НАРОДНА ВОЛЈА

Лично! Строго поверително!

СТАТИСТИКА ИЛИ ФАРИСЕЙСТВО?

Биляна Вардарска

с фарисейство.
Неповторимо ярка изява на македонското национално съзнание на Никола Вапцаров има и в доклада, който той изнася при учредяването на Македонския литературен кръжок и който най-после трябва да бъде публикуван, а не да бъде извращаван и интерпретиран според изискванията на фарисейския живковизъм или демократичния фашизъм.
В биографията на Вапцаров действително има много неща, които с непоклатимо право можем да наречем "български".
Нека посочим някои от тях.
Условията, при които живее, работи, твори и страда са български. Последиците на тези условия – безправие, безработица, безхлебие – са български. Но такава е съдбата на македонците – от изгрева до залеза. И тук вече не можем да не си припомним шедьовъра "История" или тези съкровени стихове:
"Живот ли бе – да го
опишеш?
Живот ли бе – да го
разровиш?
Разровиш ли го – ще
мирише
и ще горчи като отрова.

По синорите сме се
раждали,
на завет някъде до
търните.
А майките лежали влажни
и гризли сухите си бърни.

Като мухи сме
мрели есен,
жените вили по
задушница,
изкарвали плача на
песен,
но само бурена ги
слушал.

Онез, които сме
оставали,
се потехме и под езика.
Работехме къде що
хванем,
работехме като добитък.

Мъдруваха бащите
вкъщи:
"Така било е и ще бъде…"
А ние плюехме
намръщено
на оглупялата им
мъдрост."
С това обаче не се изчерпват българските "елементи" в биографията на Никола Вапцаров, защото:
- средновековните инквизиции, на които е бил подложен в Дирекцията на полицията, са български;
- монархът, който остава вледеняващо безразличен към риданията на едно съкрушено майчино сърце, което плаче с кървави сълзи и непрекъснато повтаря думата"милост", този монарх е български;
- съдебният състав, който го осъжда на разстрел без право на обжалване, е български;
- стрелбището, на което го закарват заедно с другарите му, за да бъде изпълнена присъдата, е българско;
- езикът, на който палачът изревава командата за разстрел, е български;
- куршумите, които пронизват великия син на Македония, са български;
- и ковчегът, в който е поставен, за да бъде погребан, е български.
И всички абсурдни изопачавания на македонското национално съзнание на Вапцаров, са български.
И цялата тази българщина, концентрирана в непроходимо тресавище, се оказа абсолютно безсилна да промени македонското национално съзнание на Вапцаров.
И именно това определя неговото истинско поданичество и гражданство, а не една членска карта от творчески съюз - за членство в него той не е подавал молба – всичко това се прави посмъртно.
Така стигаме и до изключително важния юридически въпрос: кога и според кой международен закон или международен документ поданичеството е започнало да се определя от членски карти? Или това е поредното фарисейско българско обвинение по адрес на "някои в Скопие?" За кого не е ясно, че не "някои в Скопие" са измислили македонското национално съзнание на Никола Вапцаров, че не "някои в Скопие" са му написали прекрасните песни за Македония.
Тогава защо се приписва несъществуващ грях на "някои в Скопие?"
Защото българската журналистика пее своите антимакедонски арии под диригентството на официалната българска политика по македонския въпрос.
Защото Вапцаров трябва да бъде "побългарен" поне в съзнанието на отявлените националисти и на онези, които още вярват в официални лъжи.
Защото има хора, за които достойнството и мъртвото пространство между политиката и морала са синоними.
Защото…
И ако националистически нелепости безотговорно се тиражират за такава велика македонска личност като Никола Вапцаров, Ти, майчице Европа, можеш ли да си представиш в каква безизходност са поставяни от тайните служби онези творци от Пиринска Македония, на които беше противно побългаряването и те се отнасяха резервирано към него и завинаги влизаха в графата "съмнителни?" За тях всички врати се затваряха, за да агонизират на дъното на живота.
А за онези, които възторжено се побългаряваха, всички врати се отваряха. И никой не им напомняше, и никой не им търсеше никаква отговорност, и никой не ги питаше как така изведнъж са станали българи, като до вчера са възпявали Македония като македонци.
Ето защо, майчице Европа, никак няма да бъде коректно, ако попиташ македонците в България къде са им поетите и писателите и къде са техните произведения или издадени книги. Някога хитлеристките изчадия публично изгаряха неудобната им литература, а по времето на живковизма Държавна сигурност нелегално събираше ръкописите, за да няма дерайлирали творци от идеологическия коловоз на партията. Съдбата на тези ръкописи е неизвестна. А ако някой ден стане известна, ще се видят удивителни неща, които ще преобърнат общественото мнение за някои "личности".
По тези въпроси царува гробно мълчание.
Никой не се е осмелил да ги задава.
Но и никой не би се наел да им отговаря.
Единственото, което може да постигне, е да си почерни живота. Та нали българската лъжедемокрация се оказа своего рода политически удължител на живковизма!
Тази лъжедемокрация непрестанно дава доказателства, че най-ценният човешки материал за нея са онези хора, които продължават да сънуват санстефановски сънища. Но ако някой ден се събудят – не се наемам да прогнозирам кога би могло да стане това, – дали няма да си зададат перифразирания въпрос:
-Та имаше ли тук българи? А може би и нямаше!
И тук няма никакво преднамерено черногледство, защото и днес има неслучайни хора, които казват:
- България ли! Такова нещо няма! Аз съм бил там…
И ако някой се опита да произнесе думата "свобода", която в съвременен превод означава да се зачитат и правата на македонското малцинство в България, върховните власти и бързо, и лесно се справят с него. И не е много голяма разликата къде човек ще гладува – дали зад затворнически стени или пред затворените врати на лъжесвободата. Начините за съсипване на една човешка съдба са много.
Една народна мъдрост казва, че покрай сухото гори и суровото. Вечната й правота доказват онези български властници, които в стремежа си да докажат, че в България няма македонско малцинство, започнаха да отричат и съществуването на другите малцинства. А човек и със самолет да прелети над България, ще види, че има и турско, и ромско малцинство.
Нима това не е нещо много повече от позорното провикване на живковизма, че в България няма и не може да има македонско малцинство?
Последователите на живковизма се заплитат в циничен алогизъм, когато се опитват да уверяват и себе си, и световната общественост, че не могат да признаят нещо реално съществуващо и го обявяват за измислено.
Факти много.
Нямам намерение да правя енциклопедия от тях, но не мога да отмина юнашкото провикване на някакъв български каракачан, според когото "македонската нация съществува само в главите на ненормални хора".
Вече над 130 държави, между които и най-големите, най-авторитетните, признаха Република Македония с нейното конституционно име, което означава че са признали всичко македонско за македонско, за разлика от българското признаване, което твърди, че всичко македонско е … българско.
Нима ръководителите на тези държави са ненормални хора? А стотиците милиони, които са им гласували доверие и са ги направили ръководители на своите държави, и те ли са ненормални хора? И на този свят се намира един нормален българин, който се осмелява да им го каже!
Това, разбира се, е голям камък, хвърлен в политическото тресавище на България, но той има ефекта на бумеранга.
Да се питаме ли защо в България се случват подобни парадокси?
Отговорът и на този въпрос не е с повишена трудност.
Това е напълно закономерно и естествено за държава, която е превърнала в патриотичен еталон кървавия касапин на македонците, наречен Ванче Михайлов. Е, как, кажете, под знамето на михайловизма да стане нормална европейска държава?
Призивът "Да оставим историята на историците!" нямаше никакъв смисъл, защото българските историци нямаха свобода за самостоятелно мислене, а бяха длъжни да подкрепят официалната политика по македонския въпрос.
И призивът "Да четем историята по европейски!" също нямаше никакъв смисъл, защото не идваше от висотата на моралното достолепие, а се проповядваше от амвона на фарисейството и неговата върховна цел не беше да каже:
- Сбогом, върховизъм!
- Сбогом, монархизъм!
- Сбогом, михайловизъм!
- Сбогом, живковизъм!
Неговата позорна цел беше да възкреси зловещи призраци от миналото и като ги преоблече в "демократични" костюмчета, да ги пусне в масова употреба.
От този осъвременен абсурд до следващия крачката беше само една.
И тя беше направена.
И отекна българското искане Македония самоубийствено да пренапише многовековната си история, да се разформирова като държава и сама да се хвърли в прегръдките на новите колонизатори.
За да улесни осъществяването на немислимото, мащеха България изяви съкровеното си желание да пренапише собствената си история.
Но не по европейски.
А само по български.
В една "История на България", която включва периода от последните сто години, във връзка с войните от 1912 – 1918 година авторите пишат: "При тяхното разглеждане е отхвърлено старото научно гледище за т. нар. завоевателни цели на споменатите войни, като е изтъкнато съвременното гледище като за войни за обединяване към родината на другите български земи под чужда власт."
Когато официалната българска власт очертае контурите на своята политика по даден въпрос, винаги се намират нейни поддръжници и глашатаи. За тях не е важна същността на гледището, а какви суми ще им докара, за да си уредят уюта на битието.
По европейски.
И се извисяват нови върхове на кощунството и абсурдите.
"Има голяма историческа и друга литература, в която нещата са доведени до абсурд. В една книга, наречена "Библията и човечеството", се проследява историята на българите, дълга цели 35 000 години. Твърди се, че българите били създатели на 22 империи и 55 държави в света."
Подобни "бисери" не бива да ни учудват. Който е чел внимателно решението на Политбюро на ЦК на БКП по македонския въпрос, не може да не му е направило впечатление, че и пред Българската православна църква се поставя задачата да подкрепя партийното становище по македонския въпрос.
Никак не е лесно и просто човек да бъде македонец в държава, която потъпква свободата на човешкия дух и го свежда до лакей на една политика, която на България не е донесла нищо друго освен национални катастрофи.
Свобода за македонците нямаше.
И сега няма.
Свобода има обаче за нейните инструктирани неовърховисти, които от време на време организират някоя провокация, за да попаднат премълчаваните македонци в медиите като опасни съвременни разбойници.
Свобода имаше за същите индивиди, когато тъпчеха венците и цветята, положени пред паметниците на македонските великани в знак на почит, уважение, преклонение и незабрава, че са дали живота си за свободна, независима, демократична и обединена Македония.
Всичко казано дотук дава неопровержимо основание да се твърди, че и поредното преброяване на населението ще бъде лишено от честност и достоверност.
Какво трябва да очакваме?
Трябва да очакваме да видим докъде ще стигне българското фарисейство, защото българските становища са ни известни – те обхващат всички оръжия срещу македонците – от публичното оплюване до задкулисната гавра и анонимната заплаха за атентат.
А как ще реагират международните фактори на българската фарисейска статистика?

Доколкото при истинската демокрация няма задължително единодушие, трябва да очакваме противоположни мнения. И за ония, които биха се солидаризирали с българската лъжестатистика, бихме могли да си задаваме следните три въпроса:
- Наистина ли тези хора не са достатъчно информирани?
- Наистина ли на тези хора не достига достатъчно смелост да погледнат истината в очите?
- Или… или наистина тези хора са… достатъчно подкупени?

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

Македонија пее

ВЕЧНА ДА СИ МАКЕДОНИЈО

Во песните те опеваме
Љубов и среќа посеавме
за тебе мајко стара
за тебе земјо најубава

Рефрен:
Еј да живееш Вечна да си
никој по патот да не те плаши
чекор по чекор среќна да си
Македонијо. Македонијо.

По светот одев прошетав
ко птица пак си долетав
за тебе мајко стара
за тебе земјо најубава

Рефрен: .................

Топло сонце те грее
ширум по светот се пее
за тебе мајко стара
за тебе земјо најубава

Рефрен: .................

ВОЗОТ БРАЌА ТРГНУВА

Возот браќа тргнува
право за Германија
стари мајки остануват
дробни деца да чуват.

Со либето одиме
пари да спечалиме
пари да спечалиме
куќа да направиме.

Таму ќе не пречекаат
нашите верни другари
ергените ќе пеат
женетите ќе плачат.

Сатира

ПЪТНИЦИ

Когато се закръглят като нули
нищожества от черния елит,
едни издигат вавилонски кули,
а други ги зареждат с динамит.

Но кой ли няма истинска химера!
И влюбени в бедрата й без срам,
едни отиват в каменната ера,
а други идват с камъни от там!

НИЕ, МАКЕДОНЦИТЕ

И от ляво, и от дясно
сме заклещени на тясно,
за да бъде на кирия
всеки български калджия.

ВЪЗМОЖНОСТИ

Гдето всичко е възможно,
там и простото е сложно,
за да може всяка мъка
да разплаква дребосъка.

ОТЧАЯНИЕ

"Няма хлебец за попара,
няма истина и вяра!"
"За какво ти е тогава
тази шибана държава?!"

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

European Free Alliance

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове

© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting