Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Историческо събитие

ПЪРВИ ПРОТЕСТ В СТРАСБУРГ НА МАКЕДОНЦИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

Любомир Марков

ЗА ПРЪВ път в историята македонци от България протестираха пред европейските институции в Страсбург. Това се случи на 14 и 15 септември т. г. - на 14-ти пред Европeйския парламент, а на 15-ти - пред Съвета на Европа. Поводът за това бе предложението, внесено в Комитета на министрите през месец юни т. г. от страна на Секретариата на споменатия комитет, да бъде прекратено наблюдението по изпълнението на присъдата на Европейския съд по правата на човека срещу Р България заради забраната на ОМО “Илинден”-ПИРИН.

Това бе постигнато след бясно и безпринципно лобиране на българските представители. Стремежът на българските власти бе съвсем очевиден - да се закрие случаят в Комитета на министрите преди новите присъди на Съда в Страсбург, които се очакват през 2010 г. С тази цел те приложиха и забавяща тактика: през август изпратиха допълнително становище до Съда в Страсбург, в което на практика не казаха нищо ново, но по който начин забавят с няколко месеца вземането на решение понеже същото становище трябва да се изпрати до ПИРИН и последните да му отговорят. Така, от една страна, бързат да закрият случаите със старата присъда в Комитета, а, от друга, гледат да забавят донасянето на нова присъда от страна на Съда. Причината е ясна за всеки.

С това предложение на Комитета на министрите бе открита особено опасна процедура, водеща към закриване на случая, която би се състояла в следното: на заседанието на Комитета през септември предложението се одобрява по път на мълчаливо съгласие - т.е., ако никоя страна не се яви да дискутира срещу това предложение, то ще се смята за прието. Гарантирано право на дискусия обаче има само обвинената страна - България, а на останалите може и да им се откаже искането за дискусия. Получи ли се мълчаливо одобрение, Секретариатът подготвя текст на решение за окончателно приключване на случая, който се одобрява на заседанието през декември същата година. Единствен начин да се спре последното е да се гласува против от 2/3 от държавите, нещо на практика невъзможно. Това неочаквано и извънредно опасно развитие на нещата предизвика серия реакции на Председателството на ПИРИН. Още в края на юни започна подготовка за организиране на протест в Страсбург. Бе резервиран и хотел (В Страсбург е невъзможно да се намерят повече от няколко места в хотел, освен ако не се резервират месеци предварително.), а започна и акция за набиране на необходимите средства. За съжаление последното не ни се удаде. Ограничените финансови възможности си казаха своето и въпреки всички усилия не успяхме да съберем дори и една четвърт от минимално необходимата сума. Така този проект бе изоставен през юли и вместо това Председателството започна да подготвя изпращането на нова делегация в Страсбург.

В началото на септември делегацията, водена от съпредседателя на партията С. Стойков посети Страсбург, където проведе редица разговори с различни европейски посолства, с Комисариата по правата на човека и Секретариата на Комитета на министрите. При тези разговори аргументите на партията напълно надделяха. Оборени бяха всички доводи на желаещите да закрият случая.

В началото на септември внезапно се появи възможност да се събере основната част от необходимата сума. Същевременно от хотела се обадиха да попитат дали резервацията е в сила. Тъй като не бе платено капаро, никой не мислеше, че е възможно стаите да са все още свободни. Истинско чудо е, че 100 места са останали незаети в хотел в Страсбург, и то точно по време на едновременна сесия на Съвета на Европа и на Европейския парламент. Това граничещо с чудо съвпадение накара Председателството на ПИРИН да предприеме още един опит за провеждане на протеста. Уточнена бе бройката според наличните места в хотела и бе разпределена по общини и секции. Проведена бе акция за набиране на допълнителни средства, както и за намиране на най-изгодна автобусна компания. Въпреки всички усилия финансите не достигнаха, макар да бяха направени и заеми. Заради това първоначалният план за две преспивания и тридневен протест бе променен на едно преспиване, с два дни митинги, като участниците сами се погрижат за храната и другите си разходи. Подготвени бяха и лозунги на английски език от членове на партията, както и листовки.

В навечерието на тръгването на групата, по вече утвърдена традиция чрез агенция Фокус бе разпространена дезинформация, целяща да отчае и откаже нашите членове и да заблуди обществото. Изписана с извънредно просташки и обиден език, като дори си позволиха да твърдят, че пиринци щели да “хулят” България и че организирали протест против България. Твърдяха дори, че протестът не бил разрешен от френските власти, въпреки че партията бе получила разрешение по време на посещението на делегацията, водена от Стойков. Пуснаха и небивалицата, че членовете тайно вече били мин али границата и се събирали в Скопие. Разбира се, на тези хора не им и хрумна да проверят информацията си (първо журналистическо правило, ако бяха журналисти), нито да дадат думата на засегнатата страна - ПИРИН (друго основно журналистическо правило). Единствено от “24 часа” се обадиха да проверят истинността на публикуваното във Фокус, но въпреки че разбраха, че става дума за манипулация, не се погрижиха да я опровергаят, а пуснаха само кратко съобщение. Напук на всички лъжи и дезинформации, на 13 септември два автобуса с членове на партията, избрани сред големия брой желаещи от целия окръг, както и от София, Пловдив, Шумен и Стамболийски, поеха към Страсбург, натоварени с лозунги на английски език, които призоваваха за регистрация на партията и признаване на македонското малцинство в България. Водеха ги двама съпредседатели на ОМО “Илинден”-ПИРИН - Стоян Георгиев и Стойко Стойков. Поради проблеми по пътя единият автобус закъсня и затова протестът пред Европейския парламент в Страсбург започна с петдесетина членове следобед на 14 септември. Към края на определеното време пристигна и вторият автобус. След настаняване в хотела и преспиване митингите продължиха на следния ден пред Съвета на Европа от девет часа сутринта. Бяха организирани на три части, като първата бе от 9 до 11 часа, следващата от 12 до 15, а последната от 16 до 18 часа. Освен партийните знамена и лозунгите, освен скандирането името на партията, бе организирано и раздаване на листовки на всички влизащи и излизащи от Съвета на Европа, като самото време бе така разпределено, че да бъдат обхванати максимален брой от работещите в тази институция. След изтощителния целодневен протест привечер автобусите с членовете на ПИРИН напуснаха Страсбург и поеха по дългия и изморителен път към България.

Макар да не взе директно участие в протеста, ЕФА изказа официалната си поддръжка и обеща помощ в лобирането за регистрация на партията. Своята подкрепа изказаха и партнüорите на пиринци от Австралия и Канада. На място бяха дадени няколко интервюта, а по телефона - няколко десетки такива. Събитието бе добре отразено в Република Македония и, за съжаление, много зле в България. Освен дезинформациите на Фокус, пласирани от няколко медии, имаше и невярна информация за протеста. Така програма “Хоризонт” на БНР разпространи неистината, че протестът бил забранен от френските власти, а пък “Струма” в деня, в който траеха митингите в Страсбург, съобщи, че тепърва тръгвал автобус за Страсбург, и то воден от съпредседател, който нямаше възможност да вземе участие.

Какво е значението на този акт? Това е първият протест на тази партия, а и въобще на македонци от България пред европейските институции за признаване на македонското малцинство и за спиране на дискриминацията на етническа основа, водена срещу македонците и организациите, защищаващи правата им в България. Хората, взели участие в тях и понесли незгодите на тези митинги, могат да се гордеят, че са участвали в едно историческо събитие.

Тежки са подобни пътувания, но си струват. Това е един от главните уроци на този протест. Такива са и пътуванията на делегациите и на съпредседателите. Много път, много умора и труд, а нищо не успяваш да видиш. Така бе и сега. Достойните членове на нашата партия понесоха и умората, и тежкото пътуване, и лошото време, и всякакви несгоди, а в замяна не получиха нищо освен удовлетворението, че са свършили нещо за своята кауза. Защото нямаше възможност дори центъра на Страсбург да видят, нито някоя друга забележителност освен онези, пред които протестираха - Европейския парламент и Съвета на Европа. Така на дело бе нанесен удар на пропагандата, водена под диригентството на абсурдните служби за сигурност, че съпредседателите обикаляли по света без никаква файда и се печали по плажове и подобни. Всеки, който взе участие сега, видя как наистина стоят нещата. А дали имаше резултат - имаше. Отложи се обсъждането на предложението за декември т. г. На самото заседание през септември са поискали да се дискутира, т. е. противопоставили са се на мълчаливото приемане на решението за закриване, следните страни: Словения, Дания, Норвегия, Македония и Сан Марино.

За ПИРИН е гордост, че редовно получава силна поддръжка от т. нар. Скандинавски блок - страните, с право смятани за най-демократични в Европа и същевременно най-големи поборници за демокрацията. Това са Норвегия, Дания, Швеция и Финландия. Извън тях редовна подкрепа се получава от Словения и Македония, а на моменти или поне частично от Русия, Турция, Сърбия, Чехия и др.

Къде е нашата надежда? В новите присъди на Съда в Страсбург, които този път да определят как трябва да бъдат изпълнени (нещо, което предишния път го нямаше). Тъй като отказите да бъдем регистрирани са дадени от Софийския градски съд и от Върховния касационен съд (а не от Конституционния съд, какъвто бе предишният случай), то на основание на българския закон тези присъди могат да бъдат преразгледани на основание на присъдата на Страсбург.

ТАКА че догодина вероятно ще има повторно гледане на решенията на българските съдилища от 2006 и 2007 г. и този път може би най-после властите ще клекнат и ще се подчинят на правото. За това е добре наблюдението на Комитета на министрите да продължи, за да не намалява натискът върху тоталитарните ни управници.

Врати се на претходната страница   Врати се горе