НАРОДНА ВОЛЈА

Мнение

МОЖЕ ЛИ ЛЪЖАТА ДА Е ПО-СИЛНА ОТ ИСТИНАТА?

БОЙКО ТИХОВ

Вековечен е стремежът на човека да се добере до истината. Или да я скрие, убие, промени, фалшифицира, моделира по свое виждане и за своя угода. И за да не стане това, измислено е понятието обективна истина. Но и то не помага. Този, който иска да лъже, представя своето виждане за обективно и единствено правилно. И ако има достатъчно власт, използвайки страха, налага го безогледно и безскрупулно

Когато става въпрос за обикновено мошеничество и се използва манипулация, това е половин беда. Но когато цената на измамата е промиване на мозъци и създаване на зомбита, става опасно.
До такива мисли стига човек, когато чете някои писания, и то във вестници.
В брой 18 от 4. – 10. V. 2011 г. вестник "Трета възраст" помества материал със заглавие "Берковското въстание" под рубриката "Архивни свидетелства". Да прочетем някои извадки от него: "1836 г. Това въстание е предизвикано от гнусните и безчовечни дела на берковския аянин Х. Шериф Ахмед ... Неколцина от по-развитите отишли при казалийския княз Дядо Ценко от с. Чемиш да го питат кому да се оплачат от този звяр, който безчести пред очите им тяхната челяд. Дядо Ценко отговорил: "Господ високо, а цар далеко и като няма други кой да чуе вашата жалба, ний трябва сами да си помогнем." След това той им казал на кои лица да известят, за да се съберат в с. Бистрилица по великденските празници и да размислят върху това. В определения ден и в присъствието на свещениците Вълчо от с. Расово, Илия от с. Чипровци, Милко от с. Церовене и на първенците ... се определил денят на въстанието. На 16 май 1836 г. – Възнесение, игуменът отец Пахомий служил и благослов за въстаниците, които били около 4 000 души.
В същото време дядо Стоян Пенев бил изпратен в Княжевац с писмо да съобщи, че въстанието е прогласено, събраните досега въстаници са повече от 4 000 души, между които има само 300 въоръжени с пушки, а другите – с коси и тояги, чакат оръжие.
Въстаниците заловили проходите. Страх и трепет обзели турското население...
Дядо Стоян се върнал от Княжевац и носи известие, че сърбите нито помощ дават, нито оръжие ще изпратят...
Въстаниците вардили позициите си до 2 юни, когато от Лом бил изпратен специален пратеник, придружен от берковския архимандрит Макарий и от Златко Чорбаджи, които обещали, че аянинът ще бъде вдигнат в скоро време... всички си отишли по домовете, без да пукне пушка и Х. Шериф Ахмед бил сменен ..."
Прочитайки тези редове, можем да си направим някои изводи.
1. Говори се за великденски празници и за Възнесение. Това противоречи на официалната пропаганда, която ни уверява, че турците са били някакви чудовища и са задушавали религията на българите, унищожавали са безогледно и безмилостно църквите и манастирите на християните – въобще са създавали безсловесни и немислещи роби, без достъп до какъвто и да било духовен живот. Тези доводи на днешните пропагандатори се използват за създаване на безпаметна омраза в душите наднешните поколения към днешните турци, противно на повелята на времето за разбирателство, доверие и уважение между хората независимо от техните различия.
2.Изброяват се села и имена на свещеници в тях, което е в противовес на говоренето на определени среди за тежкото робско положение на народа по онова време, и неволно се питаме къде е истината. Може би при Калоян и други царе, разрушавали и опожарявали християнски светилища в Македония? Но за това се мълчи... А не е забравено!
3. Въстаниците били повече от 4 000 души. Не зная колко жители е имала тогава България, но да събереш повече от 4 000 души от няколко села, и днес ще бъде трудно. А тогава? Като се има предвид, че въстаници стават само хора, които могат да носят оръжие, а децата, жените и старците не влизат в тази бройка, то излиза, че населението е било по-гъсто разположено от днес!
4. Казва се, че "Страх и ужас обзели турското население". Е, не е трудно да изплашиш и разтрепериш обикновения си комшия, но това нормално ли е и кое му е героичното? (Нека си припомним, че по време наИлинденското въстание македонците са се обръщали към турското население, успокоявали са го и са го уверявали, че те въстават срещу турското управление, а не срещу мирни хора. Има и официални документи за това!)
5. "Въстаниците вардили позициите си до 2 юни." Добре са ги вардили, но срещу кого, от кого и защо – не става ясно. Защото всичко свършило, "без да пукне пушка"... Що за въстание е това, щом не е прозвучал дори един изстрел!? Що за въстание е това, щом повече от 4 000 души не са стреснали властта, а само мирните турци, и един пратеник е бил достатъчен да потуши "въстанието"?!
Но нека отидем към друго проявление. Пак във в. "Трета възраст", но в брой 30 от 27. VII. – 2. VIII. 2011 г. , под рубриката "Съдбоносни годишнини" (каква рубрика само!) и заглавие " Въстанието на Капитан дядо Никола" пише:
"Пряк отглас на завършилата с поражение за Русия Кримска война е подготвяното в Търновско станало известно като въстание на Капитан дядо Никола ... Организатор на въстанието е Никола Филипов (Филиповски) от Силистра ... Дядо Никола бил неграмотен, но имал дар слово ... Определен бил и денят на бунта – 15. VIII. Идеята била да въстане цяла Северна България. Зашушукало се за бунта и стигнало до ушите на търновския управител Галиб паша... Накрая планът на дядо Никола се объркал, но той не се отказал. Съзаклятниците от гр. Елена, Лясковец и Г. Оряховица се отказали за по-късно. Съзаклятникът хаджи Тодор Атанасов поставил стража около Лясковец да пази въстаниците да не излизат от селото. В неделя – 28 юли 1856 г., дядо Никола дошъл от Търново в Петропавловския манастир. Вместо очакваните 100 – 200 въстаници през засадата от Лясковец се промъкнали само ... 13 души... На разсъмване малката чета тръгва за Калиновския манастир. По пътя се присъединяват около 100-ина души. В битката край Габрово падат две заптиета... Дядо Никола се добира до един плевник със сено и понеже е капнал от умора, заспива. Отивайки за сено, един чорбаджийски ратай го вижда, казва на чорбаджията, който веднага извиква турците, които го убиват на място, а после е погребан тайно на около 150 метра... Този опит за въстание, колкото и наивен да е бил по замисъл и изпълнение, е направил впечатление сред населението от Търновския край. Никола Филиповски, без да е служил във войска, бил наречен Капитан Никола."
Без ни най-малко да подценявам героизма и саможертвата на участниците в този бунт, искам да се спра на думите на самия автор на материала: "Този опит за въстание, колкото и наивен да е бил по замисъл и изпълнение, е направил впечатление сред населението от Търновския край. Никола Филиповски, без да е служил във войска, бил наречен Капитан Никола." Тези слова не са попречили на работещи във в. "Трета възраст" да сложат гръмка рубрика и още по-гръмко заглавие и ако човек чете редовно вестника, ще остане с убеждение за много и силни въстания...
Но последните редове напомнят за друго писано. И то от Захари Стоянов в "Записки по българските въстания." (Вестник "Народна воля" миналата година коментира откъси от книгата в няколко броя.) Да прочетем съвсем накратко какви са били мислите на човек, участвал в правенето на историята: "За да не ме набедят за твърде горещ поклонник на българските въстания, аз бързам да си призная, че напълно съзнавам заедно с всички слабата страна на тия наши въстания, зная, ако ги разгледа човек със строго критическо око, ще ги намери повечето театрални, непрактически и необмислени сериозно, но кой е крив в това? Казах, че тия са най-блестящата страница от новата ни история, не притежаваме друго по-славно минало, което да ни характеризира като народ. България в петстотингодишното си съществувание, както казах, само една бунтовнишка епоха е имала, па и занапред едва ли е мислимо да има..."
"Няма съмнение, че както по другите ни работи, така и по народните ни движения най-напред ще да се заинтересуват спекулантите чужденци... Бях очевидец, когато един такъв протеже учен пътуваше из отечеството ни с конвой жандарми, кметове и пъдари, на които като че той да заплащаше... В тия книги са пуснати такива ерунди за българския народ, на коричките на които, ако да нямаше написано леди и фонове, а Петко и Иван, то отдавна биха опънали ушите на тогова Ивана и го биха попитали: "Защо ти лъжеш?"
"Турската полиция или се преструваше, че не вижда нищо, или пък гледаше на предстоящото движение с точка на турско равнодушие. (Б. а. - става въпрос за т. нар. Старозагорско въстание.) По за вярване е последното предположение... Градският час удари единадесет, а числото на нашите бунтовници – 20 души, - наместо да се увеличи, от час на час се смаляваше... Който е бивал български въстаник, който пред един ден е мислил, че неговата постъпка да вземе пушката на рамо е желанието на всичкия народ, а после две минути е бил предаван от своите собствени братя, от тоя същия народ... ще се съгласи с нас, че лековерието играе твърде важна рол между хората, които са излезли да мрат за известна цел ... Както виждате, ние срещахме на всяка стъпка препятствия и хладно приемане... Името българин нищо не чинеше по това време... И така Заарското въстание се свърши, без да замирише на барут..."
"Във всеки случай работата не се е свършила без предателство и, по общо начало, предателят не е бил никой друг освен българин..." "Българите не постъпяха така. Освен предателството, ако някой между тях се намереше по-добър, той питаше най-напред колко пари ще му заплатим за труда!" "... аз ще да прибавя това, че не познавам ни едного бунтовника, който да не е бил издаден от българи." "Турското правителство при всичката си деморализация, завинаги е държало страната на народа против тиранията на различни забити, аени, чорбаджии, па даже и подвластни князове." "Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф: той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина: палмата на първенството се подава на тоя последния..." "Няма успех там, гдето има лъжа, употребена тя с каквато и да е цел; развращава се населението."
Както се вижда, самият Захари Стоянов, ако днес бе жив, би се обърнал към всички, които фалшифицират историята, и би попитал: "Защо ти лъжеш?" Защото от отделни бунтчета да правиш героични епопеи означава нещо съвсем друго, а не почит и признателност към дедите, които са си слагали главите на дръвника. Означава да промиваш мозъка на днешния човек, да му внушаваш, че миналото винаги е било героично и славно, че има виновни за днешния хал на хората в България, да подхранваш отровната мания за величие и скрито да проповядваш реваншизъм срещу въображаем враг. От този бликащ криворазбран патриотизъм произтичат и днешните стремежи на определени български среди за заграбване на Република Македония, за обсебване на всичко македонско и превръщането му в българско. Ярък пример за това е безумният опит Илинденското въстание на македонския народ да бъде обявено за българско. Все пак и лъжите, и фалшификациите, и обсебването би трябвало да имат някакви граници. Защото в противен случай неволно възникват въпроси за психическото състояние на някои индивиди...
Когато се стои твърдо на позициите на великобългаризма, не е зле да се види и една друга страна на "патриотизма" – предателството. Вече се спомена, че негова жертва става и Никола Филиповски. Пак във в. "Трета възраст", брой 30, пише: "... Илия Ангелов Льондев ... бил участник в четата на Гоце Делчев и негов телохранител. Във връзка с подготовката за Илинденското въстание четата трябвало да се срещне с четата на Димитър Гущанов, но българин от село Баница извършил предателство и в лютата битка загинал Гоце Делчев. След време Илия Льондев открил предателя и го застрелял." Както се вижда, предателският дух в някои българи през вековете не се е променил, както е отбелязал и Захари Стоянов...
Някога предателите са си носели името предатели. Днес те се назовават другояче. Да кажем – ренегати. Ренегатите се подвизават навсякъде в различните сфери на живота, но голямата им цел са местата, които дават голяма власт и носят големи пари. Другото име на предателите е доносник (агент). И ако ренегатът с безразличие и наглост лъже много хора, то доносникът е нещо много мръсно и подло, защото в неговата роля може да се изяви близък приятел, роднина или уважаван колега.
Бедата при среща с предателя е в това, че той убива най-светлото у човека – вярата в доброто. А когато предателят посегне към историята, той става адски опасен – унищожава съдби, епохи, отношения между народи и оплесква с помия всичко, до което се докосне.
Въобще предателите – ренегати и агенти – нямат нищо свято. Но когато скрият мръсното си лице и черните си души зад патриотизма, когато пишат нови истории, те заплашват мирния живот на милиони хора. Като, да кажем, когато наричат окупацията освобождение, а всички се правят, че не разбират, че да оправдаваш фашистка окупация, то означава, че си неофашист. И когато целият прогресивен свят определи фашизма като най-човеконенавистническия период в човешката история, да строиш паметници на фашистки изверг, да кръщаваш улици и площади на неговото име, да го възкресяваш за нов живот за сметка на неговите жертви, какъвто е случаят с чудовището Иван Михайлов, то това не е обикновена мерзост. Това е престъпление, и то голямо!
И всичко започва от героизирането на обикновени неща от историята. Най-напред се създава чувството за превъзходство над останалите хора и народи, после идва ред на манията за величие, следва великобългаризмът, проявява се презрението към другите народи, растат апетитите към чужди територии и нормално идва отричането и потискането на етносите, различни от теб. И всичко това води до нови безумни лъжи и фалшификации, води до кьорсокаци, където псевдопатриотите могат само да си строшат главите. И ако разбият само собствените си кратуни, това ще бъде добре. Но историята ни напомня за разрушена Земя, за концлагери на смъртта, за газови камери, за Освиенцим и Треблинка, за милиони човешки жертви. А това не само че е тъжно. То е и опасно!
Всички тези мисли, които споделих, ме споходиха вечерта на 2 август (Илинден) тази година. Тогава от телевизионен екран на българска ефирна телевизия можеше да се види картина от Сливен, където "празнували" по повод годишнината от избухването на Илинденското въстание. Дотук нищо необикновено. Необикновеното дойде от коментара, придружаващ картината, когато прозвучаха думите, че Илинденското въстание било най-голямото българско въстание срещу турския поробител.
Чух това и останах поразен – по-големи наглост, цинизъм и безумие рядко могат да се срещнат. Когато имаш що-годе едно-единствено въстание против турското иго, да го зачеркнеш с две думи, а да прославиш въстание на друг народ, като го обявиш за свое, е кощунство. Ако априлци можеха да станат от гробовете си, то действително тогава би имало голямо, но августовско въстание в България. Да се подиграваш с паметта на хиляди убити българи (и не само българи), загинали и пострадали през Април 1876 година, само за да си начешеш националистическата краста в антимакедонска истерия, е нещо необяснимо и неокачествимо. То е нещо извън обсега на нормалния човешки разум.
Всъщност каква е ролята на България в Илинденското въстание?
Да прочетем какво е написано по този въпрос. Нека разгърнем страниците на книгата "Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев" с автор Мерсия Макдермот – голяма българофилка и носителка на български отличия: "През следващите години терминът "върховист" щял да придобие злокобно и враждебно съдържание за Вътрешната организация" ; "Когато избухнало въстанието, Фердинанд бил в чужбина и не побързал да се върне. Като се върнал в София, първата му мярка била да разпусне Народното събрание – явно указание, че Княжеството не възнамерява да предприеме никакви драстични действия. Той освен това заповядал да се затвори границата между Княжеството и Турция в района на Странджа, като по този начин блокирал пътя и за неофициална помощ"; "Българското правителство се задоволило с една нота до Великите сили, в която протестирало срещу кланетата в Тракия и Македония и заплашвало с неопределени мерки, ако положението не се подобри. И с това въпреки протестните митинги, шествия, призиви и молебени, организирани от българския народ, дейността на правителството в тази насока приключила."
А в книгата на Дино Г. Кьосев "Борбите на македонския народ за освобождение" пише: "Въпреки нечувания героизъм и смелост, въпреки желязното упорство и самопожертвувателност на въстаниците борбата на илинденските борци бе сломена, въстанишките отряди бяха разбити и разпръснати.
Доводите на Гоце Делчев и неговите другари намериха пълно потвърждение: македонският народ се оказа сам със своите слаби сили срещу грамадната армия на турската държава без всякаква подкрепа от другаде.
Потушаването на въстанието особено в Битолския окръг бе придружено с големи жестокости. Турските войски и башибозуци опожариха 201 села, които взеха участие във въстанието: 12 440 къщи бяха превърнати в пепелища и 70 835 души останаха без покрив. Жителите на селата – жени, деца, старци, бяха принудени да бягат от терора и изтреблението, 4 694 души невинни хора бяха убити и над 30 000 души избягаха в България. Затворите бяха препълнени и повече от 1 000 души бяха осъдени на дългогодишен затвор.
Така се свърши голямото Илинденско въстание, първата ненадмината и до днес масова революционна акция на македонския народ.
Илинденското въстание представлява крупно историческо събитие не само в Македония, но и на Балканите. Неговото значение за по-нататъшното развитие на Балканите е изключително голямо.
Илинденското въстание макар да не бе повсеместно въстание (подготвянето на такова бе главната задача на Вътрешната организация), но там, където то стана, бе масово в пълния смисъл на думата и при това организирано и ръководено от самата Вътрешна организация. То бе в истинския смисъл на думата народно въстание, защото в него участваха македонските маси, които, обладани от нечуван революционен ентусиазъм, проявиха безподобен героизъм и самопожертвувателност. По това именно Илинденското въстание се отличава от редицата отделни партизански сблъсквания на революционните чети, които станаха по цяла Македония преди и след това въстание, често подпомагани и от селската въоръжена милиция, но които никога не взеха масов характер. То се различава и от народните въстания през 1878 год. в Кресненско и Разложко, а две години по-късно в Охридско и другаде, които бяха стихийни и неорганизирани. Илинденското въстание се отличава рязко и от инсценираните "въстания" на върховистите, провокационните им набези – 1895 и 1902 год. , в които "въстания" масов характер имаше не участието на населението в тях, а масовите бедствия, които го постигнаха от усмирителната акция на турския аскер и башибозуци – резултати, които съставляваха главната цел на върховистите и които улесняваха тяхната и на българския дворец спекулация с македонския въпрос.
Главната причина за неуспеха на въстанието не трябва да се търси само в изолираността на масовото въстаническо движение само в Битолския окръг, нито в неподготвеността на въстанието. Основната причина за неуспеха се крие преди всичко във факта, че македонският народ беше изправен да се бори сам срещу турската държава. Поради слабостта на демократичните сили в Турция и на Балканите македонският народ не можа да намери съюзници и да получи реална подкрепа от тях.
Неуспехът на въстанието съвсем не намалява неговото изключително значение за развитието на македонското народноосвободително движение.
Въпреки неуспеха Илинденското въстание представлява величава епопея на македонския народ, най-крупното революционно събитие в историята на македонското освободително движение."
Нужно ли е да се прибавя още нещо!?
В началото започнах с въпроса: "Може ли лъжата да е по-силна от истината?". Отговорът е ясен: не! Мошеникът, малоумният, мръсникът, лъжецът както и да го върти, истината винаги излиза наяве. И е просто жалко, че сега в България на голяма почит са именно лъжите, фалшификациите и манипулациите.

Но нека не се забравя, че Гьобелсовата пропаганда уверяваше в нацистката победа до последната секунда на фашисткия крах. И не е зле в днешните много трудни за България дни да се вникне добре в думите на Захари Стоянов: "Няма успех там, гдето има лъжа, употребена тя с каквато и да е цел; развращава се населението."
А успехи желаят да има абсолютно всички граждани на България. Но ... как да наречем тези, които издигат в култ лъжата и манипулацията, прераснали и в омраза!? И къде е тяхното място?

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

Македонија пее

ВЕЧНА ДА СИ МАКЕДОНИЈО

Во песните те опеваме
Љубов и среќа посеавме
за тебе мајко стара
за тебе земјо најубава

Рефрен:
Еј да живееш Вечна да си
никој по патот да не те плаши
чекор по чекор среќна да си
Македонијо. Македонијо.

По светот одев прошетав
ко птица пак си долетав
за тебе мајко стара
за тебе земјо најубава

Рефрен: .................

Топло сонце те грее
ширум по светот се пее
за тебе мајко стара
за тебе земјо најубава

Рефрен: .................

ВОЗОТ БРАЌА ТРГНУВА

Возот браќа тргнува
право за Германија
стари мајки остануват
дробни деца да чуват.

Со либето одиме
пари да спечалиме
пари да спечалиме
куќа да направиме.

Таму ќе не пречекаат
нашите верни другари
ергените ќе пеат
женетите ќе плачат.

Сатира

ПЪТНИЦИ

Когато се закръглят като нули
нищожества от черния елит,
едни издигат вавилонски кули,
а други ги зареждат с динамит.

Но кой ли няма истинска химера!
И влюбени в бедрата й без срам,
едни отиват в каменната ера,
а други идват с камъни от там!

НИЕ, МАКЕДОНЦИТЕ

И от ляво, и от дясно
сме заклещени на тясно,
за да бъде на кирия
всеки български калджия.

ВЪЗМОЖНОСТИ

Гдето всичко е възможно,
там и простото е сложно,
за да може всяка мъка
да разплаква дребосъка.

ОТЧАЯНИЕ

"Няма хлебец за попара,
няма истина и вяра!"
"За какво ти е тогава
тази шибана държава?!"

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

European Free Alliance

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове

© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting