Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ
д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)
Между тракийските племена, които се поселили в Македония, на първо място трябва да споменем бригите, което име у гърците добило форма фриги. Старите писатели с право свързват бригите с фригите в М. Азия; последните действително минали от Европа в тая област на М. Азия, която в историческо време носи името им.
За пръв път бригите се споменуват в телегонията на Евгамона (Epic. Graec. Fragm. Ed. Kinkel, p. 57); Одисей предвождал теспротите в борбата им против бригите, на които помагали боговете Арес и Аполон.
Бриги срещаме и в северни Епир между илирийски племена (Strad. VII 7, 8 p. 326; Appian. Bell. Civ. II, 39); в северната част на Адриатическо море се споменуват бригийски острови, дето бригите от материка имали храм на Артемида. Според Скимнос (ст. 434, 437) те живеели при Охридско езеро; а според Страбона (VII, 79 р. 327) бриги живеели и по горното течение на Еригон, дето се споменува и техен град Kydriai; в тая област (на и от Охридското езеро) се намервало мястото Brucida (Brygiada на Via Egnatia. При планината Бермион (Докса) ги поставят Страбон (VII, 330, fr. 35) и други автори. Според сведенията на Херодота (VI, 45; VII, 185) Мардоний, в похода си против Македония, бил нападнат през нощта от бригите, които избили мнозина от войниците му (в 492 г. пр. Хр.); значи, бриги живели и в Ематия. Мястото Бригизес не далеч от езерото Болбе, свидетелствува за бриги при Струма.
Обстоятелството, че намерваме фриги в области, които по-сетне са заети от илирите и че еднакви местни тракийски имена се повтарят в западната и източната част на полуострова, ни кара да приемем, че едно време целият полуостров от Понта до Адриатическо море бил зает от тракийски племена; после, когато в западната част на полуострова нахлули илирите, запазили се само отделни острови от по-старото население. Patsch предполага, че именно тоя натиск на илирийските племена върху траките е причинил фригийското преселение в Мала Азия. Кога е станало това преселение, не може засега да се определи по-точно (може би в ХII в. пр. Хр.). Останалите в Европа части от това племе са били погълнати от илирите и македонците.
На изток от фригите идат едонски племена. Към тях принадлежат мигдоните, които завземали равнината по долни Вардар до планинат Кисос (дн. Хортач), местността Антемунт и околността на езерото Болбе. Цялата мигдонска област била заета после от пеонци. По-нататък идват грестоните; тяхната област (от изворите на Галик до езерото Болбе) била стеснена от бисалтите, които се простирали западно от долня Струма, от Амфипол до Heraclea Sintica (при Демир Хисар); те владели и богатите с руди планини, които делят долината на Струма от Мигдония. Бисалти живеели и в Атон и отчасти дори на изток от Струма. Преди гръко- персийските войни бисалтите и крестоните се намирали под властта на един цар. Като част от Мигдония се смята Крусида, побрежната област от Енея (при Карабурун) до Олимт. Едонско племе са и ситоните, които обитавали Палена (Касандра) и Ситония (Лонгос). В Акте (Атон) живеели едони, бисалти и крестони. Към едоните принадлежат вероятно и одомантите, които обитавали главно в областта на Боз – даг.
Главните селища на едоните били по долня Струма и планината Пангей до гр. Филипи. Тукидид (IV, 107) споменува едонския цар Питак; имаме стари едонски монети от царя им Гета (ок. 500 г. пр. Хр.). У едоните най-много цъфтял оргиастическия култ на Диониса, който е разпространен и в Македония; също и Котито, богиня на плодородието, която също се чувствувала оргиастично, е специално едонско божество.
В Пангейската област и в близко съседство с нея са живели и други племена, известни само от монетите, които са са, които принадлежат още в VI в. пр. Хр., но повечето са известни сребърни монети от началото на V в. пр. Хр. : именно октодрахми,сечени според финикийска монетна мярка, и статери – според вавилонска. Тия племена са: оррескиите, които според някои са идентични със сатрите; тинтените, които според някои учени обитавали равнината Датон (на с. от Кавала); дерроните, вероятно тъждествени с дерсеите, за които се предполага, че обитавали полуострова Ситония с главен град Тероне (Тороне). Други автори ги поставят около планина Дисорон (Круша).Най-после имаме монети от племената дионисии и зелеи.
Върху пелагонците и трако-фригите по-късно се наслоили пеонците, чието име е запазено в днешната македонска област Пиянец. Според общо приетото мнение те са от илирийско потекло. Опитът на Beloch да докаже, че те са били елинско племе, не може да се смята сполучлив. Пеонците завзели голяма чст от Македония. Илиадата ги познава по долни Вардар (ср. по-горе стр. 2). Към север граничели с Дардания: градовете Стоби (при Градско) и Билазора (дн. Велес) били пеонски. Към запад достигали до планините Бигла, Баба и Суха Гора. Към изток те се проснали в долините на р. Astibus (Брегалница) и Pontus (Струмица). От долня Струма изгонили медовитините и се установили там; тука намираме пеонски племена: пеопли южно от Демир Хисар и сириопеонци с център Сирис (дн. Сяр).
Гореизброените племена са били покорени от завоевателите македонци, които в неизвестно време от северозападната планинска област се спуснали в долня Македония. Какво е потеклото на македонското племе?
2. Въпросът за националността на старите македонци винаги е будел най-жив интерес между учените и е бил разглеждан много пъти. И това е лесно обяснимо.Гръцките държавици в IV в. пр. Хр., разпокъсани и изтощени поради вътрешни ежби и външни борби, не били вече годни за творчество в политическа област. Елинизмът вече бе почнал да губи силата си: „в него вече се проявява това отслабване от излишек на субтилност, което по-късно ще бъде византинизмът.” Без Македония Елада скоро щеше да стане плячка на келти и илирийци, а пък малоазиатска Гърция щеше да си остане под персийско иго. Завоюванията на Александра спасиха елинизма и отвориха обширни области за неговото разширение. С Александра се почва нов период в историята, почва се развитието на тъй наречената елинистична култура, която наистина не е чисто гръцка, примесена е с чужди елементи, но затова пък е изиграла голяма историческа роля. Тая култура упражнява влияние до днешен ден, защото формите, в които елинизмът излял дотогавашните резултати на гръцкото развитие, са станали, чрез посредничеството на римляните и християнството, достояние на всички европейски народи.
Ако се установи, че македонците не са били сродни с елините, ще трябва да признаем, че древната гръцка история се завръшва с края на съюзническата война (355 г.), когато Атина изгубва напълно политическата си мощ. В противен случай пък ще кажем, че Филип обединил гръцкия народ, а Александър основал гръцкото всесветско владичество.
И тъй, какви са били македонците, главните носители на елинистичната култура? Трябва да се признае, че не притежаваме достатъчно материал, за да отговорим положително на тоя въпрос: старите автори само пътьом засягат въпроса за етнографското положение на македонците, пък и тия оскъдни сведения често пъти недопущат съвсем сигурни заключения; при това се прибавя и обстоятелството, че от езика на старите македонци са запазени много малко следи.
Казахме вече, че по тоя въпрос владее голямо разногласие в новата историческа литература. Така например известният историк Ed. Meyer мисли, че старите македонци са част от гръцкия народ, която останала в по-старите жилища, изгубила токоречи напълно връзката с главното ядро на нацията и затова не се причислявала към нея. Това мнение, което беше изказал още O. Abel, и днес се възприема от някои историци и езиковедци, напр. Hatzidakis, Beloch и др. Цяло съчинение по тоя въпрос написа O. Hoffmann. Той мисли, че македонският народ принадлежи към една група гръцки племена, които живеели при Пинд в сев. Тесалия и по горното течение на Халиакмон (Бистрица) се врязвали в илирийска област: към тях принадлежат и тимфеите, орестите и елимиотите. От тях се отделили македонците и в известно нам време по долното течение на Бистрица слезли в равнината между Еге и Пела. Там те срещнали илирийско-тракийско население, което било покорено; тепърва във времето на Архелая това население влязло в организираната от него пехота (пезетери); естествено е, че македонците заели отделни думи от тракийския и илирийския език. Но още преди Архелея македонската държава се състояла от съединение на разни племена под властта и ръководството на гърците-македонци и тяхното болярство; последните винаги се чувствували като гърци, говорели гръцки и когато Елада се провалила в политическо отношение, те се явили като спасители на елинското обединение. Те дори издигнали като държавен език не своя диалект, ами атическия, защото разбирали, че в Гърция съществувал един духовен център, който надминавал всички, именно Атина. Хофман е на мнение, че македонският диалект е близко сроден с тесалийския.
Срещу това стоят други мнения. K. O. Muller приписва на македонците илирийско потекло, едно мнение, което и днес се поддържа от G. Hahn, H. Hirt, Ad. Reinach, M. Дринов. Последният приема, че илирийците и македоно-епирските племена са били клонове на един и същ народ, езикът на който и днес е запазен в устата на албанците. Дринов приема също, че и траките са били сродни с илирите и македоно-епирците, едно мнение, което днес не може да се поддържа. Особено внимание заслужава мнението на Керст, най-добрия познавач на историята на елинизма, с което ще се запознаем по-долу. Накратко, но твърде основно и обективно, се е изказал по въпроса и английския учен W. Tarn.
Нека видим най-напред какви заключения могат да се извадят по тоя въпрос от сведенията на старите автори. Тукидид, най-видният историк на древността, който добре познавал Македония и дава ценни сведения за нея, ясно отделя македонците и епирските племена от елините; първите той нарича „варвари”, в смисъл на племена, които не говорят гръцки, а варварски, т. е. непонятен език. Трябва именно да изтъкнем, че елините около половината на V в. пр. Хр. още не се смятали като по-горе стоящи в културно отношение от тъй наречените варвари (перси, египтяни и пр.) Тепърва към края на V в. , когато гърците разбрали, че със своята демократична уредба, свободното си изкуство и научна мисъл стоят по-горе от източните народи, думата варварин добива презрително значение и почва да означава всички, които нямали елинско образование. Освен своята култура, гърците не признавали друга, като днешните романо-германски народи смятат своята култура като най-висша, общочовешка култура, към която трябва да се приобщят всички други народи. От това свое надменно схващане елините не могли да се отърсят дори и по-късно, когато почнали да се унижават пред царя на варварите – перси, да просят от него парични помощи и да го допущат да разрешава като върховен арбитър вътрешните им разпри. Това трябва да имаме пред вид, за да тълкуваме правилно значението на думата варварин у Тукидида.
И на друго място (IV 124) Тукидид дели изрично македонците от живущите в Македония елини. Херодот (V 20) нарича царя Александра I „елински мъж, началник на македонците”, от което ясно се вижда, че той не смята македонците като едноплеменни с гърците. И Демостен в речите си много пъти нарича македонците варвари; с право новите автори не отдават голямо значение на неговите думи, диктувани от партизанска страст: ала не можем да отречем, че на същото мнение са били и повечето от атинците, които слушали неговите речи. Но нека оставим Демостена. За неговия съвременник Исократ никой не може да каже, че е бил политически противник на Македония. В своята реч (V, 107 сл.), в която съветва Филипа да обедини гръцките сили и след това да се обърне против Персия, той никъде не казва, че македонците са гърци. Напротив съвсем ясно е, че Исократ смята гърци (т. е. Произходещ от Херакла) само царския род, а македонския народ нарича „другоплеменен”. Срещу такива изрични свидетелства мненията на новите автори не могат да имат никакво значение. Хаджидакис напр. казва, че и Исократ ще да е смятал македонците гърци, защото инче не би било понятно, защо той се старае да убеди Филипа да обедини гърците под своя хегемония и да ги поведе против общия неприятел – персите.
Хаджидакис тук не взима предвид състоянието на Гърция през това време. Известно е, че гърците не могли със собствени сили да достигнат обединена национална държава: партикуларизмът бил основното зло на политическия им живот. Непрекъснатите жестоки политически и социални борби, особено от IV в. пр. Хр. нататък, които съсипвали благосъстоянието на малките държавици-градове, спомогнали да се породи мисълта за една силна държавна власт, която да стои над партиите и техните интереси, която да въплощава чистата държавна идея, за да може да възстанови социалния мир в измъченото от дългите борби общество. Такава държавна власт не могла да представя нито аристокрацията, нито демокрацията, защото досегашният опит показал, че тия партии, щом получавали властта, използували я изключително за удовлетворение на личните си интереси. Такава неутрална власт могла да бъде само монархията. Тая мисъл, изказана още от Аристотеля, развил особено Исократ. Той очаква спасението на Гърция именно от монархия; затова той обръща поглед към силна северна монархия, към македонския царски двор, който отдавна вече бил център на гръцка култура; той подбужда Филипа да помогне да се прекъснат постоянните борби между отделните гръцки държавици и да насочи обединените гръцки и македонски сили към обща цел: завоюване на персийската държава; с това щяло да се намери и разрешението на най-важния социален въпрос: да се отърве гръцкото общество от опасността, с която го заплашвал постоянно увеличаващият се безимотен, бездомен пролетариат. Тия отношения трябва да имаме предвид, за да разберем правилно мислите на Исократа.
Привържениците на тезата за елинското потекло на македонците привеждат и някои свидетелства от по-късните автори. Така у историка Полибия акарнанецът Ликиск говори на лакедемонците: „Тогава вие се борихте за хегемония и чест против ахейците и вашите единоплеменници, македонците, предвождани от Филипа; а сега предстои на елините война за спасение от робство против другоплеменни хора (т. е. римляните), които мислите, че сте ги повикали против Филипа, а забравяте, че сте ги повикали против самите вас и против цяла Елада.”
На друго място се казва, че етолийците, акарнанците и македонците имат еднакъв език. Македонският цар Филип V, синът на Деметрия, сключил съюза с Ханибала от име на македонците и останалите елини. Обаче трябва да се изтъкне, че тия сведетелства произлизат от по-късно време (II в. пр. Хр.), когато Македония била вече напълно елинизувана; следователно те не доказват нищо за по-старото време; иначе би трябвало да смятаме гърци и елинизуваните тракийци, които във византийско време вече не били различавани от елините.
   НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

Абонирайте се за вестник “Народна воля”
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2010 година. Вестник “Народна волja” и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, “Народна волja” ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на “Народна волja” ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник “Народна воля”!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на “Народна волja” - телефон 073/886-336!
“Народна волja” ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
“Народна волja” ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
“Народна волja” ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2010 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника “Македонско сонце” в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник “Народна волja”! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

“Народна волja” - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник “Народна волja”!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2010 година!
101 години от рождението на Никола Вапцаров
И Л И Н Д Е Н С К А

Вината не бе наша.
Вината беше чужда
и другиму тежи
стотонна отговорност.
Когато дойде ден,
когато стане нужда,
ний всичко ще разкажем
на майката история. –

Започнаха със мръсните ръце
да пипат във душите на народа.
Гневът бе толкоз много накипел,
че не съзряха вълчата порода,
муцуните под овчите им кожи,
престъпната и плитка лицемерност.
Но идат дни, когато ний ще можем
да хвърлим кал във мутрите им черни.

И бунта почна.
Нямаше защо
да вдигнеме ръце,
да изостанем.
Ала
с кръвта
на простия народ
в Илинден влехме
наше съдържание.

Какво ще кажете за тази новина,
ще търсите ли тука руски рубли? –
Във Крушево бе феодална власт
и що за скок –
градят сега република!

Те беха също като нас младежи.
Досущ каквито тук сме сбрани ние.
И биха се,
и мреха във метежи,
тъй както утре
ще умреме ние.

Не хленча аз, че буря ги обрули.
Израстват други в димните пожари.
Погледай тук – това е Питу Гули,
а ти, наверно си... Никола Карев.

И ако трябват лозунги – добре! –
ще вдигнеме плакати до луната! –
Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати!

Никола Вапцаров


В А П Ц А Р О

Ти и днес агитираш,
ти палиш отново сърцата
и мъртъв сили намираш,
да пазиш на Гоце земята.
“Ние сме МАКЕДОНЦИ...”
пред нас каза ти смело -
“На Александър потомци,
верни на нашето дело.”
Знаме рзвято ни стана
с патриотизъм кристален,
а за врагът - люта рана
и днес все още коварен.
За трети път на разстрел си,
за трети път оживяваш,
летиш със влака на релси,
своя заряд ни даряваш.
И днес е битка сурова
със върховисти проклети,
които наливат отрова
от чуждо племе наети.
Ти и днес агитираш,
ти палиш отново сърцата
и мъртъв сили намираш,
да пазиш на Гоце земята.

Димитър Иванов

***

ТРЯБВА мъжки да се захванем. Какво всъщност се иска от нас? Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза...Разбира се, че при един по-сериозен анализ би трябвало да се разгледа битът. . . Не по-малко съществен от него е културният фактор, който ще включва историята, и главно историята и легендата за революционното движение, песни, език и други. ...Ние трябва да познаваме македонската история и най-много историята на национално революционното движение - Илинден, Гоце, Даме.

(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)
Поезија
ЛИДИЈА РАЗМОСКА



“...И МОЛИТВА ВО ПРСТЕН ЗА ВЕЧНОСТ”

Лидија Размоска е родена во Охрид во 1982 година. Има завршено студии по педагогија на универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ во Скопје. Работи како педагог во основното училиште „Св. Климент Охридски“ во Охрид.
Учествува во работата на литературни клубови и други културни институции. Со поезија се има претставено во списанија, а ја има објавено и стихозбирката „Езерска воздишка“ („Макавеј“, Скопје, 2005). Од оваа стихозбирка ги издвојуваме песните „Утеха“ и „Сокриен спокој“.


УТЕХА

Излез во безизлез.
Сонце среде ноќ.

Времето го мерам
со неуморниот часовник
што тупоти.

Цвет расцветан
во зенитната боја
на младоста
среде просторот
облеан со светлина
покажана од белата
површина,
во црна темнина.

Рај на крајот
од завршената мисла
и молитва во прстен
за вечност.


СОКРИЕН СПОКОЈ

Молчелива ноќ на усните
што испраќа зрак
во душата
со мисла
што напати светнува,
напати летнува.
Во прегратката
Се љубат надежта и зборот
прегазувајќи го прагот
на црвената ружа со солзи
на бескрајот.
Миг што го поминува
рајот со возвишувањето
над пепелта,
во ѕвездената ноќ
на неповторливоста.
Македонија пее

СНОШТИ МИНАВ ПОКРАЈ ВАЗИ

Сношти минав покрај вази
тебе моме не те најдов
срце ми се растрепери
почнав солзи да ронам.

Кажи моме вистината
љубиш ли ме, мамиш ли ме
ил’со мен се подиграваш
да ти мине времето.

Сечи моме руси коси
прави скала да се качам
да ти видам бело лице
ем рудото ти грло.

Ах да можам да разберам
була ли си ил гркинка
ил си моме македонка
што си толку убава.
БИСЕР БАЛКАНСКИ

Солзи сами капат прости ми
тешки се ко твојте планини
плаче срце од три страни
што крвави многу години. (2)

Рефрен:

Е е е еј Македонијо
ти си Бисер Балкански
сплоти Пирин Егеј син
со бистри води вардарски.

Само една има вистина
има една Македонија
делете ја парчете ја
пак ќе биде наша најмила. (2)

Рефрен............

Македонци на глас запејте
македонско оро играјте
мајка мила спомнете ја
жива била Македонија. (2)

Рефрен .............. (2)


Our Name is Macedonia
ОМО ’Илинден’ - ПИРИН
Macedonian Human Rights Movement International
European Free Alliance
 
Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting