Проф. Веселин Бешевлиев
(Продолжува од минатиот број)
За съжаление македонската приказка не казва, защо най-малкиятъ отъ братята е обчърталъ и загребалъ слънчевата свѣтлина, което дѣяние е било, както се вижда, отъ такова голѣмо значение, че царьтъ, следъ като узналъ неговия смисълъ, изпратилъ конници подиръ братята за да ги погубятъ. Може би съ това дѣяние най-малкиятъ братъ е добивалъ известна власть надъ царството и имота на царя или е отнималъ слънчевата свѣтлина на царя [1] или пъкъ той я взималъ, за да я обърне отпосле въ злато. Сѫщо така може би има нѣкаква връзка между загребването на слънчевата свѣтлина и градинитѣ на царь Мидаса. Въ всѣки случай дѣянието на най-малкия братъ принадлежи въ областьта на магическитѣ крѫгове.
Покрай този чисто приказенъ характеръ на Херодотовото предание за произхода на македонския царски родъ забелязватъ се известни елементи, които могатъ да иматъ една действителна историческа основа или да принадлежатъ на едно истинско предание за македонския царски родъ и които първоначално не сѫ ималп нищо общо съ въпросната приказка. Въ следващитѣ редове нека разгледаме по отдѣлно тѣзи вѣроятни исторически елементи.
Началото на преданието гласи
ἐξ Ἄργεος ἔφυγον ἐς Ἰλλυριοὺς τῶν Τημένου ἀπογόνων τρεῖς ἀδελφεοί, Γαυάνης τε καὶ Ἀέροπος καὶ Περδίκκης, ἐκ δὲ Ἰλλυριῶν ὑπερβαλόντες ἐς τὴν ἄνω Μακεδονίην ἀπίκοντο ἐς Λεβαίην πόλιν.
Първото изречение служи очевидно да установи връзката между македонскитѣ царе и Хераклидитѣ. Abel предположи, че тукъ подъ Ἄργος трѣбва да се разбира Орестийския Аргосъ. Обаче Gutschmid съ право забеляза, че понеже Херодотъ представя македонскитѣ царе като потомци на Теменосъ, то той е ималъ предъ видъ само Пелопонеския Аргосъ. Разбира се съвсемъ другь е въпросътъ, дали въ действителность македонскитѣ царе сѫ произлизали отъ Пелопонеския или Орестийския Аргосъ. Мнението на Abel, че македонскитѣ царе, a може би и самото властващо племе, сѫ водили потеклото си отъ Орестийския Аргосъ, сигурно отговаря на истината и затова съ право се приема отъ мнозина учени. Защото явно е, че този произходъ е дало поводъ и възможность на македонскитѣ царе да извеждатъ рода си отъ Пелопонеския Аргосъ и Херакла. Следователно въ първото изречение само името Ἄργος има историческа основа. Както ἔφυγον ἐς Ἰλλυριοὺς така и τῶν Τημένου ἀπογόνων сѫ измислени. Първото, както се досѣща Stein, е прибавено за да се оправдае идването на македонцитѣ отъ западъ resp. Илирия, a второто — за да се свържатъ основателитѣ на македонската държава съ Херакла.
Второ изречение ἐκ δὲ Ἰλλυριῶν ὑπερβαλόντες ἐς τὴν ἄνω Μακεδονίην ἀπίκοντο ἐς Λεβαίην πόλιν не съдържа ншцо, което би могло да има митиченъ характеръ. Напротивъ то като че ли противоречи на основната мисъль, че македонскитѣ царе сѫ дошли отъ Пелопонеския Аргосъ. Затова по-скоро би трѣбвало да се очаква, то да липсва съвършено, отъ колкото да бѫде измислено за случая. Ето защо трѣбва да се приеме, че това изречение отражава истинско историческо събитие, което така здраво е било засѣднало въ съзнанието на македонския народъ, та не е могло да бѫде премълчано дори въ едно предание, кѫдето то не е подхождало. Забележително е, че до сега на това известие за идването на македонцитѣ отъ Илирия не е било обърнато никакво внимание, макаръ то да има грамадно почти решаващо значение по отношение на въпроса за произхода на старитѣ македонци.
Историческа основа има и края на преданието, който гласи така :
οἱ δὲ ἀπικόμενοι ἐς ἄλλην γῆν τῆς Μακεδονίης οἴκησαν πέλας τῶν κήπων τῶν λεγομένων εἶναι Μίδεω τοῦ Γορδίεω. . . ὑπὲρ δὲ τῶν κήπων ὄρος χεῖται Βέρμιον οὔνομα, ἄβατον ὑπὸ χειμῶνος. ἐνθεῦτεν δὲ ὁρμώμενοι ὡς ταύτην ἔσχον, κατεστρέφοντο καὶ τὴν ἄλλην Μακεδονίην.
Следователно македонцитѣ, следъ като преминали въ Македония, се заселили най-напредъ въ областьта на планината Бермионъ, отъ гдето въ последствие завоювали и останалата Македония. Достовѣрностьта на Херодотовото известие за изходната точка на по-сетнешнитѣ македонски завоювания се потвърдява отъ разказа на Тукидида (II 99)
τὴν δὲ παρὰ θἀλασσαν νῦν Μακεδονίαν Ἀλεξάνδρες ὁ Περδίκκου πατὴρ καὶ οἱ πρόγονοι αὐτοῦ, Τημενίδαι τὸ ἀρχαῖον ὄντες ἐξ Ἄργους, πρῶτον ἐκτήσαντο καὶ ἐβασίλευσαν ἀναστήσαντες μάχῃ ἐκ μὲν Πιερίας Πίερας κ. τ. λ. [3]
Отъ изложеното до тукъ се вижда, че Херодотовото предание за произхода на македонския царски родъ съдържа въ сѫщность три различни по произходъ и естество съставни части: 1) една народна приказка, 2) спомени за действителни исторически събития и 3) кѫсо споменуване на преданието за Хераклидския произходъ на македонскитѣ царе отъ Аргосъ (έξ Ἄργεος ἔφυγον. . . τῶν Τημένου ἀπογόνων τρεῖς ἀδελφεοί).
