НАРОДНА ВОЛЈА

Гласовете ви чуваме

ИЛИЯ ДЕЛИЛАКИ

П. П. Карапетров за дейността на Мидхад паша като валия в Солун между 3 ноември 1873 и 11 февруари 1874 г.
„Митхад паша се опита да убеди няколко по-изтъкнати българи, че те не са българи, а македонци; че те са хора, различни по националност от българите, както това може да се докаже чрез техния език (диалект), който е различен от българския, и че ще бъде добре, ако те се отделят от дунавските и одринските българи (Мизия и Тракия) и така си основат независима църква чрез възобновяването на Охридската архиепископия и други подобни работи...“
(П. П. Карапетровь, Сбирка от статии, Средец 1898, 91)
Борис Сарафов пред „Ню Йорк Таймс”, 11 април 1901 г.
Кореспондент на новинарския информационен лист проведе интервю с М. Сарафов, президента на Българския македонски комитет, който беше арестуван преди няколко дни в София. М. Сарафов направи поучително изявление. Той каза, че цялото движение е неразбрано... М. Сарафов продължи по следния начин:
„През 1895 г. ние, младите мъже, бяхме изпратени в Македония, за да подготвим въстание или при всички случаи да се опитаме да започнем някакво огнище, макар и само да покажем на Европа, че княз Фердинанд представлява мощен фактор на Балканския полуостров и че отлагането би представлявало по-голяма опасност за мира на континента. Едва след тези смущения силите една след друга признават княз Фердинанд за вожд на новата българска династия. Тази първа фаза на македонското движение поради факта, че то беше подчинено на различни партийни интереси, не придоби никаква власт върху по-голямата част от населението в Македония. Следователно ние, младите хора, се опитваме от няколко години да отделим каузата на Македония от българската вътрешна политика. Ако сега управляващите на Княжеството декларират, че не могат да ни толерират като държава в държавата, това показва, че поне сме успели да се освободим от пагубното влияние на българското правителство. Само защото вече не сме готови да се жертваме за тази или онази партия и разглеждаме освобождението на Македония като въпрос на чест за целия народ, българското правителство ни преследва...
„Тежка грешка е да се предполага, че се стремим да придобием Македония от името на България. Ние, македонците, се смятаме за изцяло отделен национален елемент и не сме никак склонни да позволим страната ни да бъде превзета от България, Сърбия или Гърция. Всъщност ние ще се противопоставим на всяко подобно включване с всички сили. Македония трябва да принадлежи на македонците. Неразбирането възникна поради пребиваването ни в България. Обстоятелството, че подготвихме македонско въстание, докато живеехме в тази страна, доведе до извода, че целим обединение между двете славянски провинции. Това обаче е напълно абсурдно. Ако трябваше да бъдем изгонени от България и да се установим в Швейцария, никой не би предположил, че възнамеряваме да освободим Македония от името на Швейцария; ние просто отиваме там, където намираме най-благоприятните възможности за нашата революционна работа...
Но където и да се намираме, ние искаме да запазим движението си отделно от националните стремежи на независимите балкански държави. Ние ще се противопоставим енергично на всеки опит от страна на тези държави да осигурят Македония за себе си. Укориха ни, че искаме да нарушим мира в Европа. Това ни оставя безразлични. Какво ни интересува нас, нещастните славяни, за мира в Европа! Русия често ни обещава, че скоро ще вземе нашата кауза в ръце. Само преди малко руски държавник ми каза, че трябва да бъдем търпеливи, тъй като веднага, когато Русия се освободи от ангажиментите си в Източна Азия, тя ще излезе в полза на автономията на Македония. Моето собствено убеждение обаче е, че руската дипломация ще започне да мисли за нас, когато реши да реализира собствения си идеал за завладяването на Константинопол. Целта й ще бъде не еманципацията на Македония, а нейното подчинение. Следователно моите приятели и аз сме решени да отделим изцяло движението, което вдъхновяваме от руската балканска политика. Без да искам по никакъв начин да отъждествяваме усилията си с политиката на Виена, въпреки това считам, че австро-унгарските стремежи са безкрайно по-малко опасни за автономията на Македония, отколкото тези на Русия. Завоюването на Македония от Австро-Унгария е невъзможно поради състава на тази монархия и съпротивата, която подобен план ще намери от страна на всички балкански народи...
„В същото време трябва ясно да заявя, че нито искаме, нито бихме приели официална подкрепа за нашето движение от Австро-Унгария. Няма да имаме нищо общо нито с официална България, нито с официална Сърбия, нито още с официална Австро-Унгария. Ние сме революционери и разчитаме само на половината от народите в Европа. За да се сложи край на недоразуменията между славянските държави на Балканите относно движението, в което сме ангажирани, двама от нашите приятели скоро ще отидат в Сърбия и след това ще продължат, за да изнесат лекции. Македония вече не трябва да бъде източник на разногласия сред балканските страни. Еманципацията трябва да представлява основата, върху която може да се основава федерацията на тези страни”.
(The Macedonian Agitation, The Times, London, April 12, 1901, pp. 3-4)
Реч на Димитър Благоев в българския парламент през 1917 г.
Д. Благоев: ...Всъщност в България се водеше една голяма борба не за обединяването, както казват, на българското племе, а за властването на едно племе в България. И тази борба е една от причините за освобождаването на самата тази българска държава. Тази борба се водеше между българското племе и славянското племе на Балканския полуостров. Българското племе, един грозд, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последния стадий на варварство, когато току-що се формираше като съюзи на племена, за да мине по-нататък, в периода на цивилизацията, в нация. И тази по-организирана част, която главно стоеше на едно по-ниско варварско стъпало, грабителски жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито да било средства, се нахвърли върху славянските племена да ги завладее. Но тези племена, въпреки това, че бяха неорганизирани, водеха дълго своята борба против това българско племе.
Я. Сакъзов: Не забравяйте, че те бяха колония на Византия и нейни подчинени.
Д. Благоев: Подчинени, но независими в своя вътрешен живот.
Някой от левицата: Не забравяйте историята!
Д. Благоев: Коя история? Тази ли, която вие фалшифицирате? (Смях) Такава история ние не ви признаваме. Ние гледаме каква е действителността. Факт е г.г. народни представители, че е имало голяма борба между българските и славянските племена на Балканския полуостров. И този процес, за който ни говори Я. Сакъзов и който поддържат и другите, не е за обединяване на българското племе, а за завладяване на славянските племена на Балканския полуостров, и затова ние виждаме потискане на славянските племена на Балканския полуостров, които масово се преселват във Византия и Мала Азия, и, от друга страна, отиват на юг към Македония, в която именно се запазва дълго време славянското племе.
Г. Данаилов: Ама вие сте родом от Загоричане.
Д. Благоев: Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление.
Някой от десницата: Какво търсиш тогава в България?
Д. Благоев: Така че процесът, за който не се говори, е процес за завладяване, а не за обединяване на българското племе...
Министър Х.И. Попов: Как се наричат в Загоричане българите?
Д. Благоев: Ако ги питате, те се наричат християни.
Министър Х.И. Попов: Те се наричат българи!
Д. Благоев: Аз не искам да навлизам в тази сфера, но искам да изтъкна какви опасности от ВАША гледна точка, от БЪЛГАРСКА гледна точка, теории се развиват в НАШАТА история, по отношение на процеса на обединяване на българското племе...
Министър Х.И. Попов: Борбите за независимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха.

НАРОДНА ВОЛЈА

Слоганот „Македонија е бугарска“ прогласен за официјална стратешка цел на Бугарија е закана по мирот
Читај

ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВОЙВОДАТА АТАНАС ТЕШОВСКИ
Читај

Гласовете ви чуваме
Читај

Бугарија да ги изврши пресудите во корист на здруженијата на Македонците
Читај

Бугарија сака да го наметне своето видување за историјата
Читај

В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com

Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.

СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!

Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове