ПИНДЖУР СТРАШО. Един от организаторите на въоръженото въстание на македонския народ през 1941 г., народен герой. Роден през 1915 г. в село Ваташа, Кавадарско. Като ученик в Крагуевац се включил в прогресивното македонско движение. Член на КПЮ от 1934 г. Член на ръководството на студентската организация на Белградския университет, секретар на македонското студентско дружество "Вардар" при същия университет и член на МАНАПО (Македонски национален покрет - Македонско национално движение), поради което бил затворен. По време на окупацията инструктор на ПК на КПЮ за Македония. Член на Бюрото на ПК на КПЮ и на Главния щаб на партизанските отряди на Македония. През 1942 година от Военния български съд осъден (в негово отсъствие) на смърт. Вършейки партийна дейност през декември 1942 г. във Велес, паднал в ръцете на българската полиция. Измъчван до крайно изтощение. На 4 януари 1943 г. убит в затвора.
"Страхил Пинджуров (Страшо Пинджур – заб. на ред.) само си каза името, не искаше нищо друго да каже и затова почнахме да го бием -призна след освобождението началникът на група "А" при полицейската окупаторска управа в Скопие Любомир Йорданов, българин от Варна. – В биенето участвахме аз, Теню Райков, Илия Недков, Анто Антов, Тодор Маринов и Ангел Търпев. Беше вързан и бит по краката с гумени палки и с парчета от автомобилна гума. Бихме го, освен по краката, и по цялото тяло – кой където свари! С ритници, по гърба, по корема... Беше бит два дена едно след друго – без прекъсване. В много лошо състояние беше отнесен в килията. На другия ден изпратих Маринов или Антов, не си спомням, да донесе Пинджуров за нов разпит. Той се върна и ми каза, че Пинджуров е умрял. Изтичах да видя какво се е случило – намерих Пинджуров легнал, а около него имаше следи от пяна от устата... Областният полицейски началник Стефан Симеонов, след като видя умрелия, ни нареди: "Още довечера да бъде закопан някъде!"... Знам, че през нощта Тодор Ташев заедно с агента Анто Георгиев изнесли мъртвото тяло на Пинджуров с един мотоциклет (трупа поставили в коша), но къде са го закарали и какво са го направили – не знам!" (От "Судењата како последен пораз" на Йован Павловски)
БЕРАР ВИКТОР. Изтъкнат френски учeн (1864 -1931) и балканолог, автор на книги, между които и "Турция и съвременният елинизъм" и "За Македония". В труда си "Солунските атентатори" (юни 1903) между другото отбелязал: "Амбицията на една малка държава, егоизмът на една малка нация не е крайният идеал на македонците. Да се замени турското робство с гръцка, сръбска или българска зависимост, за македонците не би било никаква придобивка. Те наричат себе си федералисти. От своите съидейници искат да се отрекат от своя национален егоизъм и да работят за развитието на македонската общност, за да се подготви формиране на балканска федерация. Те смятат, че гърците, българите и сърбите ще бъдат немощни, ако останат изолирани. От друга страна, те чувстват, че Цариград още дълго време ще бъде в ръцете на неприятеля, т. е. този град ще прекрати турското робство единствено ако го подчини Русия. Намирайки се сред малки държави, македонците искат и тяхната Македония да послужи като свързващо звено между различните нации и езици, а търговията в град Солун, мислят те, ще свърже в един митнически съюз всички интереси на целия Полуостров."
АГОЛИ НЕДЖАТ. Участник в НОАВМ, член на АСНОМ и на първото правителство на Демократична федеративна Македония. Роден през 1914 г. Рано се включва в комунистическото движение – между двете световни войни. След завършването на Правния факултет в Рим работил като съдия в Тирана. През 1941 г. заради революционна дейност е преместен в Гяковица. През 1942 г. се включил в партизански отряд в Албания. През 1943 г. дошъл в Македония и постъпил в Народноосвободителната войска. Член на Щаба на Първа оперативна зона. През октомври 1944 г. кооптиран за член на АСНОМ, а два месеца по-късно избран за министър в първото правителство на Демократична федеративна Македония. Поради приемането на Резолюцията на Информбюрото осъден на затвор, където и починал през 1949 година.
АВРАМОВСКИ ДРАГУТИН – ГУТЕ. Художник и график. Роден през 1931 г. в Куманово. Завършил Академия за приложно изкуство в Загреб през 1955 г. Член на групата "Мугри". Преподавател в училището за приложно изкуство в Скопие. Участвал в редица изложби в родината си и в чужбина. Един от първите македонски абстрактни художници. В своя творчески път минал през няколко фази: метафизична изобразителност, надреализъм, енформел и лирична абстракция. Занимавал се и с театрална сценография. Един от изтъкнатите илюстратори на книги и списания. Носител на наградата "11 Октомври". Починал през 1986 година.
