НАРОДНА ВОЛЈА

Календар

АТАНАСИЙ I - Охридски архиепископ. Към края на ХVI и началото на ХVII век се опитал да вдигне въстание в Македония с помощта на чуждестранни сили. Най-вероятно охридски архиепископ от 1588 до 1595 година. Това било време на бунтовно настроение на народа на Македония и на Балканите, като резултат от загубата на мощта на Турската империя. Атанасий I застанал начело на общонародната борба. Осъзнаващ, че освобождението не може да стане без помощта на Европа, той се обърнал към Венеция, Испания и към римския папа. Не получил търсената помощ. Въпреки това Атанасий I започнал въстание, което в началото имало скромни успехи, но поради игрите на европейските държави бързо било потушено.
ДЖЕРОВ СПИРО - Деец на македонското националноосвободително движение. Роден в Битола през 1834 или 1836 година. Учил в Битола и Цариград. Много млад се включил в македонското национално движение. Организатор на революционното движение в Югозападна Македония, в Костурско, Леринско, Воденско, Битолско и Охридско. Наклеветен от битолския гръцки владика Венедикт пред турските власти, едвам се спасил. По-късно се появил като въстанически водач в Сърбия и Влашко. Предлагат му сътрудничество българските революционери Хаджи Димитър и Стефан Караджа, с които заминал от Влашко за България. През юли 1868 година заедно с Хаджи Димитър загинал в сражение на връх Бузлуджа.
ГИНОВСКИ ПАНАЙОТ - Зограф, изтъкнат събирач и издател на македонски народни песни и други фолклорни и етнографски материали. Роден в Галичник през 1841 година. Професията му позволявала да пътува из целия Балкански полуостров. Работил в Македония, Сърбия, България. Негово дело е “Вечният календар” (1870), по който работел повече години. Негов е преводът на “Ерменията”, книга за зографството. Работел по речника на миячкия говор. Оставил и няколко ръкописни дела: “Малък требник на руски език”, превода на “Граматика на славянски език” от Сава Сретенович, “Сборник на богослужебни тестове” и др. Неоценима е неговата работа като лексикограф и като човек, който между първите мияци се захванал с географското описание на Миячката област, обичаите, вярванията, публикувани след неговата смърт в руското списание “Жива старина” под наслов: “Сборник на Панайот Гиновски от село Галичник, песни, обичаи и разни малки материали”. Сборникът, написан на хубав галички говор, изобилства с данни и факти от исторически, лексикографски, фолклорен и етноложки характер. Починал през 1886 год.
ЖИВКОВ НИКОЛА - Просветен и обществен деец. Роден през 1847 година в Търново, България. Дванадесет години просветен работник, няколко от които във Велес. Собственик и редактор на вестник “Македонец” (1880, 1885, 1894 - 1895), който излизал в Русе, а след това в София. “Македонец” на Живков се застъпвал за освобождението на Македония и се опитвал да активизира македонската емиграция в България. Подчертавал необходимостта от помощта на Русия, твърдейки, че “матушка Русия е единствената надежда за спасяване на Македония”.
ХРИСТОВ ТАЛЕ - Деец на македонското националноосвободително движение. Роден в Прилеп през 1878 година. Още като ученик в битолската гимназия се включил в ученическия революционен комитет. Като учител в Прилеп ръководител на местния комитет. Участник в Смилевския конгрес и ръководител на Горския щаб. Загинал на 23 юли 1903 година в сражение с турска войска край село Беловодица, Прилепско.
ПЕТРУШЕВСКИ СРЕЧКО - Активен борец от Първи скопски и Първи кумановски партизански отряд. Роден през 1912 година в Куманово. Обущарски работник. Работил в Урсовите синдикати и в прогресивното културно просветно дружество “Абрашевич”. През 1938 година член на КПЮ. Организатор на големи демонстрации в Куманово против реакционния режим на Кралство Югославия. На 12 октомври 1941 година се включил в Козячкия партизански отряд. След разбиването му се включил в Първия скопски партизански отряд, който действал в Скопска Черна гора от август до началото на ноември 1941 година. Заловен и обесен на 14 юли 1942 година в Скопския затвор.
ГИНОВА МИРКА - Патриотка и активен борец. Родена в село Росилово, Воденско, Егейска Македония, през 1916 година. Учителка. След фашистката окупация на Гърция работила активно за включване на македонското население във въоръжената борба. През лятото на 1945 година, като учителка в с. Кронцелево, се включила в НОВ за Егейска Македония. Преминала в нелегалност и действала по селата в Мегленско, Воденско, Островско. Член на Окръжното ръководство на НОВ, първа секретарка на АФЖ на Воденски окръг. На 6 юли 1946 година, заедно с още шестима борци, заловена, осъдена на смърт от Военния съд в Енидже Вардар и разстреляна от монархофашисткия режим в Гърция в края на юли 1946 година.
ГЕОРГИЕВСКА - ВОЛЧЕСКА ВИДАНКА - Интерпретатор на македонски народни песни. Родена през 1948 година в село Горно Лисиче, Скопско. Пеела и дирижирала хора на селското основно училище. Участвувала със съпровод на познати кавалджии и гайдари. Нейните най-известни изпълнения: “Църна се чума зададе”, “Болен лежи катил Гьорги”, “От кай сонце изгрева” и т.н.

(По „Личности од Македонија“)

Врати се на претходната страница

Врати се горе