НАРОДНА ВОЛЈА

За един от митовете в българската история

Колко съчинения са написани за историята на България едва ли някой може да изчисли. Сега ви поднасям само няколко реда от книгата на Веселин Игнатов „100 мита от българската история”. Тъй като често срещам по вестниците писания от рода „Кирил и Методий са българи от родители българи”, мисля, че не е зле някои хора повече да четат, а по-малко да пишат. Освен това не бива да назовават факти своите мечти, блянове и халюцинации. А тюрките имали ли са писмен език, преди да приемат славянската азбука, направена на базата на славянския говор в Солунско?

Да започнем от увода:
„Ние, българите, сме пребогати на митове. Особено за своето минало: за ордата номади, претопени от славянското море, от които остава едва ли не само името, за основаването на държавата ни като следствие от сключването на примирие с победените византийци, за покоряване на монголотатарите и на османците и т. н. Немалка част от тези представи дължат възникването и възпроизводството си не толкова на аргументи, колкото на нечий авторитет, на конюнктура или на откровено преиначаване.”

На стр. 94 авторът казва:
„Хипотезата, че славянските първоапостоли са от български произход, е лишена от основания, защото:
1. В съставените от прекия им ученик Климент Охридски техни пространни житиета това не се поддържа.
2. Областта, от която произхождат солунските братя, е в пределите на Византия, не на България.
3. Твърдението на Константин-Кирил, че неговият дядо се отказва от предоставената му от някакъв цар чест и е принуден да емигрира в чужда земя, не може да се свърже с конкретен факт от собствената му биография, понеже той има предвид праотеца на човечеството Адам.
4. Константин-Кирил живее със съзнанието, че е поданик на Византия и изпълнява задачи, възложени му от нейния елит, вкл. т. нар. моравска мисия, по повод на която създава първата славянска азбука през 863 г. , „за не много дни”, както изрично прецизира неизвестен книжовник от ХIII в.”

По-нататък в книгата си В. Игнатов по повод мита, че Кирил и Методий са покръстители на българите, пише: „Най-ранните и достоверни източници за биографиите на славянските просветители - техните пространни житиета, съставени от ученика им Климент Охридски - не съдържат информация за покръстителска дейност на солунските братя сред населението на България... Изключено е отлично осведоменият житиеписец, който в детайли проследява най-важните моменти от живота на своите учители, да премълчава тяхна мисионерска дейност в пределите на българската държава. Нещо повече. Както отбелязва Васил Гюзелев, проповядвалият и разпространявал славянската писменост именно в Македония, където е Брегалнишката област, Климент Охридски „не само че не намерил никакви следи от предишна дейност, но заварил местното население потънало в пълно невежество и незнание не само по отношение на християнската религия, но и на каквато и да е книжовност, дори гръцката.

(. . .)

Отдавна е констатирано, че стойността на т. нар. „Солунска легенда” като исторически извор по разглеждания проблем не е особено висока (...) Героят-разказвач Кирил съобщава за себе си, че произхожда от Кападокия, учи в Дамаск, не знае къде е българската земя, митрополитът на Солун му разкрива, че българите са човекоядци, по чудодеен начин научава техния език... Йордан Иванов допуска, че героят на легендата е Кирил Кападокийски, живял през VII в. и може би създал глаголицата, смесен отчасти с Константин-Кирил Философ. В случая същественото е, че персонажът от „Солунската легенда” и славянският първоапостол не могат да бъдат отъждествени. Поради това и известието за покръстителска дейност на Константин-Кирил сред българи по р. Брегалница е неприемливо...

(. . .)

За покръстителска роля на славянските първоапостоли сред българите не свидетелства и никой от старобългарските книжовници през IХ – Х в. (...) Очевидно дори в началото на ХIII в. и за официалната българска политическа мисъл солунските братя са просветители, не покръстители на България.”

Към горните редове може малко нещо да се прибави. И други български учени са казвали, че Кирил и Методий никога не са стъпвали на територията на България и че връзката на Солунските братя с България е само тази, че българите използват славянската азбука. Но тя е използвана както от славяни, така и от други народи. В българската литература има термин „побългаряване”. Взема се нещо чуждо, слага му се малко български овкусител и готово! Много работи по този начин са станали български. Докога ще продължава това!? И кой печели от него!?

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

110 години от героичната гибел на големия син на Македония Гоце Делчев

АПОСТОЛ НА МАКЕДОНСКАТА СВОБОДА

На 4 май 1903 година край село Баница в сражение с турския аскер загива Гоце Делчев - титанът на македонското националноосвободително движение. Той е човек, който заема най-свидно място в народните сърца. Животът му и до днес е символ на пълно себеотдаване, на най-висок патриотизъм, нравствена чистота и човеколюбие.

С неговата смърт Македония загубва най-активния си и непримирим ръководител и голям войвода, превърнал се в легенда. За Гоце македонският народ създаде много и много песни, чрез които му изгради вечен паметник в душите на македонските генерации, и той остана завинаги в историята на Македония.

Катерина Трайкова-Нурджиева

IN MEMОRIAM

ИВАН ГЕОРГИЕВ

На 28. ХI. 2012 година почина Иван Младенов Георгиев, роден на 15.Х. 1956 година в село Полена, Благоевградско. Един от първите членове на ОМО „Илинден” – ПИРИН в село Полена. Активно участва във всички мероприятия на партията.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” заедно с всички членове на партията и читателите на вестника споделят болката на близките на починалия по повод 6 месеца от смъртта му!

Македонска народна песна

АКО УМРАМ, ИЛ ЗАГИНАМ

Ако умрам ил загинам,
немој да ме жалите,
напијте се рујно вино,
скршите ги чашите.

Еј верни другари
песна запејте
мене спомнете.

Ако умрам ил загинам
поп немој да викате,
вие на гроб да ми дојте,
оро да заиграте.

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове