НАРОДНА ВОЛЈА

Държава с традиции в манипулирането и фалшифицирането на историята

ДС И ДИПЛОМАЦИЯТА В ПОМОЩ НА БЪЛГАРСКАТА “НАУКА”

Използването на историята за политически цели и териториални претенции на Балканите е утвърдена (с много кръв и сълзи) традиция. Специални върхове в манипулирането на историята е постигнала България, която и до днес продължава да воюва (буквално) из историческите полета, срещу “враговете” (т.е. съседите) си.

Българското разузнаване се е занимавало с исторически шпионаж още от 1896 г. Плод на такава активност са известните книги на Йордан Иванов (и самият той участник в тази разузнавателна активност): «Български старини от Македония» и «Българите в Македония». По време на Първата световна война е създадена специална разузнавателна структура, занимаваща се със събиране на артефакти, които да доказват българските права върху Македония. В нея са включени голям брой мобилизирани историци начело с бъдещия премиер Богдан Филов. Тази служба е отговорна за поголовния грабеж на културните и исторически паметници на територията на Македония.

Върха си тази дейност достига след 1972 г., когато към Комитета за изкуство и култура е създадена службата «Културно наследство», която трябвало да послужи за прикритие на създадения през следващата, 1973 г. в рамките на Първо главно управление на Държавна сигурност отдел 14, наречен „Културно историческо разузнаване.” Съкращението на тази служба е много символично: КИР, но тъй като то прави твърде видна киртаческата същина, преобръщат съкращението наопаки и то става РИК. Добро начало на дейността по извъртане на историята на този антинаучен комитет. През 1975 г. в рамките на Министерството на външните работи е създаден отдел със същото име. Така и разузнаването, и дипломацията са ангажирани с манипулирането на историята според българските нужди. Ангажирани са голям брой историци (като Георги Първанов, а и Божидар Димитров се хвали с дейността си в тази област). Удивителен и засега уникален според степента си пример на организирано от държавата манипулиране с историята. Публикуваният дословно по-долу документ говори много ясно с какво се е занимавала цялата тази пасмина фалшификатор-манипулатори, като ни показва, че и Шесто управление е вземало активно участие в тези тъмни дела. Както ще видим от документа, те са се занимавали накратко с:

1. Саботиране на научната дейност на онези институти и учени, които не са съгласни с българските национални митове, или както се изразяват: “да се провеждат конкретни мероприятия чрез наши агенти и ДЛ (доверени лица - б.м.), за своевременното разкриване, предотвратяване и противопоставяне на подготвяните антибългарски публикации”. Не е учудващо, че сред институтите-врагове на първо място са посочени македонските научни институции. При това всички учени от тези институти, посещаващи България, са обект на следене и “отчет”.

2. Ограничаване на достъпа на независими и не играещи по софийската историческа свирка изследователи до архивите на България - така наречените «Закрити фондове». И този документ потвърждава, че голяма част от архивите на България остават затворени освен за особени и проверени «наши хора» (чети ентусиазирани фалшификатори). На историците, и то само на «верните», трябва да им се дава само одобрена документация, за да си правят «верните» изводи. Неподходящи документи не трябва да се използват от неподходящи не вербувани историци.

3. Институтите, не играещи по свирката на София, са обект на разузнаване, внедряване и вербуване на агенти, както и на «влияние» с цел да не пишат нещо противоречащо на онова, което се харесва в София. Хората от България, искащи да специализират в някои от тези институти, се проверяват и одобряват от ДС и на практика стават нейни доносници.

4. Обратно, на онези чужденци, които се окажат податливи, им се правят улеснения и се използват за публикуване на пробългарски материали извън България. Извън посоченото в самия документ може да се допълни, че те са поощрявани със стипендии, достъп до архивите, публикуване на техни трудове и даване на съответни награди (да си спомним белия гарван в славистиката, единствения славист, който се върза на българската пропаганда, че няма македонски език – Ото Кронщайнер, който освен множеството материални облаги и почетни професорски титли беше получил и най-висшия орден – «Стара планина», за глупостите, които говореше и пишеше по темата, докато не се самозабрави окончателно и започна да дава идиотските си съвети и на България – и му биха дузпата).

5. И на края да се разузнава и тайно филмират документи в чужбина, от които българската пропаганда се нуждае.

При това се ангажирани дори и църковни лица, което ни дава отговор за многото скандали с църковни лица, хващани и гонени от Гърция за опити да крадат документи.

Че тези структури не са закрити с падането на комунизма, ясен пример е кражбата на Паисийевата историйка от Света гора. Та нима нещо реално се е променило в българската наука и по отношение на Македония? Тя още стои на постулатите на БКП и Живков от 60-те години на миналия век, дори разширява своята дейност с нови пропагандни наукоподобни институции като Македонския научен институт. Опитите на българската дипломация да принуди македонските учени да пишат не по съвест, а по кефа на София са просто продължение на същата тази позорна дейност на българската държава и «наука».

Този документ ни отговаря и защо в България толкова се реве за кражба на история, когато историята не подлежи на крадене. Защото в България са вярвали и продължават да вярват и да работят вдъхновени от идеята, че историята може да се краде, крие, манипулира, фалшифицира. Та нали това се опитват да правят вече толкова време?

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

Скръбна вест

П О Ч И Н А

КРУМ ВАГАЛИНСКИ

На 25 август 2012 година почина Крум Йовчев Вагалински - поет, журналист, дългогодишен сътрудник на в. „Народна воля” и член на редакционната колегия на вестника.
Роден на 7. II. 1934 година в село Дреново (Дренково), Благоевградско. Работил като кореспондент, учител, читалищен организатор, редактор и завеждащ отдел във вестник „Пиринско дело”. Свои стихове печатал в „Пиринско дело” и централни вестници и списания. Стихосбирката му „Човешко слънце” излиза през 1968 година.
Във вестник „Народна воля” е публикувал стихове и публицистични материали под псевдонимите Александър Македонски, Биляна Вардарска и Пиринка Егейска. В цялото му творчество личи като червена нишка ярката му позиция на гражданин и патриот по редица наболели въпроси на днешния ден.
Редколегията на вестник „Народна воля” и Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН изказват своите съболезнования на близките на починалия, споделяйки тяхната болка, и ги уверяват, че ще вървят неотклонно по пътя, по който мина достойно животът на човека, твореца, гражданина и родолюбеца Крум Вагалински!

Да бъде светла паметта му!
Родината ще го помни вечно!

ЧОВЕШКО СЛЪНЦЕ

Тишина... трева... два метра място
и една могилка прясна пръст,
глуха като сянката на бряста
и печална като дървен кръст.

От гората тръгва тежка вечер,
тежка вечер като вест за смърт.
Мамо, мамо, никога ли вече
няма да те видя втори път?

Зная, мамо, никой се не връща,
ако се е слял веднъж с пръстта.
Зная. И от пустата ни къща
искам да избягам по света.

Но не мога крачка да прекрача,
ако поглед не извърна пак,
а ако извърна – ще заплача.
И вървя. И сам не зная как.

И се вглеждам в тази тиха вечер,
сякаш че се вглеждам в твойта
смърт...
Исках да избягам надалече,
а се връщам все на своя път.

(Из стихосбирката “Човешко слънце”)

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове