html> НАРОДНА ВОЛЈА
 
Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
БЪЛГАРСКИТЕ ИЗСТРАДАЛИ КОПНЕЖИ ПРОДЪЛЖАВАТ КЪМ МАКЕДОНИЯ С БРАТСКИЯ СИ И БЛАГОРОДЕН ЖЕСТ, УПОРИТО КОПАEЩ ГРОБА НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ
БРАТСКИТЕ БЪЛГАРСКИ И ПРИЯТЕЛСКИ ПРИЗИВИ КЪМ РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ СА: МАКЕДОНИЯ ДА ПРИЕМЕ БЪЛГАРСКИЯ КОРЕН НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД, ЕЗИКА ИМ КАТО ДИАЛЕКТ НА БЪЛГАРСКИЯ И ОБЩАТА ИСТОРИЯ, Т.Е. ДА ПРИЕМЕ ТЕЗАТА - ЕДИН НАРОД В ДВЕ ДЪРЖАВИ
ГЕОРГИ ХРИСТОВ


Това е братски добронамерен зов на Република България с най-добри чувства и уважение, отправен към държавата и населението в така наречената Северна Република Македония днес, за осъществяването на добросъседство и съжителство на един народ в две държави, заявяват българските величия.

Но, ядец - не става! Как така?! И слисани, мънкайки, повтарят: Та ние ви предлагаме най-хуманната, най-човешката, братска оферта за съжителство и благоденствие, а вие вместо да ни благодарите - отказвате?! И шашардисани, но и гневни, българските мегаломани - верните последователи и борци за Велика Санстефанска България, налагат вето на Република Македония, отказвайки й членството в Европейския съюз, заявявайки, че само когато приемат българските условия, само тогава България ще се съгласи за членството им в Евросъюза.
Читај
Џејмс Пердју во интервју за „Дојче веле“
Заврши времето за малтретирање на Македонија



Џејмс Пердју во интервју за „Дојче веле“
Заврши времето за малтретирање на Македонија, истакна поранешниот американски амбасадор во Бугарија и еден од коавторите на Охридскиот договор, Џејмс Пердју, во интервју за Дојче веле, додавајќи оти Бугарија мора да биде бранител на членството на Македонија во ЕУ, а не противник.
Читај
Комитет, наблюдаващ изпълнението на Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства
ДОКЛАД НА КОНСУЛТАТИВНИЯ КОМИТЕТ ПО РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА



Този комитет се намира в Страсбург и наблюдава изпълнението на Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства. Представители на Комитета посетиха България в края на 2019 година и имаха срещи с представители на ОМО „Илинден“-ПИРИН и Дружеството за фундаментални човешки права. Като резултат Комитетът прие своя четвърти доклад за България на 26 май, който стана публичен едва през октомври 2020 г. В него на 36 места се споменават македонците в България и се обсъждат техните проблеми в страната. Както обещахме на нашите читатели, публикуваме части от този доклад, които касаят македонците.
Общ преглед на сегашното положение...
6. Що се отнася до правната рамка, защитата на лицата, принадлежащи към национални малцинства, от дискриминация (вж. Член 4) и от враждебност или насилие (вж. Член 6), е осигурена до голяма степен чрез Закона за защита срещу дискриминация и съответните разпоредби в Наказателен кодекс. Практическото прилагане на тази правна рамка обаче е затруднено от липсата на информираност за съществуващите права и средства за защита, слабата политическа подкрепа за институции като Комисията за защита срещу дискриминация и недостатъчните усилия за разследване и преследване от страна на правоприлагащите органи и съдебните власти...
Читај
Исторически истини от български учени
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
I. Уводни бележки


