Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Не си ли вадим поуки от историята - тя се повтаря
ПВСЯКО ПОКОЛЕНИЕ ПЛАЩА ЗА ГРЕШКИТЕ НА ПРЕДИШНОТО
(Из „Архипелаг ГУЛАГ”)
Александър Солженицин е вероятно най-известният руски дисидент и съвременен мислител. Едва ли има човек, който да не е чул понятието “Архипелаг ГУЛАГ” - името на най-известната му книга, описваща чудовищните лагери и преследване на инакомислещите в СССР, през които лично е преминал. Тук публикуваме една извадка от тази книга, показваща неговото отношение - на обичащ родината си руснак, към украинската нация и нейните патриоти. Да се види как любовта към своята татковина не се превръща в омраза към различните, а в разбиране, и как желанието за единство се изразява в уважение към другите и тяхното желание да бъдат отделни. Дано някой в България се поучи!
Само да напомним, че украинците с цветя посрещат нацистките войски през Втората световна война.Това напомня ли ви нещо?
А украинците? Отдавна не казваме „украински националисти“, а само „бандеровци“ и тази дума е станала у нас толкова ругателна, че никой и не мисли да вникне по същество. (Казваме още „бандити“ по възприетото от нас правило, че всички по света, които убиват за нас, са „партизани“, а всички, които убиват нас, са „бандити“, като се почне още от тамбовските селяни през 1921 г.)
А същността е, че макар някога, в Киевския период, да сме били един народ, оттогава той се е разпокъсал, с векове нашият живот се е развивал различно, нашите привички, нашите езици са се раздалечавали. Тъй нареченото „повторно присъединяване“ бе много трудно, макар може би и да е нечий искрен опит да се върнем към предишното братство. Но зле сме пропилели оттогава цели три века. Не е имало в Русия такива дейци, които да се замислят как да свържем кръвно украинци с руснаци, как да загладим белега от раната помежду тях. (А без този белег не биха започнали да се образуват през пролетта на 1917 г. украинските комитети и по-късно Радата. Впрочем през Февруарската революция те настояват само за федерация, никой не е и мислел да се отцепва, жестокият разкол настъпва през комунистическите години.)
До идването си на власт болшевиките гледат на този въпрос без затруднения. В „Правда“ от 7 юни 1917 г. Ленин пише, че болшевиките смятат Украйна за „заграбена от руските царе и капиталисти“. Пише го, когато вече съществува Централната Рада. А на 2 ноември 1917 г. е приета „Декларация за правата на народите в Русия“ — нали не е било казано на шега? Нали не с цел заблуда е заявено, че народите на Русия имат право на самоопределение — включително до отделяне? Половин година по-късно съветското правителство моли кайзерова Германия да съдействува на Съветска Русия в сключването на мир и в определянето на точните й граници с Украйна — и на 14 юни 1918 г. Ленин подписва мир с хетман Скоропадски. Така потвърждава, че напълно се е примирил с отделянето на Украйна от Русия — дори и Украйна да остане при това монархическа!
Но странно. С падането на Германия пред Антантата (което не би трябвало да се отрази върху принципите на нашето отношение към Украйна!) пада и хетманът, а силиците на болшевиките се оказват повечко, отколкото на Петлюра — и болшевиките тутакси прегазват признатата от самите тях граница и натрапват на еднокръвните си братя своята власт. Наистина още 15 - 20 години след това усилено и дори подчертано тенденциозно се кокетира с украинската мова и се внушава на братята украинци, че те са напълно независими и могат да се отделят от нас, когато си поискат. Но едва пожелали да го направят в края на войната, и веднага ги обявяват за „бандеровци“, започват да ги прибират, изтезават, осъждат на смърт и пращат в лагери. (А „бандеровци“, както и „петлюровци“, са все същите украинци, които не искат чужда власт. След като разбират, че Хитлер не им носи обещаната свобода, те воюват и срещу Хитлер през цялата война, но ние премълчаваме това, защото ни е толкова неизгодно, колкото и Варшавското въстание през 1944 г.)
Защо тъй много ни дразни украинският национализъм, желанието на нашите братя да говорят и да отглеждат децата си, и да си пишат на собствената мова? Дори Михаил Булгаков, в „Бялата гвардия“, се поддава на това фалшиво чувство. След като не съумяваме да се слеем докрай, след като се различаваме вече по нещо (достатъчно е, че те, по-малобройните, го чувствуват така) — много жалко! Но щом е така, щом е пропиляно времето, и най-вече през 30-те и 40-те години, при това изострено не толкова при царя, колкото при комунистите! — защо толкова ни дразни тяхното желание да се отделят? Вероятно ни е жал за одеските плажове? Или за черкаските плодове?
Мъчително ми е да пиша на тази тема: украинското и руското се съединяват у мен и в кръвта, и в сърцето, и в мислите. Но в приятелското си общуване с украинци в лагерите ми се откри колко им е наболяло. Нашето поколение не може да не плати за грешките на предишните.
Да се тропне с крак и да се кресне: „Това е мое!“ — е най-простият начин. Неизмеримо по-трудно е да се произнесе: „Който иска да живее — нека живее!“ Колкото и удивително да е, но не се сбъдват предсказанията на Прогресивното Учение, че национализмът ще отмре. Във века на атома и кибернетиката той, кой знае защо, разцъфтява. И ще дойде време, когато, дали е по вкуса ни, или не, ще трябва да плащаме по всички полици за самоопределението, за независимостта — да плащаме сами, а не да чакаме, че ще ни горят на клади, ще ни давят в реките и ще ни обезглавяват. Дали сме велика нация, ще го докажем не с огромността на територията, не с броя на подопечните ни народи, а с величието на постъпките си. И с дълбочината на разораното от онова, което ще ни остане след отделянето на земите, които не ще пожелаят да живеят с нас.
За Украйна ще ни бъде много тежко. Но трябва да познаваме тяхната обща висока точка на нажежаване сега. След като не сме уредили нещата помежду си за един век, значи ние трябва да сме тези, които да проявим благоразумие. Длъжни сме да предоставим решението на самите тях — на федералистите или сепаратистите, които от тях успеят да убедят другите. Да не отстъпим, е безумие и жестокост. И колкото по-меки, колкото по-търпими и разяснителни бъдем сега, толкова по-голяма ще бъде надеждата да възстановим единството си в бъдеще.
Нека поживеят отделно, нека опитат. Бързо ще усетят, че не всички проблеми се решават с отделянето.
(Из „Архипелаг ГУЛАГ”)
НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај
Покана
ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В МЕЛНИК
На 21 април 2013 г.(неделя) в гр. Мелник ще се проведе традиционният всемакедонски събор по повод 98-годишнината от убийството на големия македонски революционер Яне Сандански. Запланувано е участието на изпълнители на македонски песни от Р Македония, изпълнители на македонски песни и хора от Р Гърция и Р България. Всички са поканени!
Съборът ще започне в 11.00 часа.
Организатори са ОМО „Илинден” - ПИРИН, Австралийско-македонски комитет по правата на човека, Македонско международно движение за човешки права, в. „Народна воля”, бюлетин “Македонски глас”, ТМО ВМРО (независима), Дружество на репресираните македонци в България, Македонско християнско братство „Пророк свети Илия”, КПД „Илинден”, КПД “Никола Вапцаров”, КПД “Цар Самуил” и Сдружение “Победа”.
Начална
•
За нас
•
Архив
•
За врзака
•
Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by:
TJ-Hosting