НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ ЩЕ ПРИЕМЕ ДОГОВАРЯНЕ ЗА ДОБРОСЪСЕДСТВО ПО БЪЛГАРСКА КРОЙКА, КОЙ?

ТОВА НЕ Е САМО ГОВОР НА ОМРАЗА - ТОВА Е ШОВИНИСТИЧНА ИСТЕРИЯ!

Мъчителният и илюзорен санстефански блян на България и ламтежът й към Република Македония са всеизвестни. Този изблик на абсурдността се демонстрира открито. Задръжки няма. Няма и не може да има. Защото в националното и политическото й пространство битуват отявлени индивиди, прекомерно дрогирани с мегаломански миражи. Жалко, но този срамен за България факт винаги вещае зло и за двата народа.

На 9 април т. г. по Българската национална телевизия в предаването „Памет българска” участваха постоянно водещият Божидар Димитров и академик Трендафил Митев. „Заварих” двамата български „учени” на екрана, когато пуснах телевизора, как си гугукаха весело и доволно, разказвайки анекдоти относно българските фашистки окупационни войски в Република Македония. И двамата си обясняваха как българското население в Македония радушно посрещнало фашистките войски. Колко много пари България е похарчила да се строят черкви, манастири, мостове и какво ли не. Били дадени и много пари за образованието. И двамата „учени” бяха категорични, че 11 октомври - сега Национален празник на Република Македония - е бил фалшификация за историческата истина и криминално дело на македонците. Днес - казва необузданият македономразец Божидар (ега ти божия дар!) - в Македония се изграждат паметници на българските патриоти Даме Груев и Гоце Делчев, обновяват се черкви и манастири и това е много добре, а това, че ги наричат, че са македонски, „какво ми дреме на мен, нали ние знаем, че са български”, със задоволство и наслада убеждава „професорът”. Що за изказвания, нима те са присъщи на възпитан човек?! На Божидар не му „дреме”! Браво! Добро представяне по Българската национална телевизия на най-изтъкнатия и популярен български „професор”, заедно с „академик” Т. Митев! Гордост или срам за българския народ!? Бързо го освободиха като министър, иначе щеше се види колко са „шибани” и той, и тези, които го афишират и слушат.
А защо тези двама избраници - български „патриоти” - не казват нищо за зулумите на тези фашисти в Македония по време на окупацията? Защо мълчат за избитите македонски деца и младежи от село Ваташа, за които народът през сълзи пее песен? За позора на тези убийци? Защо?
Доволни и двамата от единомислието си по въпроса, че „населението на Република Македония е българско”, започнаха да правят анализи и планове, какво трябва България да направи в този исторически важен момент за страната, когато тя е членка на Евросъюза, а Р Македония още не е членка. В този момент страната трябвало да настоява да се подпише договор за добросъседство, в който Македония да признае, че населението й до създаването на Югославската федерация е било българско. И това трябвало да стане на всяка цена, докато Македония не е станала членка на Съюза. Защото - констатираха те, след членството на Македония тя ще настоява да се признае македонско малцинство в България. В този случай усилията им днес отивали на вятъра. Ужас!!
Когато Българската национална телевизия, която е официална за държавата, има предавания на свои историци, които открито заявяват и внушават на българския народ, че населението на Република Македония е българско, каква по-ясна и открита аргументация на България за истинските й агресивни намерения?
Македонските държавни ръководители винаги трябва да бъдат будни. Няма никакво съмнение, че никой от македонските държавни представители няма да подпише подобен срамен договор. Защото подписването му е смъртен акт за Република Македония.

А къде са българските демократични и трезво мислещи прогресивни сили? Те трябва да сложат край на тези глупави авантюри, на злокобните амбиции за хегемония. Народите трябва да живеят в мир и спокойствие. Да изграждат истински добросъседски отношения на равноправна и справедлива основа. Очакваме и ще приветстваме тези наши български приятели, за да сътворим заедно - веднъж и завинаги! - здраво, стабилно, приятелско съжителство на Балканите.
Очакваме този велик ден!

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

Преди 108 години, на 4 май 1903 г., край село Баница, Серско, загина в сражение с турския поробител един от най-големите синове на Македония - Гоце Делчев.
Останаха безсмъртни думите му: “Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите!”

Македонија пее

ЦРНА СЕ ЧУМА ЗАДАДЕ

Црна се чума зададе
там' долу в Македонија,
там' долу Демир Капија.
Кој ќе се јунак избере
чумата да ја пропади?
Избрал се јунак, изнашол
млад Делчев, Гоце војвода,
тој појде в Македонија
чумата да ја пропади
од жална Македонија.
Темен се облак зададе
там' долу в Македонија,
там' долу Демир Капија.
Дали се црни облаци,
дал' ми се Турци поганци?
Не ми се црни облаци,
нит' ми се Турци поганци,
тук' ми се одбор комити,
ранет ми јунак носеа,
ранет ми јунак, млад Делчев,
со куршум в срце пронижан.
Делчев дружина говори:
"Дружино верна, зговорна,
кога ќе утре минете
низ моја града Кукуша,
мајка ми ќе ве пречека,
за мене ќе ве попита:
"Дека е Делчев војвода?"
Вие ќе нејзе кажете:
"Млад Делчев ти се посврши
за црната земја робинка,
за жална Македонија."

ГО фАТИЛЕ КЛЕТИ ТУРЦИ

Го фатиле клети турци
едно моме најубаво,
го фатиле клети турци, клети турци,
најубаво во селото.

Му врзале двете раце,
двете раце наопаку,
му врзале двете раце, двете раце,
двете раце наопаку.

Кажи, кажи, лично моме,
кај се крие Гоце Делчев?
Кажи, кажи, лично моме, малој моме,
кај се крие Гоце Делчев?

И да умрам клети турци,
јас за Гоце не кажувам!
И да умрам, да загинам, клети турци,
јас за Гоце не кажувам!

Поезија

ВРЕМЕ Е...

(до грчките творци под истиов ни свод)

Патници сме низ духот и просторот без крај
и ништо не вреди повеќе од нашите траги...
По нив ќе не’ препознаваат живите
кога ќе се идентификуваат по духот и по трагите свои
оти, и тие ќе чекорат низ оваа шир.
Ајде, тогаш, денес да се препознаеме по зборот, по думата,
оти, запишано е за нас дека сме Словото и Зборот
со кои се обликува Љубовта.

Време е да прозбориме за Љубовта.

Љубовта која ќе не’ препознае ко’ браќа и сестри
со Крст и Кандило во рацете…
И да велиме како светиот апостол Павле:
“Да зборувам на сите човечки јазици,
па дури и на ангелски,
штом љубов немам, ништо не сум…
Љубовта е долготрпелива, полна со добрина,
љубовта не завидува, љубовта не се превознесува, не се гордее…”
Љубовта останува за да се стремиме кон неа.
И, еве, ко’ патници судбата сретение ни носи…
оти браќа и сестри сме од љубов неовоземска создадени,
за да бидеме Црква и Литургија,
за да бидеме Храм за Евангелието.
А невидени, непрепознати, одродени чекориме.
Затоа, елате браќа и сестри во домов мој
да си згреете души свои по долгиот пат изоден.

Судбата сретение ни носи…

Ако, пак, повеќе сакате јас да дојдам при вас,
отворете ги Светите Двери ширум
Светлината да ја видам кон Светиот Олтар што води.
Ако, пак, Клучот се’ уште Сатаната го таи,
да & се препуштиме на Љубовта, браќа и сестри мои,
и да го запалиме згаснатиот факел на Олимп,
нека блесне светлина божествена на сиот простор,
да го изгониме Ѓаволот - оној кој што не’ раздели
како Каина и Авела, едноутробните;
и да зборуваме за Љубовта, та дури и јазиците да ни се различни,
оти е речено: “Оној кој зборува на јазик непознат,
тој не им зборува на луѓе, туку на Бога…”
Ние, браќа и сестри мои, зборувајќи за Љубовта
со Духот ќе ги кажеме сите тајни кои ќе не’ зближат,
оти на Олимп непознаници нема.
Од овој Сион да го допреме Небото
и од него да позајмиме сноп Светлина,
да се преоблечеме во нејзината убост
за да се препознаеме ко’ браќа и сестри
од едномајчинство и татковство евангелски,
да го пророчиме новиот Ден и да Го поканиме Бога
на нашата заедничка Трпеза на Љубовта
таму горе, на Олимп, каде чукункаменот е Иконата наша
за Молитвата на Љубовта.
Време е да се помолиме…

ПОРАКА ДО ГРЧКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Најнапред Човек сум и Македонка, пред се’.
И дрвото има свој идентитет.
И поетеса станав.
Првите две вредности ми се од Бога и од моите родители, а третата е дарение и се учи.
Родена сум во Скопје, главниот град на Република Македонија. Дипломирав на Катедрата за книжевност при Универзитетот “Свети Кирил и Методиј”, каде сум на постдипломски студии. Книжевното творештво (тринаесет книги) е Мостот преку кој се минува просторот кон непознатото. Во мојот космополитски дух како Македонка, Грција и грчката цивилизација заземаат длабоко инспиративна позиција. Оваа песна е плод токму на таквиот мој дух. Мојата подадена рака го очекува благонаклониот прифат од друга рака. Ете, од тоа зависи и денешниот и утрешниот ден за Балканот и пошироко. Ајде да ги разубавиме денононоЌијата за да им се разубави конечно и на предците и на потомците.
Поздравувајќи Ве, драги грчки колеги, Ви порачувам да ги сплотиме надежите, а безнадежноста да ја свиеме во свивката на минатоста. Да започнеме да го бележиме новото време...

--------------------

ВЛАДИСЛАВА СПИРОСКА

ИМЕТО ВЕКОВИТО

Не тагувај мајко Македонијо
За името твое вековито.
Не крши се како чаша на парчина,
Оти си јака, појака од каменот.
Името мајко не го менуваме
На клетници алчни не му кевуваме.
Зародишот ти е антички
Од богови на Олимп македонски
Име по бог Македон
По Голема мајка неолитска.
Името ти е исковано на пари златни и сребрени
Со лик на цареви и кралеви
Со лавови и рисови монетисано,
Со цркви, манастари
Флори и фауни
Мозаици и пауни апоенисано.
Името ти е мајко кумувано
Од Бог семоќен дарувано
Со крштално во Библија записано.
Името ти е мајко црвено
Од крв македонска пролеана,
А светло златно од Вергина угреано
Со срма во руво завезано
На бајрак Илинденски завеано
Славно во песни опеано
Тажно по семе низ свет расеано.
Не тагувај мајко Македонијо
И во Егеј и во Пустец и на Пирин
Еделвајс самотен, Македонија те вика.
Во срцата македонски тетоважа те имаме
На вратот амајлија те носиме
За род и пород за навек.

ОЛГА ВЕЛЈАНОСКА Ј.

АПОСТОЛЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Пет века под сатър. Пет века гниха
дедите ни във робския хомот.
Горчивите сълзи ли те родиха,
кървящата земя ли вдъхна в теб живот

да тръгнеш срещу векове смирение,
с дела и мисъл надживял смъртта,
превърнал свойте дни в богослужение
на святата богиня Свобода,

възправен срещу черната прокоба,
надвиснала от дълги векове,
за да превърнеш сгърбените роби
във хора, що не свеждат вратове?

Повярваха. Кълняха се във тебе,
посрещаха те като божество.
Мъжествено приеха своя жребий
и зрееха за свой’то тържество.

Крила добиха за свободен полет,
ала без тебе щяха да са те –
ти падна в бой в една тревожна пролет.
И Македония осироте...

Но македонецът глава не сведе,
изправи се във целия си ръст –
от теб научил в бъдното да гледа,
той бе готов да носи своя кръст.

ПЕТЪР МИЦКОВ

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове