Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Факти и документи от миналото
ИЗ СТАРАТА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ
Ив. Велков
(Продолжува од минатиот број)
Това решение на сръбския Св. синод е обнародвано в официалния му орган „Гласник Српске православне цркве”, бр. 10 от 1 ноември 1945 г.
Както виждаме, Сръбската патриаршия счита Македонската православна църква за самозвано, неканонично и незаконно учреждение, понеже епархиите във Федерална Македония уж са неразривна част на Сръбската православна църква и те си имат архиереи, които чакат само позволение от държавната власт, за да се върнат и вземат управлението на своите епархии. Нека ми бъде позволено да изтъкна, че всяка една поместна църква, подобно на всяка държава, пази границите на своя диоцез и не признава отцепването на области, които се намират под нейна духовна власт. При такива случаи ощетената поместна църква привежда в защита на своите интереси досущ същите основания, каквито излага сръбският Св. синод. Тя е майка църква за отцепената област, нейната йерархия е каноническа и единствено имаща право да ръководи православния клир и народ в тази област. Тая мотивировка е стереотипна, особено в синодните актове, с които Царигр. патриаршия осъжда отнемането на нейни епархии и отцепването на някой православен народ от нейното ведомство.
Също и Охридската архиепископия считала учредената в 129 г. Сръбска архиепископия за незаконна, защото дотогава Сърбия се намирала под ведомството на Охридската църква и без знанието на нейния синод се отцепила от охридския престол. Против тоя акт охридският архиепископ Димитър Хоматиян е протестирал и порицал с остро писмо първия сръбски архиепископ Сава (св. Сава), когото обвинил, че произвел смут в църковните работи, като въпреки каноните добил архиерейски чин и се втурнал в чужда епархия, „в Сърбия, която се намира в Охридския диоцез, и с това подвъргнал себе си на наказанието на божествените канони, или по-добре казано, унищожил добре установените от отците определения”.
Но въпреки тоя протест Сръбската църква продължавала да съществува и се намирала в общение с другите православни църкви, а по-късно дори самата Охридска архиепископия я признала за канонична и взела участие (чрез своя архиепископ Николай) в провъзгласяването й за патриаршия (1346 г.).
Сръбският Св. синод не може да не противодейства, щом той още живее със старото великосръбско гледище и не иска да се съобрази с новите политически условия. Веднага трябва да се изтъкне, че историческата обосновка на синодалното решение не съответствува напълно на историческите факти. В Македония държавната власт често се е менила, но църковната власт в лицето на Охридската архиепископия е била една и съща близо осем века (от края на X в. до 1767 г.).
Нейна средищна и най-здрава област била именно днешна Федерална Македония с градове Охрид (седалище на архиепископа, наричан и патриарх), Скопие, Битоля, Дебър, Велес и др. От тези градове само Скопие и съседните му селища били под духовната власт на Сръбската църква през времето, когато били подчинени на сръбската държава (от 1282 г.), също и в турско време от 1557 г., когато Ипекската архиепископия била възстановена, до 1766 г., когато тя била унищожена. Но това е станало по насилствен начин, а не по силата на канони и древни закони.
Сръбските крале са откъсвали епархии от Охридската архиепископия, щом ги завладявали, и веднага са ги присъединявали към Сръбската архиепископия и й оставили ония епархии, които тя имала до тоя момент в Македония и Албания. В турско време пък везирът Мехмед Сокологлу, като възстановил Ипекската архиепископия (унищожена била към 1460 г.), й подчинил и несръбски епархии - под нейно ведомство били Скопска, Кюстендилска, (с градовете Щип и Кратово) и Самоковска епархия.
След унищожението на Ипекската и Охридската архиепископия Македония се намирала под духовната власт на Цариградската патриаршия до учредяването на Българската екзархия (1870 г.), а след това юрисдикцията на Царигр. патриаршия била съвсем отречена от населението на днешна Федерална Македония и само тук-там някое малцинство я признало, страхувайки се от схизмата, произнесена в 1872 г. от Цариградската патриаршия над Българската църква.
(Продължава в следващия брой)
НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај
СКРЪБНА ВЕСТ
ИВАН ЛЮТОВ
На 05.03.2016 година след продължително и тежко боледуване почина Иван Атанасов Лютов.
Роден на 23.06.1937 година в село Самуилово, Петричко, Иван е един от най-известните македонци в селото. Още в началото на прехода той тръгва да търси истината за Македония и македонците и да се бори за нейното признаване. Отначало тръгва с ОМО „Илинден”. По-късно, след основаването но ОМО „Илинден”-ПИРИН се присъединява към нея и става неин член.
Макар че е преследван, дори е понесъл няколко бухалки по гърба при пътуването за Самуилова крепост и Роженския манастир, той търпи и продължава своя път за осъществяването на идеята.
Дълги години бе разпространител на в. „Народна воля”.
Поклон пред паметта му!
От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден”-ПИРИН, от редколегията на в. „Народна воля” и секцията на партията в с. Самуилово
Гледай македонска МРТ!
on.net.mk/zulu-tv/mtv
Начална
•
За нас
•
Архив
•
За врзака
•
Линкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by:
TJ-Hosting
Това решение на сръбския Св. синод е обнародвано в официалния му орган „Гласник Српске православне цркве”, бр. 10 от 1 ноември 1945 г.
