|
| Срещи |
| ТИ МАКЕДОНЕЦ ЛИ СИ? |
Ставро Клисурски
Влоших отношенията си с един мой първи братовчед. Случайно стана. На Гергüовден му гостувахме и лека-полека разговорът тръгна към политиката. И нямаше как - опря до македонския въпрос. Мъжът, който седеше до мен, разви някакви странни тълкувания, но просто реших да не му обръщам внимание - всеки има право на мнение, пък и се виждаше, че умственият му багаж не е твърде голям. По едно време събеседникът ми усети, че е преминал границата на елементарното възпитание, и като че ли в знак на извинение сподели:
- Общо казано, аз си падам малко националист. Умерен националист. Нали ме разбираш?
Жена му потвърди:
- Точно така! Такъв е.
Причерня ми и не се сдържах:
- Умерен националист няма, както няма и умерено бременна жена. Човек или е глупак, та е станал националист, или не е! Но ти, изглежда, чувстваш някаква вина, та си тръгнал да се извиняваш. Това означава, че не си напълно отровен и има надеждица да се осъзнаеш!
- Ти македонец ли си? - в един глас ме попита сплотеното семейство.
Изгледах ги изненадан. С нищо не бях показал какъв съм. За мен етническата принадлежност е нещо съкровено, нещо като любовта към майката: носи се в сърцето и в душата, не се излага на показ, не се парадира с нея. За мен най-голямата глупост и обида към околните е някой да се гордее с това, от кой етнос е. Като че ли има собствена заслуга за своя произход!
Помълчах, да се успокоя, и тогава им отговорих:
- Глупаци, т. е. националисти, има навсякъде по света. Но ако вие смятате враговете на национализма за македонци, нямам нищо против. Само помислете колко са тогава македонците по света.
Те ме погледнаха с недоумение и останаха да се чудят. Така и не разбрах нещо - толкова ли мъдра мисъл бях изказал, толкова умни ли бяха, или си бяха просто... националисти.
И наскоро след този разговор моят кръвен роднина не се стърпя и направи опит да ми натрие носа:
- Мисля, че не бива да бъдеш толкова остър. Така отблъскваш хората. Бъди по-толерантен. Повярвай ми, скоро ще дойде денят, когато в много празни и тъпи глави ще просветне. Но ще останат и немалко, на които тъмата пред очите им ще стане по-плътна. Така че... не си хаби барута напразно - предстои ни много работа!
Гледах го с дяволита светлинка в очите и той разбра, че му казвах: “Ама и ти най-после се издаде, че си македонец, майчин сине!”
Оттогава братовчедът внимава кога да ме кани на гости и каква да бъде компанията. Разбирате, че бях обявен за персона нон грата при определени обстоятелства. Е, не съжалявам за това. По ми е добре да си бъда сред свои, а не сред “умерени”...
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
| ЕПОПЕЯ НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД |
|
| “Заклевам се в името на своята чест и пред Бога, че вярно и честно ще служа на интересите на своята
татковина Македония...“ (Клетва при встъпване във ВМРО) |
 |
| |
| |
| Македонија пее |
| |
| БОЈОТ ЗАПОЧНАЛ... |
Бојот започнал горе Kрушево,
горе Крушево, на Мечкин камен. (2)
Таму се бие тој славен јунак,
тој славен јунак, тој Питу Гули. (2)
Жените плачат децата пиштат,
а крв се лее, на Мечкин Камен. (2)
Тој Питу Гули славен јунак беше,
славно загина за Македонија. (2)
|
| ГОРДА МАКЕДОНКА |
Вистина е мила мамо вистина
среќна сум мамо Македонка
со душа и срце распеана
на ден Илинден родена
Гоцева лична убавица.
Рефрен:
Да пеам да играм да горам да бликам
се ќе сторам мајко да те имам
во тага и солзи, во радост и среќа.
Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.
Вистина е мила мамо вистина
горда сум мамо Македонка
ко Пиринско цвеќе расцутена
со Егејско сонце огреана
од Вардарска вода полеана.
Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.
|
| СЕ ЗАПАЛИ ПИЛЕ ТРЕНО |
Се запали пиле Трено одајчето, (2)
одајчето пиле Трено варосано,
варосано пиле Трено - падросано.
Не ми е жал пиле Трено за одајчето, (2)
тук’ ми е жал пиле Трено за чекмеџето. (2)
Внатре беа пиле Трено тапиите, (2)
тапиите пиле Трено од момите. (2)
|
| Поезия |
| ВЕРНИЯТ ПЪТ |
На вас, безсмъртни илинденци!
Дори като затворник зад решетка
или на път към слънчев необят,
сърцето разговаря с равносметка
на извървяното през този свят.
Повехне ли от ужас свободата,
животът е трагедия на роб,
че заедно приличат на тревата,
която плаче над забравен гроб.
Но тъжна безизходица е жажда
сърцето на доброто да тупти
и даже в поражение да ражда
величие и то да му шепти: -
През кървав ад душата ми премина
и може да разказва мълчешком,
че който носи болка за Родина,
той в нея ще намери своя дом.
Съдбата ми завинаги е твоя
като прегърната от две ръце,
че нищичко си няма, Майко моя,
освен едно премръзнало сърце.
В душата ми пищяха ветровете
на всички тиранични времена,
защото аз отглеждах вековете,
които търсят път от светлина.
Аз идвам от далечните ти рани
и нося неугасваща звезда,
че минах под илинденски камбани,
които възвестяват свобода.
Аз минах през разбитите окови
на дългото мълчание от страх
и тръгнах през изсъскани отрови
и бъдещи виелици от прах.
Аз вчера бях спасителна пътека
за още неизгряла красота
и гледах от сълзата на човека
как утре се усмихва пролетта.
Сърцето верен път е извървяло
в огромното световно колело,
когато на Родината е дало
поне това, което е могло! |
| АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ |
|
|
Врати се назад
Врати се горе
