си житейска мисия - замества своя по-голям брат Александър и става главен редактор на в. “Народна воля” - вестникът, родил се в далечна Австралия през 1980 г. и излизал до 1992 г. в Лондон, а сега благодарение на Георги Христов започва да излиза в Благоевград от април 1992 година.
И това не е лека мисия. Сблъсква се с очерняща пропаганда, със заплахи за живота си, идващи от „доброжелатели“ или анонимни телефонни терористи. Търпи ги три десетилетия, но никога не отстъпва. На границата с Македония му конфискуват много книги, някои от които са с ценни автографи от авторите. Повечето от тези творби не се връщат никога при притежателя си. Конфискувани са от органите на сигурността и в името на националната сигурност на държава, която се бои от словото и истината.
Следват конфискации на вестника. Откази на една или друга печатница да го печати. Разгаря се яростна пропагандна кампания срещу “Народна воля”. Издига се цял Еверест от клевети, лъжи, фалшификации, инсинуации, хули, омраза... Вестникът е наричан антибългарски, сепаратистки, престъпен и как ли още не. А защо? Защото “Народна воля” от първия си брой застава твърдо на страната на истината и обявява неотстъпна война на неовърховизма, националшовинизма и неофашизма, вдига знамето на свещената борба за правата на македонците в България, издигайки за щит пред себе си международните документи за правата и свободите на онеправданите малцинства, ратифицирани и от българския парламент.
В тази мрачна обстановка Георги Христов запазва хладнокръвно добрия тон, не се поддава на провокации, не проявява страх, малодушие или двоумение, а увлича и други хора край себе си, намира съмишленици, и “Народна воля” достига до все повече и повече читатели, става опора на много македонци. И така вече пълни 29 години. В навечерието на своята 30-годишнина, откакто излиза в Благоевград, “Народна воля” не само е добре дошъл в много македонски домове, но е и чакан с нетърпение и упование, за да хвърли светлина в ретроградната тъма, натиснала България. А вече и хора, които далеч не се определят като македонци, споделят, че четат вестника с интерес... Става вестникът с най-много абонати в Пиринска Македония. Продава се из цяла Пиринска Македония, макар и редовно саботиран. Постоянни са оплакванията на читатели, които не могат да го намерят по будките, а агенциите по разпространението някак си връщат „непродадени“ броеве.
През всички тези години Георги Христов не се свива в черупката си на главен редактор, а развива и голяма обществена дейност. Като македонец, като журналист, като член на македонски организации в България и като дългогодишен член на Централния съвет, а от 2013 г. и като съпредседател на ОМО „Илинден“-ПИРИН. Той постигна нещо, на границата с невъзможното - в условията, в които работят македонците в България, успя да запази, съхрани без прекъсвания „Народна воля“ - вече 29 години. Колко хора могат да се похвалят с такъв подвиг?!
И намира време и сили да осъществи друго свое призвание - поезията. През 2003 година издава стихосбирката си “Попътен изгрев”.
В нея изповядва:

Дойдох на този свят
да пея, да се радвам.
Да любя хората и всеки цвят,
и слънцето в ръце да грабвам;
от мислите му светли да плета
живот и звънки песни на света!
...
Дойдох на този свят
да бъда мълния, да бъда гръм!
И стъпките ми твърди да кънтят
в житейския неравен калдъръм!
Дойдох за правда да горя,
за нея с песен да умра!
(“Дойдох на този свят”)

Не може човек да не потръпне, когато чете стихотворението “Родино”:

За теб, Родино, днес размислям,
за твойта участ и съдба.
Земя - с величие блестяла,
земя - страдание, борба.

През ужас на безброй години
аз чувах твоя майчин вик
и твоите сълзи, Родино,
боляха в мене всеки миг.

Че днес все още над Пирина,
та чак до Бялото море,
на робството ечи синджира
и в адски мрак народа мре!

Затуй кръвта ми ври, бушува.
И гняв в гърдите зашумя.
Не мога повече да чувам
как стене моята земя!

От тебе, майко, вдъхновени
ще бъдем храбри синове,
че там, където сме родени,
ще бъдат нашите гробове!

Кръвта, пролята по полята -
свещената ни кръв за теб -
на Македония земята
ще пази от врага свиреп!...
Това е Георги Христов: добър по душа, обичащ хората и живота, влюбен в правдата, отдаден всецяло на своята родина и воюващ за нейната свобода.
И тази доброта, тази любов, тази всеотдайност той предава на читателите си и затова вестникът е толкова обичан от честните хора и толкова животински мразен от силите на мрака.
През годините, когато с удивителна твърдост Георги Христов понася всичко, което не е заслужил, до него неотстъпно стои съпругата му Вера. Вече 67 години! Колцина могат да се похвалят с толкова дълга вярност и любов, с толкова здраво семейство? Това семейство показва на дело какво е висок морал, вярност, уважение и достойнство! И ако очакваме още нещо от тях, то е много просто: и синовете им да излязат от сянката и по-ясно да се чуе македонският им глас.
Какво да пожелаем на Георги Христов в тези празнични дни за него и за най-близките му хора?
Преди всичко да бъде здрав!
Да съумява спокойно и твърдо да отстоява позициите си и да не допуска вонящата помия на неовърховистите, националшовинистите и неофашистите, на глупостта и предателството да смути душевния му мир!
Да намира сили да пише с любов към хората и живота и да ни срещне с нови свои творби и книги!
Да продължава да слага жалони по трудния ни път към нашето признаване, за да не губим посоката и да не се лутаме напразно!
Да продължава да ни завладява с перото си и с присъствието си в нашите делници за ужас на мракобесието и на всички сатанински сили!
Да продължи да стои като стълб, като фенер, като вдъхновение в нашата борба. Като жива и витална традиция, която се подема от следващите поколения.
И като отправяме пожелания към Георги Христов да го спохожда винаги само доброто, нека го уверим, че с хора като него - творци, оптимисти и борци - вярата ни в добрите дни става непоклатима, а увереността в победата на македонската ни кауза ни изпълва с нетърпение!
Да кажем на Георги Христов: “Честит юбилей!”, и нека той да стане стъпало към нови успехи и висини по пътя ни към добротата, разбирателството, сътрудничеството и достойнството на всеки!
Нека да заслужим правото да кажем и за себе си това, което той сподели от първа страница на “Народна воля”: “Винаги и навсякъде съм работил напълно съзнателно за македонската кауза!”
 
   НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај




В А Ж Н О   С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:

www.gnevot-na-pravdata.com



Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.



СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!


Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting