Проф. Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)
Няколко въводни думи
Освен това Константин Багренородни съобщава, че император Ираклии (610-641 г.) изпратил сред сърбите свещеници от Рим [История Югославии. Под ред. А.Г.Бокащенина, Москва, Издательство Академии наук СССР, 1963, с.63]. “Славянските колонисти трябвало лека- полека да приемат религията на своите съседи християне, всред които живеели; пък от друга страна, при строгите заповеди на Юстинияна против неверниците и еретиците, немислима била друга вяра пред християнската. Право е, казва императорът в своя кодекс, да се отнемат земните блага на тези, които не почитат истиннаго Бога” [Иванов, Йордан, цит. дело]. Християнизацията не е резултат само на духовния натиск над славяните, тя се дължи и на стремежа им към привилигированото положение на християните в страната. Да си християнин тогава е аналогично да си член на управляваща партия днес. Християнинът е стопроцентов ромей. Не бива да се пренебрегва и привлекателността на много по- високия културен уровен на християните, пищните им, наситени с рафинирана символика, религиозни обряди. А езическата религия на славяните нямала развит култ [Динков, К. История на Българската църква (Четива). Редакция “Духовно възраждане”. Враца, с.26]. Лъжа четвърта: Кирил и Методи били българи. В българската историческа литература ще намерите, че даже Горазд бил българин, макар че той е роден във Великоморавия. А писателят Слав Караславов написа разказ в който пише, че на Методи му умирали децата защото воювал срещу своите братя българите. Тук няма да се спираме подоробно на тази лъжа тъй като тя се разглежда и по-долу. Лъжа пета: Ние премахнахме догмата за триезичието. Има се предвид догмата, че Свещеното писание може да се пише и чете само на еврейски, гръцки и латински. Та, внушава ни се, че тази догма била отстранена от Първото българско царство. Това можете да го прочетете писано в български книги, вестници, списания. По телевизията ще излезе мастит професор да ви го “обясни” как е станало. Ето фактите. Византия не се е придържала към тази догма. Византийците са спомогнали Библията да се преведе на арменски, коптски и т.н. През 862 г. великоморавският княз Ростислав изпраща делегация, начело със сина си Светополк, при Византийския император Михаил ІІІ и патриарх Фотий, за да иска помощ срещу германо-българския съюз (сключен същата година) и за организиране на богослужение на славянски език в Моравската църква, където служели главно немски свещеници. За византийските управляващи това е изгодно и те изпращат Кирил и Методи, заедно с техни ученици да въведат богослужение на славянски. Братята се захващат за работа. В църквите на Великоморавия започва служене на славянски. От това са недоволни немските свещеници. Те обвиняват Кирил и Методи пред папата, че изневеряват на християнското учение, като го проповядват на не “свещен” език. За свещени, от тях, са считани еврейски, гръцки и латински. Папа Адриан ІІ ги повиква в Рим, за да обяснят учението си. Те отиват, обясняват и Адриан ІІ одобрява тяхното учение. Ако тук се вижда някъде българско участие, то е в антиморавския съюз с германците, но не и в премахването на цитираната догма. Лъжа шеста: В 971 г. Византия заграби български земи. Ако навсякъде мерят с един и същи аршин, българските историци е разумно да си зададат въпроса: Кои земи е заграбила Византия? Та тези земи бяха византийски (290 г.) преди да станат тюрко- български и правилно е да се казва: Византия възвърна суверенитета си на свои по-раншни територии. Турците владяха 500 години българските земи. Българският народ беше забравил, че е имал държава и българите се срамуваха да се нарекат българи [Вж. Обръщението на Паисий “О, неразумни поради что се срамиш …”] и същите историци пишат, че българите си освободили земите.
(Продължава в следващия брой)
