Стоян Герасимов е роден на 10.09.1948 г. в. с. Ключ, Петричко. През 1965 г. започва да пише и разпространява македонски позиви. През 1970 г. е един от създателите на организацията „Невидимите орли на Беласица“. Заловен е и осъден на затвор. След освобождаването му през 1972 г. е заточен далече от родния край. Продължава да се занимава с македонска дейност. През 1974 г. заедно с Тевилов предприемат неуспешно бягство към Югославия, но са заловени и получават по 1-2 години затвор, след което отново са интернирани. След завръщането си в родния край е отвлечен от ДС през 1977 г. Тормозен от ДС, той се отдава на вярата след 1983 г.
— — —
От разговорите, що споделяха арестантите в килиите помежду си, аз не разбрах той защо е задържан, а аз споделих с него както случая ми сега, така и накратко некои работи от миналото си, и особено, че сега отново искат да скалъпят някакъв процес срещу мен за убежденията ми и за това, че съм подготвял да избягам през границата. Тогава съкилийникът ми, който се представи за Павел Капитански от Благоевград, живял в големите блокове на бул. „Марица“, започна да ме упреква необичайно помежду арестанти. От опит знаех, че много не се упреквахме по килиите, в арестите и в затвора помежду си арестанти и затворници. А той, „Капитански“, започна да ме упреква, че съм стоял на неправилни позиции по македонския въпрос и съм имал намерения да избягам през границата, което не било добре за мен… Макар и шокиран още от случилото се с мен, усетих, че е внедрен агент, и реших да се възползвам от това, като се престорих, че мисля, че наистина нема файда от моите убеждения и замисли… и ако ме освободат, ке се откажам от подобни действия и замисли, що съм ги имал досега… Тези мои изказвания изглежда беха приети с малко доверие от г-н Капитански и той ме посъветва да ги споделя с началника на ДС Стоил Ацев, ако ме викне пак на разпит при него. И наистина след ден-два бях отново извикан при г-н Ацев, н-к на ДС. И след кратък разговор, в който същият настояваше да не се занимавам повече с македонския въпрос и да не се крия от служителите на ДС, които искали да ме контролират при условията, когато бях изселен в Гара Кръстец от тамошната ДС. Аз се съгласих да не им създавам неприятности, а те да ме оставят да работя, уча, създам семейство. И Ацев ми обеща, ако наистина не се занимавам с политика, сега щели да помислят да ме ослободат. А този г-н Капитански както се яви в килията, така и изчезна от нея. И макар по-късно, когато бех освободен от отвличането ми, да го потърсих този г-н Капитански, до ден-днешен не съм го виждал. А на мен след 10 дни в ареста, отвлечен от ДС, началникът на ДС Стоил Ацев след кратък разговор и с по-мек тон ми каза, че са решили този път да не ме съдят, но щел съм да остана под тяхно наблюдение и ако не съм се поправил, нямало да ми се размине затворът отново…
Бех ослободен от ареста на ДС, но не и от преследванията ми. Навсякъде ме наблюдаваха с що се занимавам, с кой споделям и що споделям… Докато през 1983 год. през лятото се запознах с вярващи хора в живия Господ Исус Христос, в Който и аз повярвах и Му се предадох, като с това официално отказах да се срещам със служители на ДС, които бяха определени да ме наблюдават и контролират. Единият служител на ДС беше Костадин Стоянов Вълков, а другият – Илия Тенекеджиев. Когато им отказах да ме преследват, те побесняха, като ми се заканваха, че пак ке ме изселят или ке ме фърлят от влака, ако продължавам този път да проповядвам и Евангелието – благата вест за спасение на душата ни и убежденията за македонците и Македония. Този път, вече подкрепян от вярата ми в Бога и Исус Христос, се обърнах към окръжния прокурор на Благоевград, пред когото разказах как ДС продължава да ме преследват, заканват и тормозат семейството ми (бях се оженил), заплашват и твърдяха, че сега, след като съм се обявил и като вярващ в Бога, пак съм им кроил нещо против тях – ДС.
На този разговор с окръжния прокурор на Благоевград г-н Крум Малешевски бях изслушан внимателно от същия и ми обеща, щом съм тръгнал по божия път: „Иди си спокоен и докато аз съм окръжен прокурор, и косъм от главата ти няма да падне“. Този прокурор ме познаваше добре, защото на един от процесите ми той ми беше главния обвинител и сега, когато ме слушаше, се радваше, че съм тръгнал по Бога. И наистина от тази ни среща с прокурора от 1985-1986 г. официално ДС не ме преследваше, открито не бях заплашван… и до ден-днешен оттогава не съм бил по полицейските участъци привикван… Но и до ден-днешен тази бивша ДС, разпространила се навсякъде, във всички институции на държавата РБългария, продължава омразата срещу мен да изявява по различни начини. Пречат да ми се признаят всички репресии срещу мен за политически чрез областни управители, съдии… Пречат да ни се регистрира в съда „Сдружението на репресираните македонци в България“. С мълчанието си за репресиите срещу нас, македонците, властите в РБългария и сега показват омразата и непризнаването ни не само като македонци, но и като репресирани, отвличани, незаконно убивани, преследвани заради принадлежността си – македонци. Това още повече показва, че ни има, и то насекъде, не само в един или друг дел от Македония, но и насекъде по света. Борбата ни за свободна, независима, цела Македония на македонците продължава. Не се плашете никога и никой не може да си присвои Македония, и никой и никога не може да е друг, ако е македонец. Се ке го боли, за секой македонец и цела Македония.
Тази история е истинска с отвличането ми от службите на ДС в Р България, доказана от удостоверения, свидетели, както и всичките ми репресии срещу мен от ДС в периода от време 1965 г. до1989 г.
С уважение и Бог да е с нас: подпис (не се чете),
Стоян Герасимов, с. Ключ, област Благоевградска, община Петрич.
ДОКУМЕНТИ
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ДИРЕКЦИЯ „ИНФОРМАЦИЯ И АРХИВ“
ул. „Шести септември“ №29
рег. № 10151/07.12.2004 г.
УДОСТОВЕРЕНИЕ
Настоящето удостоверение се издава на СТОЯН ГЕРАСИМОВ ВАСИЛЕВ, жив. в гр. Благоевград, жк „Ален ак“, бл. 22, вх. А, ап. 9, в уверение на това, че с административен акт по политически причини е бил изселен в с. Кръстец, окр. Габровски, за времето от 28.04.1972 г. до 20.10.1974 г.
Удостоверението се издава на основание чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, обнародван в Държавен вестник, бр. 12 от 13.02.2004 г.
(Продължава в следващия брой)
