НАРОДНА ВОЛЈА

Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)

След всичко това Филип не могъл вече да не схване, че мирът с Атина не бил възможен. И той намислил да нападне Атина на това място, дето тя била най-чувствителна, именно да й прекъсне пътя към Понта. Ние знаем, че както Атина, така и другите индустриални държави в Гърция, които трябвало да хранят и много роби, потребни за промишлеността им, не могли да се задоволяват със житото, което произвеждала Елада. Рано още се явила нужда от внос на чуждо жито; докато Пелопонес и Коринт се продоволствали главно от Италия и Сицилия.

Атина завзела важни места покрай Дарданелите, да си осигури пътя към черноморските области, най-вече към южноруските гръцки колонии, най-важния пазар на житата. Нуждата от сурови произведения и главно от жито се засилила особено в IV в. пр. Хр., когато населението на Елада се увеличило и индустрията добила голям разцвет. Тъкмо в това време производителността на Гърция намаляла поради дългите войни, а пък външните пазари един след друг се затворили за нея: така Сицилия била притискана от картагенците, Велика Елада (Южна Италия) била погълната в борба с войнствените семитски племена, а малоазиатските градове почнали да губят търговското си значение. Тия условия твърде много благоприятствали да се насочи търговията главно към южноруските градове. Боспор (дн. Керч), Олбия, Херсонес и пр. достигнали сега голямо благосъстояние и се напълнили със злато. Боспорските владетели (архонти) със своята наемна войска разширили територията си, покорили съседните скитски племена и ги обърнали в крепостно състояние. Крепостните обработвали земята на едрите чифликчии (гърци и туземци) и произвеждали жито за износ. При търговията си с Боспор Атина се ползвала с големи предимства: тя имала право първа да товари кораба си и била освободена от износно мито (една трета от цената на износната стока). От боспорските пристанища Атина изнасяла ежегодно 400 000 медимни жито (около 236 000 hl), близо половината от целия внос на житото в Атина. Когато в 357 г. пр. Хр. в Гърция имало скапия, боспорският архонт Левкон изпратил в Атина толкова жито, че тя, след като задоволила нуждите си, продала остатъка и спечелила 15 таланта. Според Страбон Левкон изпратил от Теодосия (Кафа) в Атина 2 100 000 медимни (1 639 000 hi) жито; Срабон не съобщава в кое време станало това. При тоя интерес на Атина разбираме защо атинците обсипвали с почести Спартокидите (владетелите на Босфора) и защо Демостен се застъпвал най-горещо да се поддържат приятелски отношения с тях. Освен жито от черноморските колонии Атина получавала солена риба, лен, смола, кожи, восък, мед, дори и роби; от своя страна, Атина внасяла там дървено масло, глинени съдове, украшения и пр. Ясно е, значи, че тя трябвало да полага големи грижи да държи свободен пътя през потоците. С право казва един модерен автор: „Англичаните никога не са надзиравали пътя към Индия по-ревниво, отколкото атинците пътя към Босфора. За тая цел последните колонизирали Галиполския полуостров, завзели островите Скирос, Имброс и Лимнос и поддържали ескадра, която пазила Дарданелите и в случай на нужда придружавала търговските кораби. Обяснимо е, че неприятелите на Атина (например във време на Пелопонеската война) се мъчели да я уязвят тъкмо на нова място, което и заради това често ставало театър на военни действия. През пролетта на 340 г. Филип отговорил на атинските предизвикателства с един поход против Византия и Перинт. За да даде възможност на своята флота да мине безопасно Дарданелите, Филип нахлул в Херсонес (Галиполски полуостров) с войска и вървял покрай брега, за да подпомага флотата си; така атинските поселенци, заети със своята защита, не могли да попречат на Филиповата ескадра да мине в Мраморното море. Разбира се, с похода си през атинската област Филип нарушавал вече договора, при всичко че не нападал градовете и избягвал да опустошава страната. След като минала флотата в Пропонтида, Филип започнал обсада на Перинт (дн. Ерегели). Градът бил разположен върху един нос, който бил свързан с материка чрез тясна седловина, която по посока към морето постепенно се повишавала; къщите били разположени амфитеатрално, което облекчавало защитата на града. Вече по природа мястото било твърде укрепено. Филип започнал обсада откъм сушата, като употребил всички средства на обсадно изкуство. Трябва да забележим, че това изкуство било слабо развито в гръцките държави. Тепърва успехите на механиката в V в. пр. Хр. дали възможност да се построяват обсадни машини; в това изкуство картагенците далеч минавали гърците. Сицилийските гърци, които водели дълги борби с картагенците, научили от последните доста неща в това отношение.

(Продължава в следващия брой)

НАРОДНА ВОЛЈА

КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај

КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај

„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај

МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај

СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај

СКРЪБНА ВЕСТ

ИВАН ЛЮТОВ

На 05.03.2016 година след продължително и тежко боледуване почина Иван Атанасов Лютов.

Роден на 23.06.1937 година в село Самуилово, Петричко, Иван е един от най-известните македонци в селото. Още в началото на прехода той тръгва да търси истината за Македония и македонците и да се бори за нейното признаване. Отначало тръгва с ОМО „Илинден”. По-късно, след основаването но ОМО „Илинден”-ПИРИН се присъединява към нея и става неин член.

Макар че е преследван, дори е понесъл няколко бухалки по гърба при пътуването за Самуилова крепост и Роженския манастир, той търпи и продължава своя път за осъществяването на идеята.

Дълги години бе разпространител на в. „Народна воля”.

Поклон пред паметта му!
От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден”-ПИРИН, от редколегията на в. „Народна воля” и секцията на партията в с. Самуилово

Гледай македонска МРТ!

on.net.mk/zulu-tv/mtv

Начална • За нас • Архив • За врзака • Линкове