|
| НЕКА ДА НИ БЪДЕ ЧЕСТИТА, МИРНА И УСПЕШНА НОВАТА 2019 ГОДИНА! |
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
Редакцията на в. „Народна воля” честити Новата 2019 година на своите читатели, на техните семейства, на всички честни и прогресивни македонци по целия свят, като им пожелава добро здраве, бодрост и смелост в борбата за истинско духовно обединение на нашия многострадален македонски народ!

Нека Вие, уважаеми приятели, по вашия път намерите само добрини, човечност и светлина!

Нека, братя македонци, решително, с воля и разум, обединени да се борим за тържеството на нашата победа!

Нека да ни бъде честита, мирна и успешна Новата 2019 година! |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Писмо в редакцията |
| УВАЖАЕМА РЕДАКЦИЙО НА ВЕСТНИК „НАРОДНА ВОЛЯ“ |
Ние, непокорените македонци от село Гореме, община Струмяни, сме длабоко обезпокоени от това, което става в РМакедония. Чрез вашио весник сакаме да се информираме за събитията там и да попитаме нашите братя покрай Вардар следното:
- Дали знаат, че в НАТО са най-големите врагове македонски от векове (Бугария, Гръция, Албания) и кой ке ни брани от них?
- Дали знаат, че без Александър и Гоце техната дръжава може да се вика било какво, но не и Македония!
- Дали, за да станат американски подлоги, не си я унищожават държавата! |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Насилие, политика и памет |
| СПОМЕНИТЕ НА МИЛЕН РАДЕВ, ИЛИ IN VINO VERITAS |
Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продолжува од минатиот број)
Следващият спомен, на който ще се спра, е даден от сина на Герасим Тодоров - Владимир Тодоров. Озаглавен е „Аз не съм и крил, че баща ми е убит от ‚народната власт“. Роден през 1945 г. в с. Влахи, той едва ли е имал щастието си да запомни баща си, който загива, докато синът му е бил тригодишен - през 1948 г. По-късно завършва висше инженерно образование в Съветския съюз, работи като строителен инженер в София, женен за софиянка. Някои моменти в тези му спомени будят интерес. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
| НА ВНИМАНИЕТО НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ! |
На 11 декември 2018 г. членът на нашата редакция Стойко Стойков, заместник-редактор на „Народна воля“ и съпредседател на ОМО „Илинден“-ПИРИН, получи нова научна степен вонреден професор. Стойко Стойков работи в университет „Гоце Делчев” в Щип, Република Македония, като доцент в областта на средновековната история. На 11 декември Наставно-научният съвет на Факултета за образователни науки към същия университет го избра единодушно в по-високо звание вонреден професор - титла, стояща между доцент и професор.
|
|

|
| В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е! |
Известявамe читателите на вестник „Народна воля“, че книгата „Гневът на правдата“ от Ян Пирински вече може да четете и на интернет на следния адрес:
www.gnevot-na-pravdata.com
|
|
СКРЪБНА ВЕСТ
|
| ДИМИТЪР ПЕТРОВ |
 |
На 28.11.2018 г. след кратко и мъчително боледуване си отиде нашият другар и съратник Митко Георгиев Петров.

Роден е на 17.06.1943 година в с. Самуилово, Петричко, където завършва основно си образование, а средното си образование завършва в гр. Петрич. Работи като отчетник и диспечер в АПК „Коларов”. След завръщането на Полувисшия учителски институт в Дупница започва работа като учител в село Самуилово. Въпреки задълженията си като учител той винаги търсеше истината и я изповядваше сред съмишлениците си. При учредяването на ОМО „Илинден”-ПИРИН е избран за заместник-председател на общинската организация в гр. Петрич.

Рядко интелигентен и запознат с истинската история, винаги е бил верен на македонската кауза. Член на СДС, но активно участва в мероприятията на ОМО „Илинден”-ПИРИН до края на живота си, като често е бил ползван за лектор на мероприятията на общинската организация в Петрич.

Ние, неговите истински приятели и съидейници, дълбоко скърбим за неговата кончина. Почивай в мир, скъпи приятелю!!! Поклон пред светлата ти памет!!!

От общинската организация на ОМО „Илинден” - ПИРИН
|
|
| Поезия |
П Р Е М Ъ Л Ч А В А Н Е
От бездната на времето изгряло
като усмивка на безсмъртно цвете,
пътува македонското начало
с протегнати ръце към вековете.
И както на света му е известно,
съдбата му остана несразима -
не затова ли хищно и нечестно
коварството ридае, че го има.
И чужда красота изпепелило,
то много химни на смъртта е пяло,
когато македонска кръв е пило
и хляб от македонска пот е яло.
За да разкъсат робските окови,
когато Македония ги вика,
най-свидните й рожби са готови
главите си да сложат на дръвника.
Убиваха ги български злодеи,
убиваха - и в майчини утроби,
за да създава ужасът лакеи
и подли инквизитори на роби.
Съдба от мъченичество и слава,
народ - достоен с врагове да спори,
когато наглостта ги премълчава,
историята почва да говори.
Поизбърши си, мащехо, сълзите
и погледни вината си в лицето –
кой на кого забоде нож в гърдите
и после му отхапа от сърцето?
Залутана по кървавите дири,
напразни са усилията твои
от хищници, тирани и вампири
да сътвориш съвременни герои!
Герои не се раждат от палачи!
А жертвите, които си затрила,
да премълчиш, Българийо, не значи,
че живият живот си умъртвила!
Лицето на страха сега е друго,
но за да може пак да ни убива,
то повече прилича на влечуго,
което зад привидност се прикрива.
На всеки, който при мираж се връща,
за да й връчи смъртната присъда,
безсмъртна Македония отвръща: -
Но аз съм аз! И винаги ще бъда!
При участ от разпятия и слава
и като вечна истина голяма,
не българската злоба ще решава
дали ни има и дали ни няма! |
|
Ф Е Н И К С
Когато феникс трябва да умира,
а няма кой безумството да спре,
единственото право да избира
е правото достойно да умре.
Когато гръм сърцето му разпръсне,
че не изплакало сълза на роб,
съдбата го орисва да възкръсне
от свойта пепел и от своя гроб!
Никола Вапцаров |
|
|
|