|
Пред стогодишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров
Неопровержимите факти говорят за македонското национално съзнание на разстреляния от българските фашисти поет |
АЗ ПАК ТЕ ОБИЧАМ, РОДИНО НА ГОЦЕ И ДАМЕ...
|
| Биляна Вардарска |
|
Вие, които в името на блаженството на храносмилателната си система сте готови да оплюете и най-голямата светиня, питам ви, знаете ли какъв глад трябва да изгладува един човек, за да почне да плюе кръв?
А знаете ли какво означават български полицейски инквизиции? А можете ли да си представите ужаса на разстрела?
Нима може да става и дума за нестабилна психика и лесно управлявана съвест?
Извинете, но не приписвате ли собствените си пороци на човека, който не ги заслужава?!
Ако от младите поколения все още се намират хора, които не са чели поезията на Вапцаров или поне не са я чели както трябва, биха могли да направят това и с очите си да видят, а със сърцето си да почувствуват дали е справедливо, честно и възможно Никола Вапцаров да бъде зачислен в категорията на онези субекти, които са изгубили вярата си в справедливостта на историята.
Обичта към живота и вярата в бъдещето са в неразкъсваемо единство в поезията на Вапцаров. Излишно е тук да се търси двойственост, за да се противопоставя едното на другото.
А какъв е непростимият грях на Никола Вапцаров, заради който неговите съвременни цинични отрицатели с първобитен примитивизъм и лакейско усърдие се мъчат да сведат най-съкровеното чувство на човека и поета до отблъскващ пример на клиничен случай?
Оказва се, че непростимият грях е не просто обичта му към Родината, а защото тази Родина се нарича Македония, като че ли македонците нямат право на своя родина, а тяхното единствено право е да бъдат безропотен робски придатък на чужд етнос.
Цялата човешка история доказва, че народите най-много са уважавали личностите, които най-много са направили - или са искали да направят - за тяхното добро. И са им правели гробници, в които сега археолозите откриват истински съкровища, строили са им мавзолеи или са издигали пирамиди в тяхна чест и т. н. Нима грандиозните събори на “Околчица” са доказателство за обратното? Но кой би могъл да отнеме свещеното право на македонския народ да прави същото в Крушево, за да прославя легендарната Илинденска епопея и нейните герои, жертви и мъченици? Или македонецът не трябва да има историческа памет само защото се нарича македонец, защото има своя история и иска да има своя Родина?
Мизерията на мисленето извисява своите върхове на цинизма, когато възвестява абсурда, че Никола Вапцаров не е вярвал в справедливостта на историята. Този абсурд никой друг не може да разобличи с такава категорична внушителност, както може да го направи самият Никола Вапцаров. Затова нека му дадем думата:
“Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити.
Няма открити!”
(“Вяра”)
“И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учиш да се борим -
ще снемем ние
слънцето при нас.”
(“Завод”)
“Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти. Тогава? -
Един ще бъде повален,
един ще бъде победен,
и победеният си ти.”
(Двубой”)
“Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!”
(“Писмо”)
“Ех, лошо,
ех лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може...”
(“Песен за човека”)
“Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.”
(“Пролет”)
“Зора. Събужда се света.”
(Стихотворение без заглавие)
Когато Никола Вапцаров пише:
“Не удрям клеймо
на прогреса
и знам прекрасно,
че не прогреса е, който ни души.
И ние не ще го рушим.”
Това означава, че няма да изпращаме “стоманени гарвани”, които да се врязват в гордостта на прогреса - небостъргачите.
“Епоха на дива жестокост,
препускаща лудо напред.
Кипяща, стоманна епоха
пред прага на новия свет.”
(“Епоха”)
“И толкова хубав ще бъде
тогава живота,
и днешната плесен
ще бъде безкрайно далече.”
(“Не бойте се, деца”)
“Когато дойде ден,
когато стане нужда,
ний
всичко ще разкажем
на майката история.” (“Илинденска”)
Раболепнически мъдрувания за Никола Вапцаров като за сляп “проводник на партийната доктрина в конкретния исторически момент”;”Персонажите в песента-поема “Реферат” изплакват своята атавистична болка по нереализираната татковина, по откъснатите български краища, а не проповядват политическа платформа”.
А в целокупното познато поетично и прозаично творчество на Никола Вапцаров няма и помен от каквато и да било тъга за нереализирана “обща татковина”.
“Той е първият голям поет-ренегат” - подобни обвинения към Никола Вапцаров показват, че в България се предпочитат писанията, които спазват указанията и решенията на някогашното политбюро на ЦК на БКП по македонския въпрос.
Обичащите своята родина са патриоти - винаги и навсякъде по земното кълбо, но когато тази родина се нарича Македония, те не могат да бъдат патриоти, а ренегати. Такава е българската дефиниция на патриотизма. Та само Вапцаров ли е могъл да каже, че българската земя не е неговата земя? Цялата беда за великобългарските шовинисти идва от факта, че Вапцаров ясно и неопровержимо е казал коя е неговата земя и тя носи името Македония. И никакво друго.
Отвратително кощунство с понятието “и с т и н а” е да се пише за Вапцаров като за “псевдоетнически продукт, лишен от историческа памет”.
След като има хора в България, които желаят да поставят под съмнение човешката му психика и памет, защо да не го обвинят, че е бил лишен и от историческа памет?
Никола Вапцаров с цялата си душа и сърце остана при своите поробени братя - македонци. Нима това може да даде основание на когото и да било да го упрекне, че не е станал лакей на поробителите?
Неовърховистките фалшификатори на историята с жалко усърдие се опитват да превърнат темата за Коминтерна в далекобойно оръдие срещу Никола Вапцаров, като пишат, че “послушно се присъединява към идеите на македонизма, лансирани от Коминтерна”, или че “Вапцаров беше от онези коминтерновски “касапи”, които отделиха от тялото на българския език т. н. македонски език. Той почина като антибългарин и не си разбра нито грешката, нито пък илюзията, че създаденият от него “македонски език” не можеше да бъде нищо друго, освен друга втора литературна норма на българския език”.
Тезата е позната: че “македонската нация и държава са създадени според сръбска политическа конструкция, поддържана от Комунистическия интернационал в 1934 година и по-късно реализирана от Тито.”
И непочтено, и обидно, и безполезно е, когато се правят опити съмнителна правдоподобност с преднамерена тенденциозност да се внушава на свободния човешки дух, на който иманентно е присъща свободната воля, която се отнася с презрение към духовното готованство, защото сама желае - със собствени усилия да извърви пътя до истината. И обстоятелството, че този път често е трънлив изобщо не е в състояние да я разколебае.
Ако това твърдение има стойността на категоричен императив за свободния човешки дух, тогава трябва да му признаем правото да си задава различни въпроси. Като този например:
- Защо независимата македонска държава възниква точно там, където векове наред са живели македонците, а не на друго място на земното кълбо?
- Възможно ли е да се създаде нация и държава от нищо? И ако това не е по силите дори на Бог, нима е по възможностите на какъвто и да било Коментерн?
- За да съществуват хилядолетия, македонците от кой Коминтерн са търсели разрешение и са го получили?
- Защо Македония остава да живее и след смъртта на своя “създател” - Комунистическия интернационал?
- Ако съседите на Македония след безмилостни войни са си я поделили и всеки започва да асимилира македонците с най-зловещи жестокости, това може ли да се счита за доказателство, че македонците не съществуват?
- Призналите над 125 държави Република Македония толкова ли са невежи, че не знаят какво признават - реалност с конституционно име или комунистически фантом?
- Как трябва да възприемаме американските президенти, които признаха Република Македония - като американски президенти или като нелегални генерални секретари на издъхнал Коментерн?
Мисля, че тези въпроси са достатъчни.
Не за пръв път се пише от български фалшификатори, че Вапцаров е “починал” вместо “разстрелян” от български хитлерофашистки злодеи. Нима това не се прави, за да се тушира жестоката, но неудобна истина? Разликата между естествена смърт и “смърт чрез разстрел” е толкова огромна, че не се нуждае от никакъв коментар.
И още нещо - и чрез разстрела Никола Вапцаров по безсмъртен начин доказа своята любов към Македония и своите поробени братя, защото първата капка от пролятата му кръв беше за тях.
Някои въздишат, че не доживял времето, когато би осъзнал грешката си. Само духовни нещастници могат да считат любовта към Родината за ... грешка. Затова бихме могли да ги попитаме:
- А с какви инквизиции щяхте да му помогнете да осъзнае грешката си?
Такава е истината за “Доклад” (“Реферат”) на Никола Вапцаров.
|
|
|
|
|
|
|
| |
Врати се на претходната страница
Врати се горе