Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа
ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ
д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)
Той побързал да използва благоприятния случай, разгонил траките и основал на мястото на Крениди нов град, който нарекъл на свое име Ф и л и п и. Проф. Керст е изтъкнал, че доколкото се простират нашите сведения сега, за пръв път в обсега на елинската култура един новооснован град бил наречен на името на царя основател, „ясно говорещо свидетелство за новото значение, което се падало на монархията”.
Установяването на Филипа в Пангейската област обезспокоило твърде много заинтересованите съседи на Филипа, особено Кетрипора; те разбрали каква опасност ги заплашва от страна на македонското царство. Това ги накарало да се обединят за задружна борба против Филипа. Кетрипор, който владеел западна Тракия, илирийският цар Граб и пеонскияг Липей се съюзили; Кетрипор пратил брата си в Атина, за да привлече и нея към съюза. Четворният съюз е бил сключен (юли 356 г. пр. Хр.) ; в договора атинците се задължили да воюват с Филипа в съгласие с Кетрипора и неговите братя, да не почват преговори с неприятеля без знанието на Кетрипора и да му съдействат да отнеме от Филипа Крениди и другите завзети от него области. Какво е било обещано на Липея и Граба, не знаем, защото съответната част от договора е загубена. Не знаем също дали атинците са пратили помощ на царете. Филип обаче, който винаги действал бързо и енергично, изпреварил съюзниците и преди да съединят силите си за по-големи действия против него, успял да ги разбие поотделно. Вероятно тогава македонската граница стигнала до р. Места, която станала официална граница между Македония и Тракия.
Атина, която била сега заета със съюзническата война, не могла да спре успехите на Филипа; имаме сведения само за един съюз, сключен вероятно в 355 г. с гр. Неапол (дн. Кавала), който, заплашен от разширението на македонската мощ в Тракия, потърсил опора в Атина.
За да използва новоспечелената област за повишаване благосъстоянието на държавата, Филип започнал да експлоатира по-интензивно златните рудници в Пангей и неговата околност, от които изкарвал годишен доход повече от 1 000 таланта. От пангейското злато Филип почнал да сече златни монети в голямо количество. Трябва да отбележим, че дотогава гръцките държави секли малко злато; в източната половина на Средиземно море били в размяна повече персийските златни монети (дарейки). Филип почнал да сече златни статери, наречени на негово име „филипики”, които успешно конкурирали персийските. На лицето на тия монети е изобразена главата на Аполона с лавров венец, а на опакото - колесница с два коня (бига), в бяг. Последното изображение навярно е избрано за спомен за победата с колесница, спечелена от Филипа при олимпийските игри (356 г.); тия монети трябвало да напомнят постоянно на гърците славата на македонския цар. Освен злато Филип сякъл и сребро, обаче той изоставил персийско-вавилонската монетна система, която се употребявала в Македония от времето на Архелая, и въвел сребърните монети финикийско-малоазиатските, които били в сила и в гръцките градове по македоно-тракийския бряг (особено Халкидики), а била употребявана също и в Македония преди царуването на Архелая.
Тази еднообразна организация на монетното дело имала голямо значение за развитието на търговията и за стопанското засилване на Македония, но тя не е лишена и от политическо значение. Освен че Македония отърсила стопанската си зависимост от съседите си, а също и от Атина, разцветът на македонското монетно дело спомогнал да се разшири политическото влияние на Македония и извън собствените й граници, също както и персийският цар със своето злато е упражнявал въздействие върху целия гръцки свят. В това отношение сега Македония се явява като съперница на Персия. Също е важно да се изтъкне и друго обстоятелство - както в организацията на войската, така и в установяването на единната монетна система в цялата държава, се отразява създадено от Филипа политическо единство на Македония; от друга страна, и монетната реформа на Филипа немалко е съдействала да се засили още повече това единство.
Най-после, новоспечелените средства Филип добил възможност да си набавя и наемници. Ако вземем предвид, че новата му военна организация не била още закрепнала, че войниците му не са били още добре подготвени, ще разберем, че помощта на наемниците не е била без значение за успешното водене на войните му. Но има и друго. Своето злато Филип щедро изразходвал, за да си печели приятели в Елада и да разширява политическото си влияние. Той напълнил Елада с предатели, казва Диодор (или по-добре, неговият извор), защото „златото у гърците имало особено хубав звънтеж” (Керст). На Филипа се приписва изречението, че всяка крепост, в която може да се качи натоварено със злато магаре, лесно се превзема.
В това време, когато Македония се сдобила със свой морски бряг, Филип можал да постави и основата на своя флота. Македонските гори давали изобилен материал за съграждане на кораби; а след завземането на Пангейската област не липсвали и парични средства за тая цел. Амфипол станал сега най-важното пристанище на Македония и Тракия. Макар още слаба, македонската морска мощ, като разполагала в противоположност на елинските морски държави - със значителен хинтерланд, имала заложби, които обещавали велико бъдещо развитие. Разбира се, Филиповата флота не могла още да се мери с Атинската, която имала зад себе си дълъг период на развитие: - в 351 г. Демостен смята, че са достатъчни 10 атински триери, за да унищожат морската сила на Македония. Но въпреки това тя се осмелявала да плува по Егейско море, да преследва пиратите, да спира отделни атински кораби и да завзема някои острови. Така тя завзела остров Халонес (дн. Хагиострати, на юг. от Лемнос), който бил свърталище на пирати, нападнала Лемнос и Имброс, отдето отвлякла атински граждани и дори един път нападнала атинския бряг при Маратон и заграбила свещената атинска триера (Паралос).
(Продължава в следващия брой)
НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај
Кон читателите на вестникот
П О П Р А В К А
Во минатиот број на весникот во материјалот посветен на Националната конференција на ОМО „Илинден“ - ПИРИН е допуштена ненамерна грешка. Имено г-нот Александар Поповски, кој ја поздрави конференцијата е представник на Здружението на Македонците од Егејскиот дел на Македонија, а не нa Заедницата на Македонците од Егејскиот дел на Македонија. Им се извинуваме на г-нот Поповски и на читателите на весникот за ова ненамерна грешка.
Начална
•
За нас
•
Архив
•
За врзака
•
Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by:
TJ-Hosting
Той побързал да използва благоприятния случай, разгонил траките и основал на мястото на Крениди нов град, който нарекъл на свое име Ф и л и п и. Проф. Керст е изтъкнал, че доколкото се простират нашите сведения сега, за пръв път в обсега на елинската култура един новооснован град бил наречен на името на царя основател, „ясно говорещо свидетелство за новото значение, което се падало на монархията”.
