НАРОДНА ВОЛЈА

Прочетено

ЗА ТОВА, КОЕТО НИ ЗАСЯГА

Горан Костов

„Атентатор с душата на поет” – това е заглавието на каре в материал с общо заглавие „Марсилската загадка” във вестник „Трета възраст” брой 40 от 7–13.Х.2009 г. Какво можем да прочетем тук?

„В квартал „Каменица”, Велинград – родното място на Владо Черноземски, загинал при атентата в Марсилия на 9 октомври 1934 г., една от главните и най-дълга улица носи неговото име. Дълго време той е низвергнат и оплюван, по-меко казано – покрит е с ръждата на забравата, разбира се, неслучайно. Известен е с мрачната слава на екзекутор като изпълнител на смъртните присъди, издадени от ВМРО над политическите противници... Бил е доверен сътрудник на Ванче Михайлов, който е оценявал неговата изключителна смелост и е заявявал, „че това лице не бива да се жертва за незначителни обекти”... Неведома е разликата между героизма и самоотвержения тероризъм, между героите и терористите камикадзета, които умират за някаква възвишена идея. Има прилика може би в това, че и едните, и другите в обикновения живот са обикновени хора със сложна поетична трудноразбираема душевност...”
Във вестник „Уикенд” от 26.lХ – 2.Х.2009 година пише: „Това става непосредствено след убийството на сръбския крал Александър Караджорджевич в Марсилия. Навремето атентатът, който извършва македонският терорист Владо Черноземски, е голяма сензация за цяла Европа. Покушението срещу крал Александър l става няколко дни след визитата му в София, която дразни дейците на ВМРО. По време на срещите в българската столица Александър Караджорджевич се договаря с цар Борис lll за известно стопляне на двустранните отношения. С тази стъпка сръбският крал подписва смъртната си присъда пред ВМРО.”
Да пееш оди за закоравял терорист и за неговата „поетична” душа, не е ли ясна и явна поддръжка на тероризма? В дни, когато целият свят в потрес се бори с проявите на тероризма, да защитаваш това уродливо явление не е ли престъпление? Това ли е начинът да се възпитават патриоти – чрез оправдание, възвеличаване и посочване за пример убийци с кървави ръце? Кой е дал правото на Иван Михайлов да поддържа душевадци, да издава смъртни присъди и да ги изпълнява – Бог, хората или някой съд? Оставете проклетите останки на омразните изроди да гният в преизподнята и не ги възкресявайте за нов живот, защото отново цветът на народа ще заеме тяхното място! Осъзнайте се!
И още нещо. Когато се говори за определени неща – въстания, песни, героични дела, територии, история – винаги се подчертава понятието ”българи от Македония”. Стане ли дума за революционери - те са български, не македонски. Става ли обаче въпрос за тероризъм, за убийства, за насилие – обезателно се посочва „македонски”. Е, добре, но докога определени среди ще се люшкат между това има ли, или няма македонци, и сами ще си противоречат? А всичко е толкова просто. Има ни. Тук сме. Но не ни приписвайте престъпленията на тези, които, според някои, са воювали за „българщината”!
Вестник „24 часа” в броя си от 14 ноември 2009 година помества данни и коментари от проведено генетично изследване, като подчертава, че чрез него „човек може да си намери „братовчеди” по цялото земно кълбо”. По отношение на българските жени и мъже на Балканите има заглавие „Прабаба на 40 000 г., а прадядо на 8 000”. Друго заглавие ни информира: „Българката няма азиатски гени”, като в подзаглавие се посочва, че „80 % от нашенките са на Балканите още от палеолита”. А по-долу четем: „Сравнение показва, че най-близките ни съседи са като нас, - и при тях преобладава европейската група Н. При македонците на второ място по разпространение е Т, а при гърците – J.” Ето че македонците пак се появихме! Като някакъв кошмар преследваме тези, които проповядват, че ни няма!
Нищо не разбирам от термините и проблемите, които се употребяват и разглеждат на дълго и на широко в посочения брой на в. „24 часа”. Но няма как да не възникнат някои въпроси: защо постоянно се тръби, че македонците сме били българи; защо българите постоянно ровят да намерят своите корени в Азия, а не в славянските земи, а пък ние, македонците, не искаме и да чуем за азиатски корени и азиатско наследство? Всичко наше си е тук – на Балканите. А специално на мен много би ми се искало някой знаещ простичко и разбрано да обясни същината на такова проучване и кратко, точно и ясно да каже, че сме различни, кои какви сме, откъде идваме, накъде отиваме, за да спрат всякакви спекулации и, макар и различни, заедно да тръгнем напред към един нов свят...
Впрочем в блока от материали за генетичните изследвания се казва и това: „Те не дават информации за това дали човекът е грък или швед, защото принадлежността към даден етнос е въпрос на самоопределение, а не на биология.” Нещо, което българските националисти не знаят или не искат да научат.
Да продължим „прегледа” на печата и да надникнем във вестник „Уикенд” от 17 – 23 октомври 2009 година: „Последващият конфликт между Тито и Сталин и разривът между отношенията им премахват завинаги опасността България да бъде погълната от Сърбия. Тогава популярния лозунг зевзеците изричат така: „Сталин, дупка, Димитров”.
Но Сталин не се отказва да разсъждава по македонския въпрос. Кардел, най-приближеният човек на Тито, се среща в Москва със Сталин и между тях се води следният диалог (протоколиран в архивите):
Сталин: Колко македонци живеят в Югославия?
Кардел: Около милион и половина.
Сталин: Нима? В Югославия живеят милион и половина македонци? Че това е една значителна цифра!
В настъпилата пауза между двамата след малко генералисимусът продължава:
Сталин: А на какъв език говорят македонците?
Кардел: Македонците си имат свой език, другарю Сталин.
Сталин: Имат ли те художествена и друга литература на своя език?
Кардел: Те имат и народни песни, и литература на своя език. В момента се издават вестници на македонски език, списания и друга литература. Македонският език се намира още в процес на формиране и той е някъде на границата между сръбския и българския език.
Сталин: Струва ми се, че македонците са възприели културата на гърците.
Кардел: Има такива признаци.
Сталин: Мислите ли да предприемете нещо заедно с българите?
Кардел: Да, ние мислим след ратификацията на мирния договор да сключим с българите договор, сходен на този, който имаме с албанците.
Сталин: Правилно.
Кардел: Ние имаме един малък спор с българските другари във връзка с Македония.
Попович (югославският посланик): Българите премахнаха от тяхната конституция оня член в нея, който се отнасяше до македонците.
Молотов: Да, в това отношение те действат много внимателно.
Тази беседа е проведена в Кремълския кабинет на Сталин в Москва на 19 април 1947 година.
Сталин съзира назряващия конфликт между сърби и българи. Георги Димитров се договаря с Тито да подкрепя България, а сърбите да вземат Гръцка Македония, да поискат Албания, даже част от Унгария и Австрия и да претендират за Пиринска Македония.
„Това е неразумно – казвал Сталин.
Скарването между Тито и Сталин и скъсването на отношенията им кара населението на Пиринския край да си отдъхне облекчено. Може да се каже, че след 1948 г. Сталин се отказва да търси решение на македонския въпрос.”
Дали цялото население си е отдъхнало – това е въпрос, чийто отговор все още се търси, макар и да се знае какъв е!
А ето че и от другаде надничаме пак ние, македонците – от в. „Уикенд” от 26 септември – 2 октомври 2009 г. Тук става въпрос за едно интервю, в което се говори за Ванга.
„– За неин близък ли се имате?
- Не се имам за приближен. Но си споделяхме някои неща и се почувствах духовно близък. Станах такъв покрай единствения човек, който тя познаваше и който я лансира в ЦК на БКП, също и пред Политбюро, благодарение на което й разрешиха да гледа. Това е прочутият поет Венко Марковски, лека му пръст. Остана неоценен в България.
...
- Ванга позна ли за болестта му?
- Ванга, която го имаше за много добър човек и за пръв приятел – македонец, също като нея, ми каза тогава: „Ела след една седмица, без да съобщаваш на Марковски, че идваш.” ... Отидох и тя каза: „Венко е болен, умира, но не искам да кажа на жена му и дъщеря му, защото те ще го уморят от грижи и от обич. И ти не казвай никога на тях”.
Нужен ли е коментар? Можем само да допълним, че в много страни по света има македонци – със свои дружества, храмове, изяви. И ако между България и Македония има разногласия, една от причините е и в отношенията към малцинствата. Македония не иска да приеме модела на България в тези отношения. Не вярвате? Разгърнете в. „Уикенд” от 21 – 27 ноември 2009 година, където в статия за българската култура и за новия министър на културата между другото се казва: „И тук ще дам един пример със съседна Македония. Там от години в Скопие има театър на народностите, в който функционират два отдела – албанска драма и турски театър. Те се отличават със сериозна продукция, която се показва на фестивали и гастроли в чужбина, там малцинствата отглеждат свои писатели, музиканти, актьори. Това са професионалисти от висок ранг, които често са канени и в македонските трупи.
Дълги години този театър на народностите в Скопие е бил оглавяван от македонски режисьор – бащата на известните днес драматурга Горан Стефановски и музиканта Владо Стефановски. Този модел на театъра на народностите е известен или по скоро би трябвало да бъде известен на театралните чиновници от Министерството на културата и да бъде използван при създаването на трупите на турските театри в Кърджали и Разград.”
А защо не и в македонски театър някъде из Пиринския дял на Македония? – бих си позволил да запитам.
Накрая на споменатата статия в допълнение авторката пише още: „Тук не мога да не добавя нещо, което завършва със своята арогантност щрихираната картина. По БНТ, в предаването „Памет българска” видях министъра без портфейл Божидар Димитров да продължава да е водещ и при това да интервюира представете си кой – своя колега зам.-министъра на културата д-р Чобанов. Подобна бездарна натрапеност на министър по медиите е невиждана за цивилизована страна, където поне трябва да се спазва разделението на властите.”
Изглежда, авторката на статията в посочения брой на „Уикенд” досега не се е сблъсквала с голямата липса на култура, възпитание, съвест и морал у министъра без портфейл. Но тя тепърва ще го опознае и „обикне”. Та той още не се е разгърнал напълно!
И нека приключа пак с вестник „Уикенд” – от 17 – 23 октомври 2009 година. Финалът на материала под заглавие „Надцакваме се с Турция за султански архиви” е следният: „Важното е друго – че у нас се съхраняват толкова важни и скъпи османски ръкописи за българския историк, които осветляват живота и делата на патриоти, възрожденци и хайдути – Индже войвода, Мануш войвода, Желю войвода, Раковски, Любен Каравелов, Левски, Хаджи Димитър, Караджата...”
Изброяват се имена на български патриоти, възрожденци и хайдути. Имена, които няма да срещнете в писанията на македонци. Защото македонци не посягат към български светини – става обратното: накъдето и да се обърнеш из българската история, гъмжи от имена и дела на македонски патриоти, възрожденци, революционери. И е ясно, че някой трябва да си поправи писанията и да ги почисти. Ясно е и кой!
Накрая бих искал да кажа нещо, което много пъти е казвано. Страшно много сили и средства се хвърлят в бездната срещу нас, македонците. И това продължава дълги, дълги години. Именно тази необуздана антимакедонска дейност най-ярко потвърждава нашето съществувание днес – и в Македония, и по света, и в самата България. А не е ли по-умно всички тия усилия и човешки и финансов ресурс да се хвърлят за изграждане на нови отношения в един нов свят, където да властват толерантността, уважението и достойнството на човека? И всеки да се вслуша в гласа си дали звучи истински, дали не грачи и дразни, да прочете това, което пише, а ако е нужно, да го коригира.

Както пише в свещените книги – да видим гредата в собственото си око и да престанем да се взираме в сламката в чуждото. И да спрем лъжите, клеветите, фалшификациите. Защото истината все излиза наяве. Само кьоравият душевно не я забелязва. Да спрем демонстрацията на сила. Животът изисква това. И който не го разбере, рано или късно отива в глухия коловоз на историята. И не дочаква добро бъдеще!

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

138 г. от рождението на Гоце Делчев

Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите.

Поздравления

ПО СЛУЧАЙ НОВАТА 2010 ГОДИНА

Главният редактор и редколегията на в. “Народна воля” получиха честитки от външния министър на Р Македония Антонио Милошовски, посолството на Р Македония в България, академик Блаже Ристовски, Трифон Костовски, професор Стефан Влахов-Мицов, д-р Константин Георгиев, Радко Георгиевски и много други. На всички тях
ИЗКАЗВАМЕ НАЙ-ИСКРЕНА БЛАГОДАРНОСТ
за добрите думи и им пожелаваме много здраве и успехи през 2010 г.

Македонија пее

АБЕР МИ ДОЈДЕ ОД СОЛУНА ГРАДА

Абер ми дојде од Солуна града
Солунчаните бесилка ставиле
Ќе ми го бесат Гоцета
Гоцета Делчев војвода

Гоце ми се сторил црно ќумурџиче
Па ми се шета в солунска чаршија
На среќа сретнал аскери
И на Гоцета говорат

Абре ѓаурче црно ќумурџиче
Нели го виде Гоцета
Гоцета Делчев војвода

Абре аскери вие бре аскери
И да го видам Гоцета
Јас Гоце не го познавам

МАМО, КОЈ ЧУКА НА ПОРТИ?

Мамо, кој чука на порти? (2)
Чука, тропа, мила ќерко,
твојто верно либе. (2)

Мамо, дал’ да му отворам? (2)
Немој ќерко, немој душо,
вечера немаме. (2)

Вечера ќе бидат, мамо,
вечера ќе бидат, мамо,
мојте слатки думи. (2)

Мамо, дал’ да му отворам? (2)
Немој ќерко, немој душо,
постела немаме. (2)

Постела ќе биде, мамо,
постела ќе биде, мамо,
мојта рамна снага. (2)

Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

European Free Alliance

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове

© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting