Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Мигове на надежда
100 ГОДИНИ ОТ ХУРИЕТА
Георги Радуле
(Продължава от миналия брой)

Поканена е и ВМРО. Христо Матов, ръководител на пробългарското крило, не приел поканата. Не са поканени Върховният македонски комитет, както и сръбски, и гръцки псевдомакедонски организации.
Конгресът изработил и приел програмна декларация, в която се казва: “Конгресът на опозиционните партии, които работят в Турция, състоял се на 27 - 29 декември 1907 г., заявява, че приема солидарността на всички народи от Турската империя, които заедно страдат от деспотичния и станал, с чудовищните си престъпления, отвратителен в очите на целия свят режим на сегашния управник Абдул Хамид II...
Това управление... е било съсипателно не само, както погрешно се мисли, за християнските народи, които султанът преследва, но и за самите турци... Всички народи са били жертва на престъпната лудост на Абдул Хамид; един след друг той ги опълчвал един срещу друг, като е предизвиквал и поддържал изкуствена религиозна и расова омраза...”. По-нататък в програмната декларация е анализирано плачевното вътрешно положение на империята. Засягайки външнополитическото положение, в декларацията се казва: “Външното положение на Турция е още по-плачевно. Чрез своята лична дипломация Абдул Хамид е дискредитирал окончателно империята... Тази гибелна политика доведе до изгубването на територия; ако тя продължи още малко време, и други части от империята, като Албания, Македония, Арабия, Армения, ще бъдат откъснати от нея... Следователно трябва колкото се може по-скоро и с всички възможни средства да се свали режимът, който е причинил толкова бедствия на страната.”
Целите, които си поставя младотурското движение - запазване на целостта на империята - не съвпадат с тези на ВМРО. Организацията е за независима Македония, но двете организации имат и допирни точки. Анализирайки трезво положението, неподкупните и мислещи ръководители на Организацията достигат до заключението, че борейки се сам, македонският народ ще стигне до самоунищожение, защото е малоброен в сравнение с мюсюлманите в империята и разединен от пропагандите. А външната помощ от балканските държави би била равносилна на ново робство за народа ни. За предпочитане е сътрудничество с прогресивното турско движение пред перспективата да видят Македония под ново робство или още по-лошо, да я видят разделена между балканските държави. Много добре това е изразено от леринския войвода Дзоле Стойчев след Младотурската революция. На митинг (30.12.1909 г.) в гр. Лерин той казва: “Братя, трябва да заработим за отоманизма. Сериозно да заработим. За да запазим териториалната цялост на Македония. Защото там е нашето спасение. Иначе ние ще станем плячка за завоюване на диви инспиратори и претенденти за Македония, които искат богатствата на нашата страна.”
Младотурците установяват контакт с патриотичното крило на ВМРО начело с Яне Сандански. То приема младотурското предложение за сътрудничество. Подписана е специална програма за съвместна работа, известна в историята като Неврокопска програма. Ще отбележим, че македонските революционери от Серски и Струмишки окръг предварително били установили контакт с младотурци, симпатизиращи на македонското освободително движение. Сандански е имал срещи с каймакамина на Мехомия (Разлог) - Тахсим бей, с Рифат бей от Неврокоп и др.
Най-силен развой младотурското движение получило в Македония, чийто главен град Солун от 1905 година станал и негов политически център. Солунските младотурци се ръководели от капитан Енвер бей, офицер при щаба на главния инспектор по реформите Хилми паша. Вторият важен център на младотурския комитет в Македония е в Битола и се ръководел от ресенчанина Ниази бей, майор от гарнизона в Битола. В Охрид младотурците се ръководят от Еюб Сабри.
През първата половина на 1908 г. младотурските комитети в Македония се активизирали. Причина за това е Ревалската среща на руския император Николай  и английския крал Едуард V. Те решили да наложат на Турция нова, по-ефикасна реформена програма. Постоянните намеси на великите сили във вътрешните работи на Турция и лакейското угодничество на султанското правителство пред чуждите представители в страната силно накърнявало националното честолюбие на патриотичната турска младеж. Вестта за решението в Ревал взривила недоволството на младотурците. За всички било ясно, че младотурците подготвят акция против правителството. Абдул-Хамидовата власт арестувала много младотурци. Само в Солун били арестувани около 50 души.
На 6 юли 1908 г. майор Ниази бей, “подражавайки на македонските революционери” (пише Леон Ламуш), с една дружина пехота и граждани отива в планините. Дружината бързо нараства и образува народен полк - milli alay. На следващия ден младотурски офицери убиват командващия 18 дивизия в Битола генерал Шамзи паша. Изпратените правителствени войски се присъединяват към въстаниците. Около 20 юли към Ниязи бей се присъединява капитан Енвер бей.
Видният младотурски деятел от Солун, Таллят бей, успява да се добере до шифъра, употребяван при връзката на двореца с провинциалните власти, и държи своите другари в течение на решенията на султана.
На 22 юли в Скопие младотурците вземат властта и обявяват конституцията. Битолският гарнизон въстава и акламира Ниязи бей. Последният държи под своя власт големи части от Битолски и Солунски вилаети. “Македонските революционни комитети по места преустановяват всички свои действия против турската власт, която е минала в ръцете на въстаниците” - пише Л. Ламуш.
Правителството не оценява правилно положението. То вижда, че на войската в Македония не може да се разчита, затова мобилизира 30 дружини от запаса в Анадола и ги изпраща в Македония. Заблуждават ги, че Турция е нападната от неприятелска държава. В Македония аскерът разбира истината и много от дружините, стигнали до Солун, отказват да вървят по-нататък.
До 22 юли в Солун е спокойно. На 23 юли сутринта по всички квартали на града са разлепени революционни афиши, описващи злините, причинени на Турция от абсолютизма. Иска се възстановяване на конституцията от 1876 г.
Към 6 часа вечерта площад “Олимп” е изпълнен с многохиляден народ, пред който пламенни речи за свобода и братство произнасят първенци от всички етнически групи и на всички разпространени езици.
Същия ден в два часа Хилми паша е получил телеграма от великия везир: “Пред желанието, проявено от народа, и по заповед на Н. В. Султана, конституцията, обявена на 12.12.1876 г., която беше отложена по известни съображения, влиза отново в сила”. Телеграмата е обявена официално на следващия ден (24 юли) в 8 ч. и 30 мин. “Тази церемония била начало на народен празник, небивал дотогава в Турция, забележителен както със своята спонтанност и ентусиазъм, така и с отличния ред и коректност. Нито един акт на отмъщение не смущават народната радост”. Празнува цяла Македония. Всички вярват, че се слага край на взаимоунищожителните борби и кръвопролития, на вековната вражда между турци и македонци. Македонските комити слизат от горите, затворите отворят врати, изпразнил се заточеническият Диарбекир и крепостите за заточеници в Триполи. Много македонци изгнаници се завръщат в родината. Довчерашните врагове - войводи и офицери, четници и войници - се прегръщат и целуват по улиците на македонските градове. Навсякъде хората се поздравяват с “хуриета” (свободата). С това име в македонската история е известна младотурската революция - Хуриета (Урието).
Туше Влахов описва така Хуриета в Кукуш: “... Конакът, седалището на каймакамина, отвори широко вратите си и народът нахлу в недостъпните по-рано помещения. Прислужници с подноси разнасяха и гощаваха всички с локум и шербет. Откриха се вратите на затвора. Опиянени от лъха на свободата, хората като че ли забравиха всекидневната си работа. По цели дни до късна вечер думкаха тъпани и свиреха зурли, хорa се виеха по улиците, а в кръчмите пийнали и развеселени граждани дупчеха таваните с револверни изстрели...
Това безкрайно веселие се прекратяваше само когато народът се събираше на митинги или за друго някое тържество. Един-два дни след обявяване на Хуриета целият град се вдигна да посрещне нелегалните дейци на Организацията. Четниците под ръка с турските офицери застанаха начело на народната манифестация и влязоха тържествено в града. След няколко дена всички се стекоха на гарата, за да посрещнат политзатворниците от Йеди-куле в Солун и от далечно заточение. Народното шествие, начело с портрета на Гоце Делчев, пое тържествено от гарата и завърши в Делчевия дом”.
На 17/30 юли 1908 г. Яне Сандански и неговите другари са тържествено посрещнати в Солун от ликуващия народ, начело с новата власт и музика. Хиляди гърла скандират “Да живее свободата!”, “Да живее Яне Сандански!”, “Да живее най-верният другар на Гоце Делчев!”. Пред това развълнувано море от народ Сандански държи реч. Тя е прекъсвана от скандирания “Да живее Хуриетът!”, “Да живее братството и равенството между народите!”, “Да живеят Енвер бег, Ниязи бег, Яне Сандански!”.
На 31 юли 1908 г. е издаден Манифест към всички народности в империята, подписан от Яне Сандански. Това е забележителен документ не само в македонската история, но и в историята на турската държава. Първите думи Сандански отправил към своите съотечественици - всички, които населявали Македония.
По-нататък в манифеста се казва: “Днешният момент е велик. В него ще се реши големият въпрос: ще бъде ли, или не нашият народ? Кой ще бъде победител - зависи изключително от вас, от вашата воля и готовност да мрете за свободата. И нима, граждани, които вече вкусихте от сладките плодове на свободата, ще се поколебаете да изпълните своята присъда и да закопаете престъпния абсолютизъм?”
Отправя се топъл призив към турското население и му се подава братска ръка за обща борба. Тук са казани и знаменитите думи: “Народите са братя и като братя трябва да живеят.”
Обръщайки се отново към своите сънародници, в манифеста се казва: “Вие, които сте дали толкова скъпи жертви пред олтара на свободата, можете радостно да въздъхнете. Сега вече не сте сами - ето защо вашата борба става по-надеждна и по-лека. С общи усилия на всички народности ние ще извоюваме нашата пълна свобода. Не се поддавайте на престъпната агитация, която може би ще се проведе от официалните власти в България против нашата задружна борба с турския народ и неговата стремяща се към свобода интелигенция.”
Манифестът правилно оценявал новото положение и настроението на македонския народ. Но поне формално той излизал от името на Яне Сандански и можело да се приеме в най-добрия случай, че отразява мнението на Серската група. Необходимо било да се даде израз на отношението към новото положение на по-широк кръг дейци на ВМРО. Отговаряйки на тази необходимост, ръководителите на Серски, Солунски и Струмишки революционен окръг се събрали и обсъдили новата политическа обстановка в страната. Те дошли до извода, че при новото положение борбата на македонския народ може и трябва да се води легално. В този смисъл било взето единодушно решение, което намерило израз в декларацията от 21 август 1908 г. В нея от името на Македоно-одринската революционна организация се заявява, че досега тя е била принудена с оръжие в ръка да преследва своите задачи и идеали; в настоящия момент се явяват условия за легални форми на борба; това не означава, че оръжието е сложено, Организацията е готова всеки миг да го вземе в ръце и да продължи нелегалната борба; но при новите условия Организацията от конспиративна трябва да се реорганизира в легална политическа партия; за целта трябва да бъдат гарантирани условия за свободно проявление на политическите борби. Изброяват се мерките, които трябва да бъдат предприети от новите ръководители на страната, за да се осигурят тези условия.
Ръководителите на трите окръга разработили и проектопрограма, която била разпратена и разгледана по села и градове на цяла Македония. Програмата трябвало да бъде приета на организационен конгрес. Конгресът се състоял и на него била образувана Народната федеративна партия (началото на септември 1908 г.) с печатен орган в. “Народна воля”. Основното ядро на тази партия съставлявала Серската група начело с Яне Сандански. Голяма роля за изграждането на партията изиграли Димо х. Димов, Д. Влахов и др.
Младотурската революция никак не зарадвала тези, които се надявали да получат територии от разпадаща се Турция. Те не споделяли радостта на македонския народ от “хуриета”. Използвайки сложната обстановка в Турция, Австро-Унгария анексирала Босна и Херцеговина (22.09.1908 г.), която от 1876 г. е под нейно временно управление. Същия ден (22.09.1908 г.) княз Фердинанд обявил независимостта на България (до тогава тя е васална на Турция) и се провъзгласил за “цар на българите”. С тази титла той искал да напомни, че е цар и на българоманите македонци, т.е. на граждани на Отоманската империя. България анулирала румелийския дълг към Турция и обявила за своя собственост ж.п. линията от Белüово до българо-турската граница, собственост на Турция. (Поводът е стачка на турския персонал, но след стачката линията останала българска собственост). Гърция обявила присъединяването (еносис) на Крит]. От 1898 г. до този момент островът се ползвал от “административна автономия”.
Така Австро-Унгария, България и Гърция нанесли първия удар на новата власт. Верни на своите вдъхновители в Атина, София и Белград, срещу помирението на народите в империята заработили и активистите на чуждите пропаганди. Българските агенти в ръководството на ВМРО искали да задържат послушните им чети в планините. Но четите се легализирали, без да се интересуват от нарежданията на своите ръководители. Вой водата Добри Даскаловсе отмята от Матовци. Подкрепя Хуриета. Убит е от хората на Тодор Александров. Няколко атентата устройват срещу Сандански.
Много върховисти пристигнали в Македония. Христо Матов искал да запази нелегалната ВМОРО и за целта пристигнал в Солун. Тук пристигнал по същото време и друг верен на българския цар човек - Тома Карайовов. Неговата задача била да създаде и ръководи легална пробългарска организация. Създаден бил Съюз на българските конституционни клубове (БКК). Това била организация най-вече на екзархийски учители и попове и българоманска интелигенция. Ръководството на тази организация се състои от платени агенти на българския царски двор. Дино Кüосев пише: “Председателят на Съюза на БКК Тома Карайовов и други членове на ръководството били платени агенти на двореца и правителството в София. В историческия архив на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България се пазят оригинални документи, от които се вижда, че със секретно министерско постановление Х19 от 27.02.1909 г. и царски указ Х1 от 07.03.1909 г. тогавашното българско правителство отпуснало и предало срещу разписки на Тома Карайовов сумата 240 000 лева в ефективно злато”. В програмата на СБКК фигурирали искания, защитаващи българските интереси. Едно от исканията било “групиране на отделните етнически елементи в административни единици с местно управление”. СБКК провежда политика за проваляне на Хуриета. Тайно внушава на населението да не плаща данъци.
Сръбските ръководители, сърбите в Турция и верните им агенти в Македония - сърбоманите, също създали “Сръбска политическа организация”, като асоциация на “отоманските сърби”. Тази организация послушно следвала директивите на Белград. Председател на организацията е Богдан Раденкович, бивш член на Главния комитет на сръбската четническа организация в Скопие.
Гръцкото правителство и неговите емисари в Македония - ръководителите на гръкоманите, не остават по-назад. Те създават гръцки конституционни клубове и разни други организации и дружества, които да работят за реализиране великогръцките аспирации към Македония.
Страхът, че младотурският режим ще стане пречка за реализиране на техните цели, обединявал чуждите пропаганди. Забелязва се сътрудничество между българоманите и гъркоманите и формирането на общ екзархийско-патриаршистки блок.
При новите условия македонските патриоти заработват за благото на своя народ. В момента не пушките, а писалките са ефективно оръжие. Искат връщането на митрополит Теодоси Гологанов в Скопие, където заедно с Кръсте Мисирков и Петър Попарсов да отворят първото висше педагогическо училище в Македония. В Петербург отива старият деец М.А.Мушевич с меморандум до руското правителство и Светия синод на Руската църква за отваряне на специално училище на македонски език с пансион в Житошкия манастир - като разсадник на кадри за бъдещата просвета в Македония [Централüнûй государственнûй истор. архив, Ленинград]. Македонецът се е напатил от помощта на своите съседи. Сега търси помощ само от Русия.
Първото конституционно правителство в Турция било образувано на 5 август 1908 г. под председателството на Кямил паша и с министър на външните работи известният ни Хилми паша.
Проведени били избори за парламент (от края на август до средата на септември). Избрани били 278 депутати, от които 44 християни и 4 евреи. От Македония са избрани 8 християни. Един от тях е кукушанинът Димитър Влахов, по-късно народен представител в Първия македонски парламент.
Султанът назначил 57 сенатори, от които 13 християни и 2 евреи.
Чиновническият апарат останал непокътнат, свитата на султана също. Фанатизираните ходжи, молли, дервиши, софти, запазили своето влияние в държавата. С помощта на свои предани хора във властта, верни войски и фанатизирани ходжи, софти и дервиши, Абдул Хамид II извършил контрапреврат през нощта на 12 срещу 13 април 1909 г. Правителството подало оставка. Председателят на парламента Ахмед Риза също подал оставка. Младотурците се чувствуват несигурно в Цариград и се разпръсват. Мнозина от тях се насочват към Македония и най-вече към Солун. Македония - центърът на младотурското движение - става център и на движението против контрапреврата на Абдул Хамид II.
От Македония за Истанбул потегля трети армейски корпус начело със своя командир Махмуд Шефкет паша, арабин, временен инспектор на македонските вилаети. Потеглят за Цариград и нашите революционери. От много македонски градове и села тръгват доброволци. Водени от своите войводи Сандански, Паница и Чернопеев, те тръгват в защита на свободата. Отрядът на македонските доброволци наброява около 1000 човека. Той превзема Топ-Хане. Ето как очевидец описва тази битка: “Македонските чети се втурнаха в двора на Топ-Хане и прибягвайки от едно место на друго, откриха чест огън по казармите. Отвътре също отговаряха. Хора падаха като мухи и от двете страни. Най-после на казармите на Топ-Хане се развя бял байрак. Предадоха се... След час-два изведоха повече от 50 коли с трупове...”.
Контрапревратът е смазан. Махмуд Шефкет паша става министър-председател на Турция. На 27 април 1909 г. на съвместно заседание на парламента и сената е избран новият султан, братът на детронирания Абдул Хамид, Рашид. Той управлява под името Мехмед V. Абдул Хамид е изпратен на заточение в Солун.
Сред младотурците има хора с различни виждания. Близко до вижданията на македонските революционери са хората около принц Сабах Един. Той е за децентрализация на страната. На 06.10.1908 г. пред подбрана публика в Солун той заявява: “Държавата ще си остане турска, но различните области ще имат свое управление и закони. Не може Македония - люлката на свободата, да се управлява със същите закони като Кюрдистан.” Но властта е в комитета “Обединение и прогрес”. Ахмед Риза е председател на парламента. За съжаление тази организация обединява в редовете си шовинистичната част на младотурците - офицерството и националната буржоазия. В многонационалната си империя те се проявяват като османски националисти. Не спазват докрай нито един от прокламираните принципи в своята програма. Вземайки в свои ръце властта, вместо да направят от Турция държава, равноправна за всички етнически и религиозни групи, те насочили усилията си към превръщането и? в централизирана националистическа империя, в която да господствува турският елемент. Далновидният Сандански рано вижда слабостите им и предупреждава своите приятели: “Пазете барута на сухо.”
Младотурското правителство се опитало със сила да потъпче правата на албанците, които те имали даже по времето на Абдул Хамид. В началото на 1910 г. те се дигнали на въстание, водено от Иса Болетинац. Джавид паша ги разбива. Турците започват изземване на оръжието им. Възникнал конфликт и с арабите. Правителството се опитало да провежда политика на турцизиране. Налагало им да говорят турски, а арабите са особено чувствителни, когато посягали на техния език, считайки го за свещен (език на който Аллах, чрез ангел Гавраил, е предал на пророка Мохамед посланието си до човечеството).
Влошило се положението и в Македония. Правителството настанява тук мюсюлмански бежанци от Босна и Херцеговина. То ясно виждало стремежа на македонците към самостоятелност и искало да увеличи процента на мюсююлманите, да измени състава на населението в полза на мохамеданите - опора на турското владичество. Бежанците се заселвали на най-плодородната земя, отнемана от селяните. Под претекст, че има български чети в Македония, започват изземване оръжието и на македонците.
За провал на идеите на Хуриета допринесли и действията на антитурските елементи. Въоръжените пропаганди в Македония саботират конституционния режим. Те подклаждат недоволство и несигурност сред масите и с това искат да създадат условия за намеса на балканските държави. Докато македонското патриотично крило във Вътрешната организация работи за консолидирането на конституционния режим и се бори против малдотурския национализъм и шовинизъм, върховисткото крило започнало терористични акции, за да създаде недоверие между турци и македонци. “Христо Настев свидетелствува, че още през ранното лято на 1909 г. Христо Матов и Тодор Александров, на тайна конференция в Щип дали указания да се ограничи и постепенно прекрати легалната дейност на Съюза на БКК и се премине към терористична дейност... - Това е мнението - каза Христо Матов - изобщо и на всички наши по-видни общественици и близки политически приятели в София...”. Матов предлага “шумни атентати по всички направления”. Българските управляващи се опасяват, че македонци и турци могат да се разберат и надеждите за “велика” България да рухнат. Чрез своите оръдия в Македония, те искат да вбият клин помежду им. Не е случайно, че атентатите стават по времето, когато солунският депутат поставя в турската камара въпроса за Балканска федерация.
