НАРОДНА ВОЛЈА

ЕВРОПА И САЩ С ТОЯГА И МОРКОВ ЩЕ ЛЕКУВАТ БЪЛГАРСКАТА АНТИМАКЕДОНСКА МИГРЕНА

Любомир Марков

След встъпването на новото правителство в длъжност българското външното министерство на 25 май обяви, че връщането към доверието и диалога със Скопие става приоритет на новото правителство. Поне на думи прозвуча добре, макар че в езика на българската дипломация спрямо Македония думите имат особено значение, което няма да намерите в речниците. Там „добросъседство“ значи налагане на пълен диктат над съседа, „историческа истина“ значи българска пропаганда и национална митология, „спазване на договора“ - отказване от използването на международните правозащитни механизми в полза на македонско малцинство в България, и т.н. Затова не е трудни да предположим, че това изказване беше или замазване на очите или отново думите значат нещо друго.
Но поне показва, че България е под огромен натиск по македонския въпрос.
Нека свържем точките, за да видим каква е истинската картина.
1. Когато България изложи своята позиция спрямо Македония във своята декларация и меморандум изминалите две години, дори и най-големите оптимисти трябваше да признаят, че в Европа никой не разбира и не подкрепя българската позиция.
2. В своята позиция България направи съвсем ясно, че истинският й страх е признаването на македонското малцинство в България. Да припомним:
Според позицията, изложена в Разяснителния меморандум, Договорът за приятелство с Македония е разчистил, „че всякакви претенции за съществуването на така нареченото „македонско малцинство“ на територията на България са неоснователни“. Съответно „България очаква Република Северна Македония да изпълни ангажиментите си, да преустанови гореспоменатите политики, незабавно да приведе своите позиции и действия в международни организации и форуми в съответствие с чл. 11 от договора и да прекрати практиката си по инструментализиране на многостранни формати и механизми за мониторинг за оказване на неправомерен натиск върху България. Това ще бъде предпоставка за получаване на съгласието на България за всяка следваща стъпка в процеса на интеграция“.
Споровете за историята имат същата основа - Македония трябва да приеме не каквато и да е промяна на историята, а само такава, кяото прави невъзможно да има македонско малцинство в България: „Процесът на изграждане на идентичност обаче беше ограничен само на територията на тогавашния СРМ, а след 1991 г. и на Република Македония. Въпреки че българските граждани не са участвали в него, властите в Република Северна Македония все още твърдят, че има ‚македонско малцинство‘ в България“. „България обаче не може да приеме, че продължаващият процес на национално изграждане в Република Северна Македония ще се осъществи чрез преразглеждане на общата ни история, отричане на общите ни етнически и езикови корени или необосновани твърдения за съществуването на „македонско малцинство” в България. Тези прояви на държавно финансирана антибългарска идеология и практика противоречат на европейските ценности и не трябва да бъдат легитимирани чрез присъединяване към ЕС“.
Същото в основата на споровете и за езика. Целта е македонското малцинство да не може да се позове на онова, което българските властти наричат „обективни критерии”. Проблемът обаче е, че ако има македонски език, както цялата наука освен българската смятат, тогава и македонското малцинство в България съществува и това е основание да се иска изучаването му от македонците в България. Както е директно признато в Меморандума на българското правителство: „официалният език, използван в днешна Република Северна Македония... Днес все още се говорят регионални варианти на същия език от двете страни на границата между България и Република Северна Македония”. Следователно признаването на македонския език като отделен би довело до признаване на факта, че този отделен език се говори и в Пиринска Македония, която по същество би било „обективен критерий“ за признаване на малцинството („съществуване на действителни различия... език... различаващи се от тези на мнозинството“ - един от малкото от „обективните критерии“, споменавани от българските власти в отговорите им до Страсбург). Поради тази причина българските власти настояват, че „официалният език, използван в днешна Република Северна Македония, може да се разглежда само като писмена регионална норма на българския език“. Или както в кръчмарския си стил го каза вицепремиерът Красимир Каракачанов, България и Македония са „две държави, които говорят един и същ език“. За да бъде още по-лоша позицията на българските власти - и те, и науката им в миналото са признавали македонския език и дори са го преподавали чрез образователната си система.
Същото го потвърди по-късно и външният министър Надежда Захариева: „Българските притеснения са свързани с непрестанните претенции на Република Северна Македония за македонско малцинство у нас”.
3. Какъв бе отговорът на Европа?
На 28 август Групата за демокрация, владеене на правото и фундаменталните права в Европейския парламент постави въпрос към заместник-министъра на правосъдието на България и Комисията за защита срещу дискриминация: „Как българското правителство и Комисията за защита срещу дискриминация ще осигури пълна защита на всички малцинства?... Ние имаме доклади за... опити да се попречи на работата на неправителствени организации, работещи с македонското малцинство в България (дерегистрация на организации). Специално за Комисията за защита срещу дискриминация: какви разследвания е предприела през изминалата година по тези случаи и какви решения е приела по тези случаи?“
- На 1 октомври Комитетът на министрите при Съвета на Европа взе поредното си решение срещу България, в което „отбелязва с дълбока загриженост, че по отношение на генералните мерки от 2006 г. насам на организации, подобни на ОМО „Илинден“, е отказвана регистрация в много случаи на основание възможност организациите, подкрепящи съществуването на „македонско малцинство”, да застрашат националното единство и конституционната забрана на организации, които си поставят политически цели, основания, които са били систематично отхвърляни от Европейския съд в делата от тази група... изпълнението на тези присъди изисква освен конкретни законови решения и административни мерки, също и ясно послание от страна на властите и продължителни усилия да стане ясно, че на ОМО „Илинден“ и други подобни организации не бива да им се отказва или да им се отнема регистрация на основания, свързани с техните цели, (основания) вече отхвърлени от Европейския съд... ПРИКАНВА ги също така да предадат послание и да продължат усилията си за повишаване на осведомеността, че на асоциации, целящи да постигнат „признаването на македонското малцинство в България”, не трябва да се отказва регистрация на основания, свързани с целите на организациите и средствата за осъществяването им, които противоречат решенията на Европейския съд по тези дела, и че такива сдружения не следва да бъдат обект на процедури за разпускане на подобни основания...“
- На 2 октомври в Европейския парламент бе приета Резолюция за България, в чиято точка 15 парламентът „осъжда всички случаи на слово на омраза, дискриминация и враждебност срещу хора от... малцинствени групи, което остава проблем, предизвикващ остра загриженост; призовава властите... да подобрят правната защита срещу дискриминация и престъпления от омраза и да разследват и преследват ефективно такива престъпления; ...призовава българското правителство да засили сътрудничеството с международни и местни наблюдатели на правата на човека и да предприеме всички необходими мерки за ефективна защита на правата на малцинствата, по-специално правата на свобода на изразяване и свобода на сдружаване, включително чрез изпълнение на съответните решения на Европейския съд по правата на човека [13]; призовава българските власти и длъжностни лица да осъдят категорично всички актове на насилие и слово на омразата срещу малцинствата“. При това в бележка 13 са цитирани именно делата в ЕСПЧ за ОМО „Илинден“.

НАРОДНА ВОЛЈА

Слоганот „Македонија е бугарска“ прогласен за официјална стратешка цел на Бугарија е закана по мирот
Читај

ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВОЙВОДАТА АТАНАС ТЕШОВСКИ
Читај

Гласовете ви чуваме
Читај

Бугарија да ги изврши пресудите во корист на здруженијата на Македонците
Читај

Бугарија сака да го наметне своето видување за историјата
Читај

В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com

Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.

СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!

Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове