ЛЮБОМИР МАРКОВ
На 4 февруари 1872 г. в Кукуш се ражда една от най-величавите личности на Македония - Гоце Делчев. С краткия си - продължил едва 31 години - живот той остави дълбока диря в историята и съдбата на Македония. Тази страница се посвещава на Гоце, на неговите идеи и мисли и на това, което народът е изпял за него. Думи на една взаимна, споделена и безсмъртна любов.
Делчев е бил наричан със следните епитети, дадени му от приятели и врагове приживе и след смъртта му: „Сърцето на революционна Македония”, „Душата на Вътрешната организация”, „Балкански и македонски Гарибалди”, „Македонски Левски”, „Ахил”, „Кантъл шейтан”.
Възхитен от неуморимата му енергия, Дервиш ефенди заръчва следното: „Кажете му на този чудесен юнак, че искам да го видя и да му се поклоня: ние всички, от царя до последния заптия, отдавна сме изморени, само той не се изморява.”
МИСЛИ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ЗА МАКЕДОНИЯ И МАКЕДОНЦИТЕ
„Освобождението на Македония се крие във вътрешно въстание. който мисли по-иначе да се освободи Македония, той лъже и себе си, и другите... Ако въстание може да се вдигне с 1 – 40 души, Македония отдавна ще беше свободна държавичка.”
* * *
„Ние се борим за свободна и независима Македония с широки права на сиромашкото население.”
* * *
„Делото на освобождението на един народ е преди всичко негово собствено дело, на неговите собствени ръце.”
* * *
„Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която човек става най-велик при всяка инициатива.”
* * *
„Но това е пътят за освобождението на народите от чуждо иго. По него са вървели гърците, сърбите, българите. По този път трябва да ходим и ние, македонците, за да се освободим от турците.”
* * *
„Аз не познавам друг народ, който повече да е страдал от предателствата на своите синове – изроди, колкото македонския. Историята не помни друг такъв пример, когато един и същ народ по традиция, език и вяра се разделя на разни противоположни страни, една от друга по-чужда.”
* * *
„Дали може да има друго място за един македонец освен Македония? Дали има народ по-нещастен от македонския? И дали има някъде по-широко поле за работа, отколкото в Македония?”
* * *
„Докато рамото ми крепи пушка, македонските планини са недостъпни за български офицери.”
* * *
„Браво, юначе, дай да ти стисна ръката и да те поздравя, такива й са нужни на майка Македония”! (Гоце към четник)
* * *
„Нима няма кой да напише поне една книга на македонски?”
* * *
„Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите”.
П Р И З Н А Н И Е
В своите неиздадени спомени, писани през 1976 г. на ХХ в. в Тодор-Живкова България, Мицо Андонов, племенник на Гоце Делчев, като грешка на Гоце Делчев признава следното: „Втората грешка, много по-важна, се състои в това, че Гоце: който със цялата си революционна дейност и разбирания фактически допринесе изънредно много за оформяването за развитието на македонското национално съзнание (македоно славянско, нито българско и нито сръбско). Няма защо да се чудим тогава, че нашите „приятели” оттатък (т.е. Македония, НВ) си служат с тези неща сега.”
НАРОДЪТ ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Македонският народ отговаря с любов и възхищение на своя герой. Знайни и незнайни творци пишат песни за него. Може би най-добре значението на Гоце за Македония е изразено в кратката строфа на Вапцаров, където той нарича Македония „Родино на Гоце и Даме”. А ето и няколко народни песни за Гоце.
Зашто бре Гоце, чашка не допиваш,
дали ти е, Гоце, пушка дотегнала,
или ти е, Гоце, сабја рѓосала?
- Еј мори, моме, солунска девојко,
диљ ме питаш право ке ти кажум,
право ке ти кажум, без да те излажум.
Сношти си поминах низ Кукуша града,
низ Кукуша града, низ Ќучук махала.
Мојта стара мајка по двори си ходи,
в црно забрадена, мен ме живо жали.
Мојут стари тејко е небрснат ходи,
е небрснат ходи, и за мен жалее.
Мојте мили сестри бели китки садат,
бели китки садат ама не се кичат,
по друшки ги дават за мојата младост.
Мојте мили браќа наганти си стегат,
наганти си стегат на борба да идат
на борба да идат за свободата.
Мојте мили внуци по цел ден ме чекат,
от Солун да дојдум, бакшиш да им донцум –
пушки манлихери, нагант ливорвери.
* * *
Црна се чума зададе
там долу в Македонија,
там долу Демир Капија.
Кој ќе се јунак избере,
чумата да ја пропади?
Избрал се јунак изнашол –
млад Делче млади војвода,
тој појде в Македонија,
чумата да ја пропади.
Црн ми се облак зададе,
пак долу в Македонија,
там долу Демир Капија.
Дали се црни облаци,
или се Турци поганци?
Не ми се црни облаци,
ни ми се Турци поганци,
тук ми се чета кумити,
тук се војводи, четници.
Ранет ми јунак носеа
ранет ми јунак - млад Делче,
млад Делче – млади војвода.
Делче дружина говори:
- Дружино, верна зговорна
вие ќе утре идите
по мачната наша земја.
Кога ќе вие мините
низ моја града Кукуша,
мајка ми ќе ве пречека,
за мене ќе се распраша:
„Каде е син ми, млад Делче?“
Вие ќе нејзе кажите:
„Млад Делче ми се посврши,
за девојка Македонка,
за црната ропска земја!“
Поле широко (Пирин планино)
Поле широко,
кој ќе по тебе да се шета,
като го нема Делчев Војвода?
Пирин Планино,
кој ќе по тебе чета да води,
като го нема Делчев Војвода?
Моми јубави,
кој ќе ве вази од враг пази,
като го нема Делчев Војвода?
* * *
Го фатиле клети Турци
едно моме најубаво
го фатиле клети Турци,клети Турци
најубаво во селото.
Му врзале двете раце
двете раце наопаку
му врзале двете раце,двете раце
двете раце наопаку.
Кажи кажи лично моме
кај се крие Гоце Делчев?
Кажи,кажи лично моме,лично моме
кај се крие Гоце Делчев?
И да умрам да загинам
јас за Гоце не кажувам!
И да умрам да загинам,клети Турци
јас за Гоце Не кажувам!
***
Абер ми дојде од Солуна града:
солунчаните бесилка стаиле,
ќе ми го бесат Гоцета,
Гоцета Делчев војвода.
Гоце ми се сторил црно ќумурџиче
па ми се шетал Солунска чаршија.
На среќа сретнал аскери
и на Гоцета зборуват:
- А бре ѓаурче, црно ќумурџиче
- А бре ѓаурче, црно ќумурџиче
не ли го виде Гоцета,
Гоцета Делчев војвода?
- А бре аскери, вие бре аскери
- А бре аскери, вие бре аскери
и да го видам Гоцета,
јас Гоце не го познавам.
Съвсем естествено Гоце Делчев намира място и в Химна на Македония. Написана като революционна песен през 1941 г. , в началото на борбата срещу българската окупация на Македония, от Владо Малевски и изпълнена за пръв път в къщата на Сотир Шута в Струга, тази песен през 1944 г. е приета за Химн на СР Македония, а на 11 август 1992 г. с малки промени става Химн на независима Република Македония.
|