Започнали да се редят така наречените “магарешки атентати” в Македония. В чували с брашно, жито или други продукти се слагали адски машини. Чувалите се натоварвали на магарета, които били връзвани на пазарните площади. Механизмите на адските машини се нагласявали да избухнат по време, когато на пазара имало най-много народ. Тези атентати причинили големи жертви на невинни хора, защото истинските виновници следели резултатите от България. Атентати станали в Щип, Кочани, Дойран, Кичево, Прилеп, Охрид и на други места. В отговор на тях турците извършили масови кланета сред мирното население. Само в Кочани били убити 150 и ранени 250 души, в Кичево били убити 80 души и пр. Тези невинни жертви тежат на съвестта на вътрешните и външните върховисти. Те оправдавали атентатите с реакционната дейност на младотурското правителство, а последното използвало терористичните акции на върховистите за засилване на репресиите в Македония. Това струвало на македонския народ много жертви. В писмо изпратено от Битола от 15.08.1912 г. и публикувано в Петербургския в. “Гражданин” бр.37 от 16.09.1912 г. се казва: “... Петстотин години славо-македонците живеят под турска власт, но никога гоненията и систематичното изтребване на този нещастен и трудолюбив народ не е достигало такива чудовищни размери както в днешно време ... Гърците, българите и сърбите могат да се сравнят с “Мъртви души” на Гогол, но с тази разлика, че Чичиков купувал душите на умрелите селяни, а българите, сърбите и гърците купуват от турците имената на живите македонци, с правото македонското -ски да го заменят с -ов, -ич, -и, -идис... Има случаи когато трима еднокръвни братя единият се казва грък, вторият сърбин, третият българин, според това къде ходят на печалба ...”
Турските жестокости след атентатите се използват от българските средства за масова информация за възбуждане гнева и патриотичните чувства на обикновения българин. Подготвят го за пушечно месо в бъдещата балканска война. В България се провеждат протестни митинги. След Щипското клане 1911 г. един от големите митинги става в София на 1/14 август. На него присъстват и македонци със своите траурни знамена. След пламенните речи е приета резолюция, която гласи: “Искаме от правителството на Българското царство да предприеме всичко за избавление на Македония и Одринско от турското робство, като знае, че ще има единодушната подкрепа на българския народ” За читателя е ясно, че митинги, резолюции и др. подобни са театър. Всичко е подготвено от агенти на правителството. На народа не са обяснени причините за зверствата (които, разбира се, нищо не може да оправдае), показани му са турските изстъпления и той е справедливо възмутен и готов да тръгне да освобождава “българите от Македония”. За обикновения честен човек манипулацията остава скрита. Същата “митингова” подготовка на народа била разгърната в Гърция и Сърбия. Така обикновените българи, гърци, сърби са подготвяни психически за бъдещата война.
Между организаторите на митингите има и македонски патриоти, заблудени, че в резултат на тях ще се надигне общественото мнение в балканските страни и Европа, и Македония ще бъде освободена, но здравомислещите не са се заблуждавали. В кн. 9-10 на сп. “Начало”, г. IV от 25. VII. 1912 г. с.258 четем: “Щип и Кочани не водят ли Македония към лобното място, на което тя ще бъде разпокъсана ... Ето въпросът на който преди всичко трябва да отговорят ония, които през трупове и кръвта на стотици невинни жертви бързат да форсират събитията на една уж освободителна война между България и Турция.”
ВМРО на Г. Делчев, която се разцепва още на конгреса 1905 г., реално престава да съществува по време на Младотурската революция. Македонските патриоти образуват Народната федеративна партия, а българските агенти във ВМРО се включват в Съюза на БКК. Днес някои се опитват да свързват “магарешките атентати”, организирани от Хр. Матов, Т. Александров и др. подобни, с Гоцевата ВМРО. Считаме това за гавра с името и честта на Гоце Делчев. Тези атентати, саботажи и погроми са античовешки. Те са против интересите на Македония и нейния народ и обслужват великобългарските стремежи. Противоречат на устава на Гоцевата ВМРО и са предателство спрямо Македония. В оня период македонците трябваше да подкрепят младотурците, както постъпиха много от тях, начело със Сандански. Съдбата на Родината ни щеше да бъде друга. Антитурските действия на Австро-Унгария, България, Гърция непосредствено след Хуриета, терористичните акции на въоръжени пропаганди озлобяват младотурските ръководители и спомагат за проваляне на добрите им начални намерения.
На среща на представители на две враждуващи групи от Вътрешната организация Павел Христов, Хр. Чернопеев, Т.Александров, Антон Бозуков констатират, че в Турция няма условия за легална работа. Недоволни от политиката на младотурското правителство са и много турци, в това число и дейци и сподвижници на младотурците по време на Хуриета. Засилва се негодуванието сред военните кръгове. През втората половина на юни 1912 г. в Битолския гарнизон избухнали сериозни размирици против властта. Най-непримиримите офицери се оттеглили в македонските планини и оттам поставяли ултиматуми на правителството за строго спазване на конституцията.

(Продължава в следващия брой)
Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

ЕПОПЕЯ НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД

НИКОЛА КАРЕВ		  
ДАМЕ ГРУЕВ
“Заклевам се в името на своята чест и пред Бога, че вярно и честно ще служа на интересите на своята татковина Македония...“ (Клетва при встъпване във ВМРО)
 
 
Македонија пее
 
БОЈОТ ЗАПОЧНАЛ...
Бојот започнал горе Kрушево,
горе Крушево, на Мечкин камен. (2)

Таму се бие тој славен јунак,
тој славен јунак, тој Питу Гули. (2)

Жените плачат децата пиштат,
а крв се лее, на Мечкин Камен. (2)

Тој Питу Гули славен јунак беше,
славно загина за Македонија. (2)
ГОРДА МАКЕДОНКА
Вистина е мила мамо вистина
среќна сум мамо Македонка
со душа и срце распеана
на ден Илинден родена
Гоцева лична убавица.

Рефрен:

Да пеам да играм да горам да бликам
се ќе сторам мајко да те имам
во тага и солзи, во радост и среќа.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.

Вистина е мила мамо вистина
горда сум мамо Македонка
ко Пиринско цвеќе расцутена
со Егејско сонце огреана
од Вардарска вода полеана.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.
СЕ ЗАПАЛИ ПИЛЕ ТРЕНО
Се запали пиле Трено одајчето, (2)
одајчето пиле Трено варосано,
варосано пиле Трено - падросано.

Не ми е жал пиле Трено за одајчето, (2)
тук’ ми е жал пиле Трено за чекмеџето. (2)

Внатре беа пиле Трено тапиите, (2)
тапиите пиле Трено од момите. (2)
Поезия
ВЕРНИЯТ ПЪТ
На вас, безсмъртни илинденци!
Дори като затворник зад решетка
или на път към слънчев необят,
сърцето разговаря с равносметка
на извървяното през този свят.

Повехне ли от ужас свободата,
животът е трагедия на роб,
че заедно приличат на тревата,
която плаче над забравен гроб.

Но тъжна безизходица е жажда
сърцето на доброто да тупти
и даже в поражение да ражда
величие и то да му шепти: -

През кървав ад душата ми премина
и може да разказва мълчешком,
че който носи болка за Родина,
той в нея ще намери своя дом.

Съдбата ми завинаги е твоя
като прегърната от две ръце,
че нищичко си няма, Майко моя,
освен едно премръзнало сърце.

В душата ми пищяха ветровете
на всички тиранични времена,
защото аз отглеждах вековете,
които търсят път от светлина.

Аз идвам от далечните ти рани
и нося неугасваща звезда,
че минах под илинденски камбани,
които възвестяват свобода.

Аз минах през разбитите окови
на дългото мълчание от страх
и тръгнах през изсъскани отрови
и бъдещи виелици от прах.

Аз вчера бях спасителна пътека
за още неизгряла красота
и гледах от сълзата на човека
как утре се усмихва пролетта.

Сърцето верен път е извървяло
в огромното световно колело,
когато на Родината е дало
поне това, което е могло!
АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ


Our Name is Macedonia
ОМО ’Илинден’ - ПИРИН
Macedonian Human Rights Movement International
European Free Alliance
 
Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting