Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Трябва открито, ясно и отговорно да се ликвидират всякакви абсурди между съседите
КОВАРНИТЕ ПЛАНОВЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ МАКЕДОНИЯ НЕ СЕ КРИЯТ
JАН ПИРИНСКИ
Нищо повече не може да се прибави към явното и нагло демонстриране на великобългарските аспирации към Република Македония. Нищо. Защото всичко, което ултранационалистите в България непрекъснато пропагандират, е пребогато отразено в медиите. Така че допълнителни доказателства за пъклените планове на български политически и държавни дейци, в това число на президенти, министри и други разни и разнообразни индивиди, не са необходими.
Читателите на в. „Народна воля” от миналия брой са запознати с изявите на президента Георги Първанов по отношение на македонския съд и за неговите трикове, касаещи новата българска героиня Спаска Митрова, и тези на Божидар Димитров. Кой нормален човек ще приеме тези безсмислени, но и явно брутални тези? Ние знаем и за инициативите на Първанов с Б. Димитров преди някоя година за съвместно честване на Илинденското въстание с Република Македония. Не успяха горките. И защо? Защото македонските държавни функционери много добре знаят пропагандата, която България провежда с постоянните си твърдения, че населението и територията там са били винаги български.
Ако се съберат безбройните печатни материали, написани по адрес на Република Македония, и огромният брой изявления на български президенти, министри, политици, историци и други по българските телевизии, ще се издигне огромна пирамида, осветляваща ослепително копнежите и явните аспирации на Република България към Република Македония. На базата на тези, не подлежащи на коментар аргументи, с какво България може да оправдае това си поведение? С какво?
Явно националната доктрина на България е ясно и недвусмислено фиксирана - специално насочена към Република Македония. И то с единствената цел и в името на миражната фикс-идея - велика санстефанска България. Именно тези халюцинации на българските фантазьори не им дават мира и те с всички начини и форми поемат санстефанското хоро. Печатни и електронни медии, телевизии и всякакви други възможни методи на действия са мобилизирани, за да внушават на българската общественост, че Македония е българска. Звучи така сякаш България се готви да стори тази абсурдност дори и със сила.
Какво е това предаване по българската телевизия „NBT”, където един напълно самозабравил се македономразец, наричащ себе си Никола Григоров, няколко пъти в седмицата със своите нелепости унизява българския народ. Там често виждаме и пишман историка, а днес министър без портфейл на България, Божидар Димитров, Кочев и много други събрани, от кол и въже, все отбор български велики „патриоти”. Пеят се македонски народни песни, наричайки ги български. Даже и „чудният” им химн се пее с взета македонска мелодия и почти целия македонски текст на песента, а само няколко думи са нарочно сменени, за да го представят, че е български. Така например, където в македонския текст е Александър Македонски, са вмъкнали Аспаруха Български. Песен, която е македонска и се пее от известния македонски певец вече много, много години Войо Стояновски. Жалките човечета взимат мелодията, сменят от текста някоя дума, веят българското знаме и подрипват, и се радват като пощурели, сякаш е тяхна тази творба, тази прекрасна авторска македонска песен. Що за простотия, що за резил! Явно и брутално да крадеш, поради липса на съвест и талант, чуждо творение - това е безчестно, низко, долно ...! Гнусно и позорно плагиатство. Голям срам, срам за българския народ. И къде е българската интелигенция да защити своето достойнство? Къде? Колко хули и обидни слова там са казани от Божидар Димитров, който представлява българското правителство днес, проф. Кочев и всички останали, които със злоба и ненавист се нахвърлят против Република Македония! Даже този ербап и жалко улисан в глупостите си Григоров има наглостта да нарича македонската певица, вече покойната Васка Илиева, че е българка. Просто дивотия – творение на българската официална политика към Република Македония.
Както е известно, българският външен министър Николай Младенов бе на официално посещение в Република Македония. Знае се, че ние, македонците, които живеем в Пиринския дял на Македония, и тези по градове и села по цялата страна, винаги сме заявявали, че приветстваме срещите и приятелските контакти между двете страни на всякакви нива. Не може да не изкажем нашето задоволство от категоричното изявление на българския министър за следното: „Мразя да използвам и произнасям този срамен акроним (БЮРМ).” По време на пребиваването си Николай Младенов не можа да издържи на притискащите го познати национални изблици и направи сериозни гафове, като разви странни теории, твърдейки, че в България няма национални малцинства. А и чудната нелепа философия на министър Младенов, заявявайки, „че македоно-българските отношения са помрачени от въпроси, които не повдигат политиците, а медиите.” Невероятни глупости, но са факт. Когато българските президенти, разни министри, историци и прочее дават своите изявления, кой ги отразява в медиите? Разбира се, журналистите. Но те ги взимат именно от тези държавни и политически господа. Когато Георги Първанов дава изявления за специалната българска нова героиня Спаска Митрова, а и бившият президент на България Петър Стоянов, че „Македония е най-романтичната част от българската история”, и всички останали министри, политици, държавници и т. н., журналистите само отразяват казаното от тях. Какви са тези мерзости, които ни поднася Николай Младенов?
Отричайки наличието на малцинства в България, фактически външният министър не се съобразява, че Република България е подписала Рамковата конвенция за малцинствата, както и много други международни документи, касаещи правата и свободите на гражданите. Когато в България има повече от милион само турци, освен тях хиляди роми, македонци, власи и много други, българският министър най-безцеремонно твърди обратното. Тези негови твърдения и изводи веднага ни отвеждат в ужасното шовинистическо блато, в което българската политика от много години кисне. Впрочем всичко е ясно.
Когато една държава се признава като суверенна и самостоятелна, то се признава цялостно нейната история, народност, език, култура и всичко, което я характеризира като отделен държавен субект. Самият факт, че България признава държавата, а не признава езика, нацията и нейната история, красноречиво говори за явните й претенции към Македония, които непрекъснато с години пропагандира, претенции, че населението и територията на Република Македония са български. Тази шовинистическа национална доктрина на България е прекалено абсурдна и тя не отговаря на прогресивните европейски критерии, които всъщност са единствен аргумент за членство в европейското семейство, каквато е Република България. Тогава!?
Налага се българските държавници и политици коренно да променят своята политика към Република Македония. А се знае какво трябва да направят. Признаване на националността, езика, културата и историята. И ако се говори за някакъв си договор между двете страни, то това трябва да стане на реципрочна основа. Тогава и само тогава двете съседни страни може да разчитат на истински приятелски и добросъседски отношения. Да, тогава и само тогава!
НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај
In Memoriam
ПОЧИНА ГОЛЕМИОТ ГАНЕ ТОДОРОВСКИ
Се родив
Тоа е совршен факт
Живеам доста
Тоа е одвеќе непорекливо
Кому му требам
Секој е должен сам да знае
Пречам ли некому
Нека ме одмине
Премногу е напожелно
Да бидам одбран за враг
Вражја е живеачката
А јас сум рековме нејзин факт
Ќе умрам колку за доказ
Дека навистина сум живеел.
Важно! Важно! Важно!
Дружеството на репресираните македонци в България съобщава на всички репресирани през комунистическия период заради македонските си убеждения и съзнание, както и на техните потомци, че срокът за подаване на молби за компенсации и обезщетения е удължен до края на 2011 г. Молбите се внасят в областните управи, и пак там можете да научите и какви точно документи ви са необходими.
ДРМ
БЛАГОДАРНОСТ!
Редакцията на вестник “Народна воля” изказва своята най-искрена благодарност на господин Иван Стойков Петров от Белгия, който даде 100 евро за абонация и помощ за вестника. На него и на семейството му пожелаваме много здраве, щастие и успехи в живота.
Македонија пее
ТИ ДОНЕСОВ МЛАДА НЕВЕСТА
Отвори мајко портите
да влезат другарите
песни да запееме, оро да заиграме
песни, ора македонски.
Рефрен:
Ти донесов млада невеста
јас ја сакам мајко од срце
чеда да ми изроди
родот мајко да ми продолжи. (2)
Намести мајко софрата
наполни ги чашите
Бела лута ракија, рујно вино црвено
се до капка да се испие.
Рефрен: ...
Ај да не мајко ќердосаш
и силно да запееш
нека сите те слушнат,
нека сите разберат
кога снаа в куќи доведе
Рефрен: ...
Ти донесов млада невеста
јас ја сакам мајко од срце
чеда да ми изроди
родот мајко да ми продолжи. (2)
Родот мајко наш македонски.
СРЕДЕ СКОПЈЕ ВАРДАР ТЕЧЕ
Среде Скопје Вардар тече
Вардар река распеана.
Рефрен:
Ој Вардаре Македонски
од извора дур до Солуна
ој Вардаре Македонски
ти ја красиш Македонија.
Лути рани на јунаци
твојта вода ги лекува.
Каде Вардар поминува
среќа радост донесува.
Рефрен: ...
Поезия
ПОДЛОСТТА БЕШЕ ТАМ...
На 10 април 1941 година Хитлеровите агенти цар Борис и Филов изпратиха български окупационни войски във Вардарска Македония и в Беломорска Тракия. Те обявиха тези земи за присъединени към България и че с този акт били осъществени „националните идеали на българския народ.”
„С окупирането на Вардарска Македония и Беломорска Тракия бяха освободени няколко германски дивизии от жандармската им роля и отпратени към съветската граница.”
Из „История на България”
Денят бе двадесет и втори юни,
но още не поел по своя път,
дулата на връхлитащи тайфуни
убиха тишината на векът.
Война в сърцето на мира прекрачи
и бездните на нейното море
бушуващо ревяха за палачи,
които да убиват по-добре.
И там, където, майчице ле мила,
разплаква и сърца, и красота,
зловещото безумие разстила
от кръв и пепел празник на смъртта.
България ликуваше с придатък,
достоен за безмилостен юмрук –
защо да търси фронтове нататък,
когато може да разстрелва тук?
Размяната на изток прати други,
размяната на ада подари
чудовища с доказани заслуги,
а по жестокост – още по-добри.
Жестокост - да вилнее вдъхновено
и да заляга сред сибирски студ
с подгрета кръв от българско „червено”
и щедростта на реквизиран труд.
Ала вулканът щеше да изригне
като възмездие за мъртъв дом
и с танкови вериги да настигне
злодеите в последния разгром.
Когато неспасяемите бягат,
едничкото добро е все така
ръцете си за милост да протягат
към „колоса на глинени крака.”
Когато триумфално ги превие,
за спомен от гиганския пожар
той знамето „Победа” ще забие
в сърцето на издъхналия звяр.
А после преуспели историци
ликуват с явно продиктуван тон,
че нямало е български войници
в сражения край Волга или Дон.
Отдавна е известно , че циници
превръщат в гордост и позор, и срам.
Да, нямало е български войници,
но българската подлост беше там!!!
Александър Македонски
Начална
•
За нас
•
Архив
•
За врзака
•
Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by:
TJ-Hosting
