НАРОДНА ВОЛЈА

Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ГУЛАПЧЕВ СПИРО. Политически и просветен деец. Роден в Лерин през 1852 година. Изминал пътя, така да се каже, на повечето от македонските интелектуалци от неговото време - рано напуснал родния град, за да учи. С помощта на Екзархията заминал за Русия. Оттам дошъл в България. Този предходник на Мисирков се наложил в българското общество със своите трудове за Македония, със своя поглед като идеолог на сиромахомилството (вариант на народно движение) и като един от пионерите на идеята за балканска федерация. Собственик на печатница в Русе. Неговите книги, издадени между 1885 и 1905 година, изключително са на македонска тема: “Един разказ: Дядо Стоян” (1885), “Един поглед към етнографията на Македония” (1887), и “Македонски маслад” (1893). В тях той актуализира проблемите на родната Македония от исторически, лингвистичен и политически аспект, живо интересувайки се от нейната съдба. В “Етнографията... “ подчертава: “Според мен Македония трябва да съставлява отделна политическа цялост на Балканския полуостров. Това се налага от интересите на македонското население без разлика на народност, това се налага от интересите на балканските народи!” Редактор на вестник “Македония” (Русе, 1902). Възгледите на Гулапчев за бъдещия статус на Македония в голяма степен малко по-късно ще намерят място в програмните документи на ВМРО и на македонските социалисти. Политическите и националните му позиции ясно определят неговия македонски т. нар. политически сепаратизъм. Българският антимакедонски печат (“Свобода”) го нарече “пръв проповедник на сепаратизма между македонците”. Починал през 1918 година в България.

ШАХОВ КОСТА. Публицист, революционер, пръв председател на Младата македонска книжовна дружина, един от родоначалниците на македонското новинарство. Роден в Охрид през 1862 година. Рано напуснал родния си град и се насочил към София. Тук се включил в движението на македонските интелектуалци, които се борели за утвърждаване на македонската национална индивидуалност. Станал пръв председател на Младата македонска книжовна дружина. Сътрудник на “Лоза” и редактор на много вестници, между които и “Македония”, който започнал да излиза първо в Русе - 21 октомври 1888 година. “Въпреки че сме два милиона люде, пак нямаме един какъвто и да е вестник, който да ни държи в течение на работите, които се случват около нас, и да ни служи да изразиме нашите народни изказвания и мисли. Днес печатът е по-силен от оръдието и с него си служат почти всички народи по света освен нас. С това ние самите се представяме пред очите на образования свят за нещо като народ. На края, ние, македонците, макар че сме едни под двойно и тройно робство, а други - пръснати по разни страни, не искаме да забравим татковината и сме длъжни да работим за подобряване на нейното положение. Защото като народ ще бъдем отговорни пред нашето потомство, ако въпреки многото неволи в своя живот времето ни мине безцелно, без борба за свободен живот, защото нашите господари не искат да се грижат за подобряване на нашия живот. Подбудени от всичко това, макар и със слаби сили, започваме издаването на вестник “Македония” с цел и стремеж да се подобри положението на Македония”, записал Коста Шахов на 21 октомври 1888 година. Близък съратник на Гоце Делчев, с когото разменяли мисли около идеалите на македонския народ. Шахов най-много се проявил като виден македонски деец със своята публицистична дейност. Автор е на няколко книги - “Мугра” (зора, разсъмване), “Стоян войвода” и др. - в които брани македонската национална индивидуалност и автономния принцип за Македония. Починал в Охрид през 1916 година.

АВДОВИЧ АЛИЯ. Активен борец. Роден през 1912 година в Сингелич, Скопско. Учил в скопската Медреса (ислямско верско училище). Включил се в прогресивното младежко движение, поради което през 1932 година с още няколко ученици бил изключен без право да се запише в други училища. След бойкота, който организирали засегнатите, наказанието било отменено. След завършването на Медреса се записал във Философския факултет, където продължил революционната си дейност. Полицията го следяла и правела невъзможно следването му. Затворен, като каторгата е излежал в Сремска Митровица. След освобождаването си продължил с революционната си активност. По време на българската окупация бил прогонен ог Скопие и затворен в Баньица край Белград. Разстрелян през септември 1941 година.

ПИЯДЕ МОША. Политически работник, държавник, комунист, деец на изобразителното изкуство. Роден през 1890 година в Белград. Член на КПЮ от 1920 година. През 1913 - 1914 година учител по рисуване в Охрид. Между двете световни войни животът му преминал главно по казематите на кралска Югославия. След формирането на Социалистическа Югославия изпълнявал високи държавни функции, между които и председател на Съюзното събрание. На Парижката конференция през 1946 година актуализирал и проблема за решаване на македонския въпрос в България и Гърция. Починал през 1957 година в Париж.

(По „Личности од Македонија“)

Врати се на претходната страница

Врати се горе