В миналите броеве публикувахме книгата на изтъкнатия български учен академик Гаврил Кацаров за историята на антична Македония. От този брой започваме да публикуваме книгата на друг изтъкнат български учен и също академик Веселин Бешевлиев (член-кореспондент на БАН от 1941), посветена конкретно на въпроса за народността на старите македонци, публикувана през 1932 г. И двете книги ясно показват, че най-изтъкнатите български учени в миналото са смятали, че древните македонци не са били гърци. Публикуваме книгата със съкращения на някои места на чужди езици. Такива места ги отбелязваме с […]. На някои даваме чуждия текст в превод. Бележките под линия даваме в скоби.
Читај
Писмо до редакцията
автентична песен от село лешко, посветена на братята революционери - санде и петре китанови


Здравейте, уважаема редакция на вестник „Народна воля”. Пише Ви един бивш стихиен борец за „нашата” Македония в близкото минало - Петър Георгиев Филиповски, роден през 1950 година в село Лешко, Благоевградско. Там живея и понастоящем, занимавайки се със земеделие като поминък и четенето на книги като хоби.
От все сърце Ви предлагам за публикация една автентична и изворна песен от моето родно село, посветена на известните братя революционери Санде и Петър Китанови. Цитатът е от стр. 305/306 на специалния труд от 2007 г. на проф. Илия Манолов, който я е обработил като фолклорист. За прецизност обаче ще спомена и издадената през 2005 г. книжка за историята на село Лешко от учителя Стефан Роячки, където още по-рано се публикуваха мелодията и съкратеният текст на песента.
Читај
Свидетелства за един достоен македонец - Стоян Герасимов Василев
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



Стоян Герасимов е роден на 10.09.1948 г. в. с. Ключ, Петричко. През 1965 г. започва да пише и разпространява македонски позиви. През 1970 г. е един от създателите на организацията „Невидимите орли на Беласица“. Заловен е и осъден на затвор. След освобождаването му през 1972 г. е заточен далече от родния край. Продължава да се занимава с македонска дейност. През 1974 г. заедно с Тевилов предприемат неуспешно бягство към Югославия, но са заловени и получават по 1-2 години затвор, след което отново са интернирани. След завръщането си в родния край е отвлечен от ДС през 1977 г. Тормозен от ДС, той се отдава на вярата след 1983 г.
Читај
Колумна
Асимилацијата врз Македонците од соседите - војна против Мисирков (1)
Илия Димовски


Можеш да си Македонец во Македонија, во Бугарија и во Грција, но тоа сакаат да не значи исто.
Политиката за асимилација на македонскиот народ и славјанското население од Македонија, а во исто време користејќи го името „Македонија", „македонски", „македонска" и „македонско" прва ја почнува царска Бугарија.
Тоа е бугарски изум, за наша жал многу успешен.
Многу подоцна ваквиот пристап на асимилација го користи Грција, а претходно целосно спротивен.
А речиси никогаш Србија (која пократко имаше воспоставено територијална контрола на дел од регионот Македонија).
Читај
Колумна
Македонското национално ткиво е едно и во државата и надвор од неа
Јасминка Павловска

Со инсистирањето македонската страна со декларација, во некаков анекс на Договорот за добрососедство, да се откаже од своето малцинство, Бугарија ја наведува Македонија со сила да ги признае „своите бугарски корени“. Тоа неверојатно потсетува на едни мрачни времиња од поновата наша национална историја кога фашистичкиот окупатор со мачења, притисоци, физички и психички тортури извлекувал признанија од младите македонски антифашисти и борци за национална самобитност и се обидувал да ги преобрати… Но минато е времето кога ја имавме улогата на жртва… Токму овде и токму сега е моментот кога треба да се направи широка меѓународна контраофанзива за вистината!
Читај
Акад. Иван Катарџиев
ЕДНО ПАТУВАЊЕ ОД ПИРИН ВО СКОПЈЕ, ГЛАВЕН ГРАД НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЈА 1944-1989.
ЧЕКОРЕЊЕ ВО ВРЕМЕТО И ПРОСТОРОТ
Акад. Иван Катарџиев


Врз основа на својата верност, политиката на ИБ на поддршката на центрите во Москва, Бугарија себеси се самопромовира како најважен, најкомпетентен фактор за проблемите сврзани со македонскиот народ во НР Македонија и особено за македонското национално малцинство во Пиринска Македонија по 1948 година. Со тоа таа претендирала да биде третирана како најкомпетентен фактор за мобилизацијата на Македонците во Бугарија и во НР Македонија во борбата против „ревизионизмот и предавниците на социјализмот титофашистите“.
Читај
Из дейността на ОМО “Илинден” - ПИРИН
Почина академик Георги Старделов

На 90-годишна возраст на 11.01.2021 во Скопје почина академик Георги Старделов. Старделов во периодот пред Нова година претрпел срцев удар.
Георги Старделов е македонски естетичар, есеист, литературен критичар, теоретичар и академик.
Тој е роден во 1930 г. во Гевгелија. Дипломирал филозофија на Филозофскиот факултет во Белград. Докторирал по филозофски науки во 1965 година. Беше професор на Филозофскиот факултет во Скопје (1956-1966), негов декан (1975-1977), прв декан на интердисциплинарните студии по новинарство (1977-1981), претседател на Друштвото на писателите на Македонија и претседател на Македонскиот ПЕН центар.
Читај
Јазикот како татковина
Македонски тајнопис – рески, цртки, книга, драма… вечност
Аљоша Симјановски


Порано Словените немаа книги, туку се служеа со рески и цртички, читаа и гатаа, исто како и многубошците. А кога се покрстија, беа принудени словенските зборови да ги пишуваат со римски и грчки букви, без некое посебно правило. Но како може добро да се пишува со грчки букви: бог, или живот, или ѕелов или црков, или человек, или широта, или штедроти, или јуност, или јаду, или јазил или јад, и слични на овие?… Вака напишал умниот, аналитичен Црноризец Храбарем пред десетина века. И така се продолжуваше многу години.
Читај
По изгласувањето на Малцинскиот безбедносен пакет во Брисел
Одлуката на ЕП чекор напред за Македонците во Бугарија и Грција, но националните права еднакво далеку



Резолуцијата за малцински безбедносен пакет што ја изгласа Европскиот парламент беше долгоочекувана од наша страна и овој чин го поздравуваме, но не веруваме многу во реализацијата, вели Стојко Стојков, лидер на ОМО Илинден Пирин, организација на Македонците од Бугарија. Павле Воскопулос Филипов и Јоргос Пападакис од Виножито, партијата на Македонците во Грција, се убедени дека нема да се случи чудо Резолуцијата да помине во Европската комисија и Атина да признае постоење на малцинства во таа земја.
Читај
Поранешниот грчки министер за надворешни работи Никос Коѕијас:
Бугарија дејствува дестабилизирачки, преправајќи се дека е Херкул без мускули



Поранешниот грчки министер за надворешни работи Никос Коѕијас во интервју за „ЕУрактив“ се осврна на бугарската блокада на евроинтеграциите на Македонија, наведувајќи дека таа е диктирана од страна на партијата на бугарскиот министер за одбрана Красимир Каракачанов, која е членка на владината коалиција во Бугарија.
Читај
149 години от рождението на Гоце Делчев
ГОЦЕ – ВРЪХ В БОРБАТА НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД ЗА СВОБОДА

На 23 януари преди 149 години се роди в семейството на Никола и Султана син най-голем македонски - роди се Гоце!
Всеки народ има своите върхове. В хилядолетната история на Македония в древността най-висок връх е Александър, в средата са Солунските братя Кирил и Методий, в края на 19 и началото на 20 век е великият Гоце.
Читај
Да си припомним миналото. Преди 19 г.: По повод “Десетте лъжи на македонизма” от Б. Димитров
КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА?
Проф. Георги Радулов
(Продолжува од минатиот број)



Обръщам внимание, че Светите Братя са живели през 9 век (Методий 815-885), а описвайки събития от 904 г. Йоан Каменски пише: “На нас, приятелю, татковината ни е Солун ... Пръв и много голям град на македонците”. Читателят вижда, че автор, сам жител на Солун, може да се каже техен съвременник (живял втората половина на 9 и началото на 10 век) твърди, че там живеят македонци. Считам, че само този аргумент е достатъчен за да обезсмисли голите твърдения на великобългарските шовинисти, че Братята са българи, както и твърденията на мегалогръцки шовинисти, като Н. Мартис, че са гърци. Последният като особено силен аргумент в полза на твърдението си, че Светите Братя са гърци, привежда писмо на папа Йоан Павел II от 31.12.1980 г. [Martis, Nicolaos. The falsification of Macedonian history. Athens, The Academy of Athens, 1984, с.18,203].
Читај
СКРЪБНА ВЕСТ
ТОДОР НИКОЛОВ УШЕВ



На 18 януари 2021 г. на 88 години почина Тодор Николов Ушев. Роден в с. Баня, община Разлог. Жителите на с. Баня изгубиха един безкрайно добър и работлив човек, един от активистите на някогашната ОМО „Илинден“, а след това учредител и всеотдаен деец на ОМО „Илинден“-ПИРИН.
Читај
   НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај




В А Ж Н О   С Ъ О Б Щ Е Н И Е!

Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:

www.gnevot-na-pravdata.com



Б Л А Г О Д А Р Н О С Т!

Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена признателност и почит на Минчо Ташев от Канада за често изпращаната финансова помощ на вестник “Народна воля”.
Редакцията на вестника благодари на дарителя за патриотичния жест и му пожелава здраве, щастие и успехи в живота.



СКРЪБНА ВЕСТ

ПЕТЪР СТОЕВ ХРИСТОВ

На 26.11.2020 година в град Благоевград почина Петър Стоев Христов, роден на 02.07.1936 година в село Яново, Санданско, Пиринския дял на Македония.

Петър Христов живя и израсна в семейство с македонско национално чувство, наследено от дядо му Стоян Христов, който е участвал в четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията в борбата за освобождението на Македония от турското робство и възстановяване на самостоятелна македонска държава. А стрико му Иван пък заедно с македонските партизани от Егейския дял на Македония участва за прогонването на българските окупационни войски от Македония. Всъщност Петър още от малък вече знае коя е неговата родина и националната си иден- тичност. А по примера на братята си Александър и Георги, Петър, пленен от музата на поезията, започва да пише стихове, някои от които се публикуват във в. „Народна воля”. Издава стихосбирката „Почти на ручей ромон” през 2003 година в Благоевград.

В поетичните му творби е отразена непрекъсната му жажда за доброта и човечност, и голямата му любов към Македония, за която посвети няколко стихотворения. Петър бе изключително скромен и човечен, с нежна душа на поет и с непокорен дух за правда и справедливост.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на опечалените!
Почивай в мир, Петре! Поклон пред светлата ти памет!!!


Поезия

ПЕСЕН ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Грозна буря – черно ято
с гръм коситба ще коси –
иде гибел, от която
няма кой да го спаси.

Грозна буря се извива,
птици спрели песента.
Гоце Делчев са убили!
Тъжна, майко, е вестта!

Майски ден е, а след боя
потъмнява свода син.
Наведи се, майко моя,
да целунеш своя син!

А когато го прегърнеш
с две илинденски ръце,
в свято слънце ще превърнеш
най-безсмъртното сърце.

Нека в черната разлъка
пеят житни класове!
Нека робската ни мъка
ражда нови синове!

И над мъртвите усои
пак ще грейне сводът син.
И отново, майко моя,
ще вървиш след своя син!

И когато суховеи
веят мъртви знамена,
той ще пази от злодей
твоя дом и бъднина!

ПЕТЪР ХРИСТОВ



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting