Проф. Веселин Бешевлиев
(Продолжува од минатиот број)
Въ началото на 22 глава на кн. V Херодотъ казва въ свръзка съ участието на Александра I въ Олимпийскитѣ игри, че
Ἕλληνας δὲ εἶναι τούτους τοὺς ἀπὸ Περδίκκεω γεγονότας, κατὰ περ αὐτοὶ λέγουσι, αὐτός τε οὕτω τυγχάνω ἐπιστάμενος καὶ δὴ καὶ ἐν τοῖσι ὄπισθε λόγοισι ἀποδέξω ὡς εἰσὶ Ἕλληνες.
Изпълнението на това обещание нѣкои учени сѫ наклонни да виждатъ въ приведената по-горе приказка отъ VIII 137 и сл. Обаче Jacoby R Е Suppl. II 373 забелязва съ право, че (Auch VI 103 gegenüber VI 39 und) VIII 137 ff. gegen V 22 sind mehr markierte, spater auszuführende Stellen als wirkliche Ausführung der Versprechungen. Затова остава въпросно, дали приказката е въ сѫщность Херодотовиятъ resp. Александровиятъ ἀπόδεξις за гръцкия произходъ на македонскитѣ царе или е имало нѣкакво друго предание, което е представяло този ἀπόδεξις?
Въ по-сетнешната гръцка историографска книжнина Херодотовото предание не се срѣща. На негово мѣсто се явяватъ други, които се схождатъ твърде много помежду си и сочатъ на единъ общъ изворъ. Едно отъ тѣзи предания е било преработено отъ Еврипида въ драма подъ надсловъ Архелай. Тази драма не е достигнала до насъ, но споредъ Hyginus 219 тя е имала следното съдържание:
Archelaus Temeni filius exul a fratribus eiectus in Macedoniam ad regem Cisseum venit. qui cum a finitimis oppugnaretur, Archelao regnum et filiam dare pollicetur, si se ab hoste tutatus esset. Archelaus — hostes uno praelio fugavit et ab rege pollicita petit. ille ab amicis dissuasus fidem fraudavit eumque per dolum interficere voluit. itaque foveam iussit fieri et multes carbones eo ingeri et incendi et super virgulta tenuia poni, quo cum Archelaus venisset, ut decideret. hoc regis servus Archelao patefecit. qui re cognita dicit se cum rege conloqui velle secreto. arbitris semotis Archelaus regem abreptum in foveam coniecit atque ita eum perdidit. inde protugit ex responso Apollinis in Macedoniam capra duco oppidumque ex nomine caprae Aegas constituit.
Едно подобно, ако не сѫщото, предание проглежда въ думитѣ на Диогена, отправени къмъ Александра Велики Dio Chrysost.
Orat. IV р. 71 ed. Emper.: ἢν οὐκ αἰπόλος ἦν ὁ Ἀρχέλαος, οὐδὲ ἦλθεν εἰς Μακεδονίαν αἶγας ἐλαύνων;
Споредъ историка Помпей Трогусъ (= Justinus VII 1. 7 sqq.) преданието за произхода на македонския царски родъ е гласѣло така:
Caranus cum magna multitudine Graecorum sedes in Macedonia responso oraculi iussus quaerere, cum Emathiam venisset, urbem Edessam non sentientibus oppidanis propter imbrium et nebulae magnitudinem gregem caprarum imbrem fugientium secutus occupavit; revocatusque in memoriam oraculi, quo iussus erat ducibus capris imperium quaerere, regni sedem statuit; religioseque postea observavit, quocumque agmen moveret, ante signa easdem capras habere, coeptorum duces habiturus, quas regni habuerat auctores. Urbem Edessam ob memoriam muneris Aegaeas, populum Argeadas vocavit.
Сѫщото предание се срѣща y Euphorion fr. 34 Meineke, Analecta Alexandrina p. 59 и y Solinus IX 12, гдето e предадено на кѫсо така:
Маcedonem Caranus insequitur dux Peloponnesiae multitudinis, qui iuxta responsum dictum deo, ubi caprarium pecus resedisse adverterat, urbem condidit quam dixit Aegas, in qua sepeliri reges mos erat.
Малко по-друго яче гласи преданието y Диодора и y Синкелосъ. Diodor. VII 15 (= Euseb. Chron. I p. 227 Schöne.) :
Karanus ante primam olimpiadem rerum cupiditate motus collegit ab Argivis et ab altera (regione) Peloponesiaca, et cum exercitu expeditionem in partes Makedoniorum suscepit. Eodem tempore Orestarum regi bellum erat cum vicinis suis, qui vocantur Eordaei, rogavit Karanum, ut ipsi auxilio esset: suaeque regionis mediam partem ei se daturum pollicitus est Orestarum rebus compositis; et rege fidem exsolvente Karanus regionem obtinuit regnavitque in ea annis XXX.
Отъ приведенитѣ тексгове най-близко стоятъ единъ до други Диодоровиятъ и Синкеловиятъ. Като изключимъ изречението καὶ πόλιν ἤγειρε κατὰ χρησμόν, което липсва y Диодора (= Евсебий), тѣзи два тексга се покриватъ напълно, което показва, че тѣ произлизать или единъ отъ други или отъ единъ общъ изворъ (навѣрно отъ оригинала на Диодора). A ако сравннме преданието y Диодоръ — Синкела съ това на Юстина (= Помпей Трогусъ) ще намѣриме следната разлика. Докато Диодоръ — Синкеловото предание разказва, че Каранъ подпомогналъ царя на Ореститѣ въ войната му съ съседнитѣ племена и че получилъ като награда за тази помощь половина отъ страната, Юстинъ разправя, че Каранъ превзелъ града Едеса като преследвалъ едно стадо отъ кози съгласно предсказанието на единъ оракулъ. На пръвъ погледъ човѣкъ би билъ наклоненъ да приеме, че въ случая се касае за две различни предания. Обаче едно подобно предположение ще бѫде прибързано. Защото изречението καὶ πόλιν ἤγειρε κατὰ χρησμόν y Синкелъ noказва, че и това предание е познавало или по-право е съдържало разказа за завземането на градъ съгласно предсказание. Затова въ сѫщность и двата разказа Диодоръ — Синкеловиятъ и Юстиновиятъ въпрѣки привиднитѣ различия принадлежатъ къмъ едно и сѫщо предание, при което Диодоръ — Синкелъ предава навѣрно първата часть, a Юстинъ втората часть на преданието. Вѣроятно всѣки единъ отъ нашитѣ разказвачи е смѣталъ за по-важна само една отъ дветѣ части и затова е предавалъ само нея.
Възъ основа на Диодоръ — Синкеловото и Юстиновото предание, като се вземе подъ внимание и текста на Павзания би могло да се възстанови първоначалното предание по следния начинъ:
Κάρανος ὁ Ἀργεῖος ἀδελφὸς ὢν Φείδωνος,ἑνὸς τῶν ἀφ᾿ Ἡρακλέους καταγόντων τὸ γένος καὶ τῆς Ἀργείας βασιλεύοντος, σπουδάζωνὶ ἑαυτῷ χώραν κατακτήσασθαι δύναμιν ἤθροισε παρὰ τοῦ ἀδελφοῦ καὶ ἐκ τῆς ὅλης Πελοπόννησου. Sedes in Macedonia responso oraculiussus quaerere cum exercitu expeditionem in partes Makedoniorum suscepit. Eodem tempore Orestarum regi bellum erat cum vicinis suis, qui vocantur Eordaei, rogavit Karanum, ut ipsi auxilio esset: suaeque regionis mediam partem ei se daturum pollicitus est Orestarum rebus composais; et rege fidem exsolvente Karanus τὴν ἡμίσειαν ἔλαβε χώραν. καὶ ὁ Κάρανος κατὰ νόμους τοὺς Ἀργείων τρόπαιον ἔστησεν ἐπὶ τῇ νίκῃ· ἐπελθόντα δὲ φασιν ἐκ τοῦ Ὀλύμπου λέοντα ἀνατρέψαι τε τὸ τρόπαιον καὶ ἀφανισθῆναι [**] συνεῖναι τῇ γνώμῃ Κάρανον δὲ οὐκ εὖ βουλεύσασθαι, βαρβάροις τοῖς περιοικοῦσιν ἐς ἔχθραν ἐλθόντα ἀδιάλλακτον καταστῆναι. Cum Emathiam venisset, urbem Edessam non sentientibus oppidanis propter imbrium et nebulae magnitudinem gregem caprarum imbrem fugientium secutus occupavit: revocatusque in memoriam oraculi, quo iussus erat ducibus capris imperium quaerere, regni sedem statuit.
