След две неочаквани от никого регистрации на македонски дружества през август и септември (виж предишните броеве на вестника), на 24 октомври Софийски апелативен съд прекъсна добрата тенденция с решение, чиято примитивност, неграмотност и антизаконност са редки дори и в българската съдебна практика. Става дума за Дружеството на репресираните македонци, жертви на комунистическия терор, и неговата вече десетгодишната борба да получи регистрация и да може да защитават правата на членовете си. Както вестникът писа, миналата година дружеството получи серия откази през миналата година както от Агенцията по вписванията, така и от Благоевградския и от Софийския апелативен съд.

Следвайки желанието да заблудят Комитета на министрите за истинската причина за тези откази, съответните съдии и чиновници лукаво, елементарно и подло прикриваха истинските причини за отказите си и ги обясняваха с уж формални грешки в документите за регистрация. Тези откази станаха толкова много, че накрая се изчерпаха и започнаха да стават смешни, така че нервите на някой съдия в Софийския апелативен съд не са издържали и той е решил да напише онова, което мисли, колкото и срамно да се изложи с това, вместо благоприлично да лъже и баламосва като достойните си колеги. Това е вероятно и единственото добро, което може да се каже за това решение – то е поне искрено. Извън това – то е незаконно и нарушава не само Конвенцията за правата на човека, но и влиза в разрез с всички забележки и критики, които България е получила за подобни присъди в миналото от Страсбург.

Няма съмнение, че тя ще окаже много лоша услуга на РБългария в отчаяния й опит да затвори случая с присъдата на ОМО „Илинден“, без да регистрира организацията (номер, който по-рано успя с големи усилия и манипулации да постигне по отношение на ОМО „Илинден“-ПИРИН). Както е известно на нашите читатели, вече няколко години РБългария е под засилен мониторинг поради десетилетните откази да регистрира македонски организации. Тя дори промени Закона за регистрация, само и само да се отърве от този натиск от Страсбург, но това не й помогна. Резултат от този натиска бяха и двете регистрации на споменатите македонски дружества през изминалите месеци, но това също не се оказа достатъчно и Комитетът на министрите предупреди България, че ако не вземе мерки и реши проблема, през януари може да се вземат много по-сериозни мерки срещу нея. Изглежда това е преляло чашата и някой в София не е издържал и си изпусна нервите с тази присъда.

Ето какво се казва в решението:
„Решение № 2333 от 24.10.2019 на Софийски апелативен съд с председател Людмила Цолова и членове Мадлена Желева и Светла Станимирова.
…Гражданите не могат чрез сдружаване да извършват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите; забраняват се организации, които създават тайни и военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. Като такава следва да се квалифицира и организация за защита интересите на етническо малцинство, каквото не е исторически структурирано и обособено на територията на Република България…

В случая от чл. 2, ал. 1 на представения устав на сдружението е видно, че основните му цели са защита на правата на законните интереси на македонците, репресирани по време на комунистическия режим заради тяхното македонско самосъзнание и самоопределение, както и заради тяхното македонско самосъзнание, както и заради дейността им в защита на правата и свободите на македонците в България…

Систематическото тълкуване на така формулираните в устава цели и средства за тяхното постигане сочи, че в него се съдържат твърдения за съществуването на македонско етническо малцинство, чиито права са накърнени и са предмет на защита от страна на сдружението. В България не съществува македонско етническо малцинство по смисъла на дефиницията, съдържаща се в Препоръка 1134 от 1990 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), като обособена и утвърдена на територията на страната група хора, чиито членове са граждани на държавата и притежават отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението. Ето защо афиширането на такова малцинство чрез организация – сдружение с нестопанска цел, предназначена да удовлетворява техните специфични потребности, по същества не цели защита на правата им, доколкото те не са различни от тези на останалите граждани, а култивиране сред определена част от българските граждани на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано по естествен исторически път, а оттам е насочено срещу единството на нацията, за което разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Конституцията установява изрична забрана…“

Няма съмнение, че ще последва нова присъда в Страсбург срещу България.

Единственият отговор на подобна съдебна наглост е още повече македонци да се организират и да поискат регистрация като организации.