НАРОДНА ВОЛЈА

Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)

И така – наистина ли са били толкова малобройни (пра)българите? Нека директно да кажа, че никъде в историческите източници те не са определени като малобройни. Тази толкова популярна в съвременната наука идея е била напълно непозната за средновековните автори. Те обикновено не коментират броя на (пра)българите, но в редките случаи, когато правят това, дават точно противоположните констатации. Ето и конкретните примери. В Чудесата на св. Димитър Солунски от VII в. във връзка с голямото аварско нападение срещу Солун се казва, че хаганът "събрал всички варварски народи вътре в неговите (територии) заедно с всички славяни, българи и многобройни народи в неизброима войска", а по-късно, че "сам хаганът на аварите заедно с останалите множества, тоест българите и всички споменати народи, подобно на снежен вихър обсадили стените на града". В първия случай българите са споменати по име на второ място след славяните, а останалите са наречени само многобройни. Във втория случай единствено българите от всичките събрани от хагана множества са посочени поименно. Ясно е, че те са един от основните неизброими народи и множества събрани в случая. Това се отнася генерално за (пра)българите. От тях тези, които дошли на Балканите, са само част. Но и за тях намираме подобни твърдения в източниците. Патриарх Никифор съобщава за множества (тълпи, използвана е гръцката дума ὅμιλος) български войници, които през 712 г. нападнали околностите на Константинопол. На два пъти като множество са показани българите от страна на Теофан Изповедник. В първия случай българите са едно от "множествата от различни народи", които съставлявали войската на хан Телец при битката през 763 г., а в края на същата битка "било убито голямо множество българи, много били хванати, други пък се предали". "Множество българи" загинали според патриарх Никифор и при поражението на българите през 756 г. Самите (пра)българи са смятали себе си за многобройни. Така твърди Омуртаг в един свой надпис, в който му се пожелава да владее над многото българи, докато тъпче враговете си (славяни и гърци). Многобройността на българите дори влиза в титлата на хан Пресиян, който е "на многото българи от бога архонт." Хазарите също така смятат изгонените от тях (пра)българи на Аспарух, които и "до днес" (т.е. X в.) живеят край Дунав за "многобройни като морския пясък", а подобно твърдение се намира и в една еврейска енциклопедия от същия Х в. И следните факти говорят, че тези хора не са били малобройна група: при идването на Аспарух на Дунав лично византийският император повежда голям поход по суша и море срещу тях, и то насред вселенски събор в Цариград – очевидно са сметнати за твърде сериозна заплаха; неуспехът на този поход, подчиняването на славяните в Мизия, примиряването на империята със създаването на тяхната държава в Добруджа (дори и съгласието да им плаща годишна субсидия) говорят за тяхната сила, а според това и за немалкия им брой; те не само успели да създадат държава, но и съумяват да оцелеят между три от най-големите сили в Източна Европа по това време – Византия, Хазария и Авария; въпреки масовото напускане на славяни на тяхното ханство през 60-те години на VIII в. и серията големи военни походи на Константин Копроним по същото време – те успяват да оцелеят. Очевидно е значи, че българите, макар и може би не извънредно многобройни, в никакъв случай не са били малобройни – били са достатъчно много, за да могат сами да се грижат за себе си.

Тезата за тяхната малобройност обаче не е случайна. Неизбежен факт е, че (пра)българите са народ от тюркско-монголско потекло. А съвременната българска нация е славяноговоряща. Очевидното решение е, че между двете групи българи няма нищо общо освен името. Но това би значело да се постави под въпрос не само древността на българската нация и богатството на нейната история, но и, което е още по-лошо, правото й да претендира над половината Балкански полуостров. Защото, ако не е "историческото право", то на какво би се позовавал българският национализъм през последните два века, за да претендира за Македония и Поморавието? На самосъзнанието на самото население ли? Ами че то с малки изключения не е било българско. Всъщност налагало се е да убеждават това население, че е българско, именно чрез историята и позоваването на средновековните държави с българско име на полуострова. Ако тези държави не са били на техния народ, то как да убедят македонците, че са българи?

Науката принципно е отговорила на подобни въпроси. Всички нации без изключение са съвременни и скорошни (от последните два-три века). Идеята, че историята е история на народи (вместо просто на хора), че за да има държава, трябва да има и народ (и обратното – щом има държава, то има и народ) и т.н. са съвременни и без стойност при изследването на миналото. Национализмите обаче, за да аргументират правото на съществуване на съответните нации, правото им на държава и големината на тази държава, измъкват от историята онези моменти, които биха могли да им бъдат от полза (премълчават онези, които им противоречат), провъзгласяват нацията си за древна и вечна и фалшифицират историята като неспирна борба на тяхната нация за държава и свобода.

Специално на Балканите при възникването на съвременните нации, тъй като това се е случвало в рамките на несвоя държава (османската), е трябвало да си измислят своя такава, в чието име националистите да искат отделянето си от Турция (т.е. не създаване на държава, а демек възстановяване на такава от миналото). Обръщат поглед към историята и изваждат от праха й удобна тям държава и се провъзгласяват за нейни наследници. Изобретяват и народ, който провъзгласяват за същия като съответната съвременна нация, която създават. Награбват колкото се може повече минало, за да бъде съответната нация "по-продаваема", по-съблазнителна за хората. Това е ставало главно чрез манипулация с имената.

Нека дам няколко конкретни примера.

Съвременната гръцка нация е създадена от истински конгломерат на етнически групи. Пелопонес и части от Централна Гърция през Средновековието имат силно славянско присъствие (на Пелопонес славяните имат своя автономия до идването на турците през XV в.). Албанците в Епир и Централна Гърция са били толкова много, че по едно време дори се обсъжда въпросът албанският да стане втори официален език в Гърция. Тесалия е била и си остава заедно с част от Югозападна Македония (Грамос, Кожани, Серфидже и т.н.) доминантно влашка територия. В Егейска Македония до 1912 г. гръкоговорящите са незначително малцинство от около 15 % - останалите са македонци, турци, роми, евреи и т.н. Подобно е и в Западна Тракия, където и до днес основни групи са помаците и турците. След 1912 г. в Гърция се преселват прогонени от Мала Азия почти милион християни. Основната част от тях не бяха никакви гърци – дори не знаеха езика. Голяма част от тях бяха православни турци, така наречените (и не случайно) туркофони. Дали и 10 % от днешните елини са потомци на старите? (Да не говорим, че и старите са били от смесен произход.) Според някои генетични изследвания процентът е до 35 %. Още по-интересното е, че през цялото Средновековие предците на ядрото, от което възникна гръцката нация, са наричали себе си не иначе, а ромеи – така се наричали и в народните си песни. Не гърци, не елини. Всъщност предците на днешните горди елини по-скоро биха умрели, отколкото да се признаят за елини – защото през Средновековието елин значи главно езичник. Но за да изберат да се наричат елини, главна роля изиграва не друго, а западноевропейската мода от онова време. През 19 век (а до-голяма степен и до днес) в повечето европейски страни разглеждат Древна Елада като люлка на европейската цивилизация, култура, на демокрацията и т.н. Култът към нея е силен и понастоящем. Ето защо "хитрите гърци" решават да зарежат името ромеи, на което не се гледа с добро око на Запад (погрешно се е вярвало, че Византия едва ли не олицетворява пропадането на великата антична цивилизация и е символ на декаденция), а с модното елини. Този им ход се оказва особено далновиден и от него печелят и до днес (влизане в Европейския съюз без критерии, гледане през пръсти, безогледно даване на пари и сега пак – спасяване след една от най-грандиозните измами на века). Да се казваха Византия или Ромая, друга история щяха да имат – без покровители спасители.

Това отклонение е необходимо, за да се изясни един важен за темата въпрос - а именно манипулацията с имената. Еднаквостта на имената не означава и еднаквост на носителите, но въпреки тази азбучна истина, често по инерция се мисли именно така. Имената на нациите на Балканите не са им жигосани от древността, не са наследство – те са избор, направен от национални идеолози в зората на съответните национализми. Имало е различни идеи, но е избрана онази, която е щяла да привлече покровители сред Великите сили, онова, което е било на мода в дадения момент в "циливилизацията", в която съответните национални идеолози са се учили. Защо българите не избраха да се наричат траки например, а българи, и защо заложиха толкова на славянството? Защото траките ги отдалечаваха от главния им покровител – Русия, без който създаването на тяхна държава щеше да е много, много, много трудна работа. Нито България, нито Гърция, нито Сърбия можеха да се създадат, без решаващата помощ на съответните покровители от Великите сили.

Изборът на имена се случи както в народната приказка за това как Бог раздавал дарове на народите. Които дошли първи, получили агалъка, а последните – каквото остане. Първите – гърците, избират името елини и с това превръщат Запада в свой покровител и бавачка. Българите и сърбите – Русия и панславизма.

И сега да се върнем на въпроса защо бяха провъзгласени (пра)българите за малобройни и изчезващи. Защото тяхната неславянскост заплашваше, от една страна, древността и правото на териториални претенции на прохождащата българска нация, а от друга, поставяше под заплаха отношението с "генералния спонсор" – Русия, за чието благоволение ключово бе славянското братство и единство. А пък към средата на XIX в. вече бе невъзможно да се твърди, че (пра)българите са били славяни, както се е правело по-рано. Истината излязла наяве. Налагало се е тяхното (на прабългарите) премахване, претапяне, и то по възможност без последици – само името. Само името и историята с територията. Тази тенденция е силно изразена в ранната българска историография – (пра)българите са незначителна група, шепа, претапяща се рано, бързо, с желание и без остатък. Същата линия се налага и в руската/съветската историография. (Пра)българите пречат на славянското единство и величие (друго си е да имаш "славянска" държава още през 681 г. , и то такава, която да стане царство още през Х в., да не говорим колко "кофти" би било още една неславянска държава (след Византия) да изиграе толкова голяма роля за славянската писменост и култура). Изследователите така и не поставят простия въпрос – българската нация въобще наследник ли е на тези хора. Не поставят въпроса какво се е случило с народа на Аспарух, кои са техните потомци. Осъдени са без съд на претапяне, а българската нация, пак без съответния "съдебен процес", е направена наследник на тяхното имущество и права. Славянските историографии (особено българската) бяха заинтересовани в тази посока, западните така и никога не са се интересували сериозно от българската история (така че я оставяха на самите български историци да си я пишат), а национализмът кумуваше на това решение – доскоро за много учени би изглеждала трудна за възприемане идеята, че може да има няколко български държави и те да не са плод на един и същ народ.

А трябваше да се постави този въпрос. Научната добросъвестност и методология го изискваше. Логиката също. Задължително бе да бъде проверена хипотезата, вместо да се провъзгласява за аксиома. Имаше достатъчно причини и данни в източниците, за да се постави под съмнение. Вместо това (пра)българите бяха провъзгласени за малобройни, техните ханове за луди, държавата им за славянска и т.н. , и т.н. само и само за да може да се обясни един неслучил се процес на претапяне на (пра)българите в славянското мнозинство и създаването на български народ в Мизия, Тракия и Македония, чийто директен продължител без прекъсвания да бъде съвременната българска нация. Просто и удобно за всички заинтересовани решение. Освен за истината. Единственият му проблем е, че то толкова много противоречи на историческите източници и толкова малко потвърждения намира в тях. Но за съжаление и историческата наука страда от модите и философиите на своето време. А пък на Балканите, където историците са ни повече, ни по-малко държавни чиновници, а историята е политика и национална религия, положението е още по-тежко.

Именно за това появата на независима македонска държава със своя историография е толкова дразнещо за българските националисти – поставя под въпрос толкова удобния мит, събужда въпроси, обръща вниманието на някои специалисти да се ровят в добре заритата яма на произхода – нищо хубаво за българския национализъм оттам няма да излезе.

Но назад към темата. И така стигаме до въпроса за "славянизацията" и претапянето на (пра)българите.

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

Побързайте

Историята на Македония

Все още има екземпляри от излязлото от печат второ преработено и допълнено издание на "Историята на Македония" от професор Георги Радулов. Книгата има общо 570 страници. Цена - 15 лева. Купете си я, преди да са се изчерпали и последните бройки!
Справки на тел.: 02/ 870 76 36.

Важно! Важно! Важно!

Македонија над се

На вниманието на читателите на в. Народна воля" предлагаме книгата "Македонија над се" от Стоян Георгиев (Томовичин).
Запознайте се с живота на един храбър син на Македония, устоял с чест високото си национално достойнство.
Който иска да я прочете, може да я намери в Интернет, стига да напише в Гугал "томовичин" или "tomovichin".

Поезия

ЧИСТИ СЪВЕТИ

Все така сте малобройни,
но осмисляте безкрая
и защото сте достойни
за градините на рая,
не просете милостиня
даже при живот в пустиня,
но макар и унизени,
не режете своите вени,
не че подлост и тирани
не превръзват чужди рани,
не че има цяла вечност
до всеобщата човечност
и не считайте за чудно,
че сте остров сред поквара,
а помнете, че е трудно
път през кал да се прокара.

ГЛАС ОТ СТРАСБУРГ

На софийските събратя,
гдето често ме нервират,
непременно ще изпратя
най-беззъбата бълхичка,
а пък там да се разбират
кой кога да гъделичка.

БОГАТА БЕДНОСТ

Вечно има олелия
от безкрайна беднотия,
няма само дефицити
на коварства и бандити.

ОЧАКВАНЕ

Хегемончо гроб ни копа,
както вчера - и сега,
но очакваме Европа
да ни каже Докога?!

НАГРАДИТЕ

Който истината казва,
с обезхлебност се наказва,
а най-хубавите залци
получават оплювалци.

МАКЕДОНСКИ СЕНАТОР

Защото при чужди жени не отиваш,
не лъжеш, не грабиш, дори не убиваш,
не вярвай в онази велика заблуда,
че може да бъдеш подминат от Юда.

ОКТОПОДИТЕ

Те са винаги потребни
и на хората безхлебни,
че в живот без октоподи
кой към пропаст ще ги води.

НОВАТА МАГИСТРАЛА

На поредното "Честито!"
тя отвръща дяволито: -
И по нови магистрали
се пътува към провали!

БЕДСТВИЕ

При неправди и неволи
всички истини са голи,
а когато се обличат,
на метреси ни приличат.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове