Тази великобългарска шовинистическа пропаганда България провежда постоянно и не от днес. И неслучайно тя провъзгласява националния си празник да бъде именно на 3 март, т.е. когато на 3 март 1878 година в Сан Стефано бе подписан така нареченият Санстефански предварителен мирен договор от граф Николай Игнатиев. Договор никога неприложен, но който стана люлка, в която българските националисти и политици да се люлеят и сънуват миражите за Велика България.
Това сънуване наяве вече повече от век въвежда България в националполитически сомнамбулизъм, довел до толкова злочести катастрофи. За съжаление и днес България робува на болезнената перверзия на националшовинизма.
Еднакво на това би било днес Македония да пожелае границата й да бъде до Индия, до река Ганг, а Турция, която е владеела Балканския полуостров пет века, да поиска границата на държавата и днес да бъде от Виена до Багдад и от Алжир и Судан до Крим. Дивотия до няма и къде! Да, но е факт! Срамна и достатъчно глупава е тази фантазия, но нека тези, които я желаят и пропагандират, да се замислят колко жалки и смешни се представят пред света.
А сега ще се спра конкретно на очевадните шовинистични мераци на РБългария към Македония в обявената абсурдна Рамкова позиция на правителството на България и приета от българското Народно събрание.
Всъщност каква е целта и какво иска България с тази Рамкова позиция от Македония? Ами какво?! Това, което и досега е имала за цел и желание – да ликвидира македонския народ и държава. България с тази си позиция директно посочва, че намерението й сега е като членка на Европейския съюз и НАТО да притисне Македония да приеме тези нейни искания като условие България да се съгласи за приемането на Македония в ЕС. А с приемането на тези условия от Македония България осъществява своето желание и цел.
Защото условията, които иска България от Македония, са:
Македония да признае, че населението до 1944 година в Македония е българско, че македонският език е диалект на българския език, така че македонски език няма, че Македония трябва в бъдеще да признае, че в България няма македонско малцинство и тя не трябва да претендира, че има, т.е. да се откаже от него, че Кирил и Методий и техните ученици са българи, че Самуил е български цар, че Гоце Делчев е българин, че Илинденското въстание е българско, и още, и още!… И всичко това Македония трябва да приеме и се съгласи да признае, ако иска България да си даде съгласието Македония да стане членка на Европейския съюз и НАТО. Ако Македония приеме тези български абсурдни и достатъчно малоумни искания, тя не само приема една голяма лъжа, но също така тя автоматично извършва самоубийство на своя народ и държава.
А България винаги досега с делата си е доказала, че това е нейната цел и желание – да ликвидира македонския народ и държава. Днес Рамковата позиция се изправя като неопровержимо свидетелство за враждебните цели на България към Македония.
Същото е положението и с въпроса кой лъже и кой насажда и шири омразата. Фактите доказват, че РБългария е тази, която лъже, насажда и шири омразата. Примерите са достатъчно ясни и реално документират истината. Примерно Република Македония в своята конституция заявява, че Македония няма териториални претенции към своите съседите. Това се отнася и към България. А България според исканията си в тази Рамкова позиция всъщност заявява, че има много повече от териториални претенции, че иска да унищожи националната идентичност на македонския народ, а с това и македонската държава. Но това не е само омраза, която България насажда, но нещо много опасно и ужасно.
Не може България да иска Македония да се откаже от македонците в България, а българите да се признаят в Македония. Как да няма македонско малцинство в България, когато тя е осъдена 13 пъти в Страсбург за преследване и дискриминация против македонците!
Когато Македония отговаря, че има македонски народ, македонска история, култура, език, то тогава България отвръща, че с това, че казва истината, Македония насажда и шири омраза, а не България. Крадецът вика дръжте крадеца, лъжецът вика дръжте лъжеца, мразещият се оплаква, че бил мразен! Действията говорят по-силно от думите, а действията и думите на България са израз на най-дълбока ненавист, когато ненавиждащият не желае другият дори да съществува, да се вижда.
Ние няма да спрем да съществуваме само защото на някого в София много му се иска да ни няма и вярва, че не бива да ни има!
