НАРОДНА ВОЛЈА

ЛУКА. Евангелист, близък сътрудник на апостол Павел. Живял през първи век от нашата ера. Придружавал Апостола по време на неговата мисия в Македония. След заминаването на апостол Павел за Солун, Лука останал във Филипи и продължил делото му – ръководейки църковната община, продължил разпространяването на християнското учение и неговото утвърждаване между населението.

СВЕТИ ЯКОВ КОСТУРСКИ. Македонски светител, мъченик. Произхожда от Костурско. Той и неговите братя по вяра – дякон Яков и монах Дионисис – заради това, че не искали да приемат исляма, били убити през есента на 1520 година.

КАРПОШ ВОЙВОДА. Водач на народно въстание през ХVII век. Старейшина на голяма хайдушка дружина, която първо действала в планината Деспот, а след това в Нишката, Лесковачката, Вранянската, Брезовичката и Пиротската каза. Застанал начело на въстанието, което през октомври 1689 г. избухнало в Североизточна Македония – в пространството между Кюстендил и Скопие. Непосредствен повод за въстанието била Австро-турската война, а причина – тежкото икономическо и социално положение на народа. Главна крепост на въстанието била Крива паланка. Не са познати причините поради които лично Карпош, който от султана получил званието башбог, което означавало, че станал командир на всички турски стражи от Щип, Радовиш, Велес, Дойран, Сер, Неврокоп, Разлог, Петрич и Мелник, се обърнал срещу турската управа. Хронистът Силахдар записал: "...Неверникът, наречен Карпош, един от мортолозите на Скопие, който се издигнал с милостта на падишаха и на края се самозабрави, побягна и стана главатар на дружина, която броеше повече от три хиляди немюсюлмански разбойници от редовете на бунтовната рая..."
Завладяването на Крива паланка, дотогава най-силното турско укрепление в областта, окуражило въстаниците. Те завоювали Куманово и го оградили с ровове, а разширили и своята свободна територия към Кюстендил и към Скопие. Австрийският цар Леополд Първи признал движението на македонските въстаници, а Карпош приел като "крал на Куманово", изпращайки му калпак като потвърждение на това признание. Според онова, което е останало като сведения, може да се реконструира територията, която държали Карпошовите въстаници: от Качаничката Клисура и Велес до пред Кюстендил и от Грделичката Клисура до Щип. Това било първата свободна територия след идването на турците на това пространство. Тя се удържала всичко на всичко около шест недели. Към края на октомври 1689 г. Турция решила да стабилизира ситуацията на фронта: на помощ бил повикан татарският хан от Крим – Селим Гирай. Страшна пустош оставала там, където минавали татарите. Селим Гирай между Куманово и Скопие унищожил почти всичко, което било християнско. Битката пред новоизградената кумановска твърдина била жестока и краткотрайна – въстаниците били разбити! По-голямата част от тях били избити. С пленените въстаници от града, между които бил и Карпош, който, според хрониките, се бил до последните си сили, татарският хан тръгнал към Скопие, където влязъл много лесно, защото тук нямало защитници – неколкото стотин въстаници, които се задържали в Скопие, се разбягали, щом чули за поражението и за голямата турска военна сила, която се упътила към града. Със същата жестокост се отнасял ханът и към въстаниците в Тетово, Велес и Мариово. От юг пък към Скопие грабела многобройна турска войска от Пелопонес начело с Арнаут Коджа Халил – паша. Арнаутската войска не била никак по-различна към местното население там, където минавала. В едно евангелие от манастира "Трескавец" е запазен запис от 1690 година, който гласи: "Тогава разби Хаил паша с войска Скопие и Качаник и сече Скопска нахия. Тогава беше тежко зло скапотията." Независимо че краят на въстаническия войвода е различно описан, повечето летописци са единни: Карпош заедно с около 200 съучастници, е набит на кол на Каменния мост в Скопие, след това тялото му татарите разсекли със сабите си и останките били хвърлени във Вардар. Това се случило през първите дни на декември 1689 година.

ПАНДИЛОВ ДИМИТЪР. Академичен художник. Роден в с. Тресонче, Гостиварско, през 1898 година. Непосредствено след Първата световна война завършил Художествена академия в София. Скопската изложба е първо представяне на македонски художник в Македония. От 1928 г. до 1943 г. живеел в с. Хайредин в България, където работил като учител по рисуване. Имал и три самостоятелни изложби (през 1930, 1934 и 1937). След освобождението – преподавател в скопската гимназия "Йосиф Броз Тито", един от основателите на ДЛУМ, автор на много самостоятелни изложби. Като художник и педагог дал значителен принос във формирането на много генерации млади художници. По-познати работи: "Жетва", "Жетварки", "Вршидба", "Режење на афион", "Невести на чешма". Загинал по време на земетресението в Скопие през 1963 година.

(По "Личности од Македонија")

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

Абонирайте се за вестник "Народна воля"

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Започна абонирането за вестници и списания за 2012 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!

Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2011 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2012 година!

Побързайте

Историята на Македония

Все още има екземпляри от излязлото от печат второ преработено и допълнено издание на "Историята на Македония" от професор Георги Радулов. Книгата има общо 570 страници. Цена - 15 лева. Купете си я, преди да са се изчерпали и последните бройки!
Справки на тел.: 02/ 870 76 36.

Важно! Важно! Важно!

Македонија над се

На вниманието на читателите на в. Народна воля" предлагаме книгата "Македонија над се" от Стоян Георгиев (Томовичин).
Запознайте се с живота на един храбър син на Македония, устоял с чест високото си национално достойнство.
Който иска да я прочете, може да я намери в Интернет, стига да напише в Гугал "томовичин" или "tomovichin".

Македонија пее

КАЖИ, МОМЕ, ВИСТИНАТА

Кажи, моме, вистината,
љубиш ли ме, мамиш ли ме,
ил' сос мен' се подиграваш
да ти мине времето.

Сношти мина покрај вази,
тебе, моме, не те видов,
срце ми се растрепери,
почна солзи да ронам.

Сечи, моме, руси коси,
прави скала да се качам,
да ти видам бело лице
и рудото ти грло.

Ах, да можам да разберам
була ли си, ил' Гркиња,
ил' си, моме, Македонка,
та си толку убава.

ЛАЖИ, ЛАЖИ, ВЕРЕ

Лажи, лажи Вере,
лажи, кого лажиш,
само мене Вере,
немој да ме лажиш.

Јас си имам Вере,
леле, јас си имам,
јас си имам Вере,
до три болести.

Прва болест Вере,
леле, прва болест,
прва болест Вере -
струмички меани.

Втора болест Вере,
леле, втора болест,
втора болест Вере -
в туѓина ќе одам.

Трета болест Вере,
леле, трета болест,
трета болест Вере -
изгорев за тебе.

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове