Проф. Веселин Бешевлиев
(Продолжува од минатиот број)
Ако сравнимъ сега така възстановеното предание за Kapara съ съдържанието на Еврипидовата драма Архелай, както ни е предадено y Хигина, ще забележимъ, че отъ една страна тѣ се схождатъ много, a отъ друга страна тѣ се различаватъ сѫществено. Дветѣ предания си приличатъ въ следното. И въ двата случая родоначалникътъ на македонския царски родъ идва на помощь на единъ царь, койго води война съ съседитѣ си и който обещава да даде като отплата за това часть отъ царството си.
Както въ Еврипидовата драма така и въ преданието за Карана родоначалникътъ превзема града Едеса подъ предводителството на кози съгласно указанието на оракула.
Дветѣ предания се различаватъ обаче въ следното. Докато Каранъ по свой починъ и съ помощьта на брата си Фейдонъ тръгва да дири селища въ Македония, Архелай идва при царя Кисей изгоненъ отъ братята си. Докато y Еврипида на Архелая се обещава цѣлото царство и царската дъщеря, въ преданието на Карана се дава само половината отъ страната. Но най-сѫществената разлика е, че докато въ Еврипидовата драма Кисей, не само не дава на Архелай никаква награда, следъ като този побеждава неприятелитѣ му, но се опитва дори да го убие сь измама, обаче бива самь убитъ отъ Архелая, то въ преданието за Карана царьтъ на Ореститѣ изпълва напълно обещанието си. Най-сетне y Еврипида родоначалникътъ носи името Архелай, докато въ преданието той се нарича Каранъ. Тази разлика впрочемъ не е толкова сѫществена.
Но въпрѣки тѣзи различия въ основата на Еврипидовата драма Архелай лежи безспорно преданието за Карана, разбира се много промѣнено. Естествено Еврипидъ като всѣки поетъ е използвалъ свободно преданието. Той го е промѣнилъ съобразно поетическата си фантазия и цели. Така напр. той е смѣнилъ царя Кисей съ безимения царь на Ореститѣ. Но най-голѣма промѣна е претърпялъ епизода за помощьта оказана отъ Карана на Орестийския царь. Този епизодъ е билъ промѣненъ въ смисъль, че единъ царь отплаща съ черна неблагодарность на спасителя си отъ голѣма беда. Както забелязва Geffcken този приказенъ мотивъ се срѣща и въ Андромеда, друга загубена драма на Еврипида. Освенъ това Еврипидъ е вмъкналъ още мотива „който копае гробъ другимо, самъ пада въ него.“ За съжаление до насъ не сѫ достигнали, нито Андромеда нито Архелай. Затова не може да се установи, до колко фабулата на драмата Андромеда е оказала влияние върху тази на драмата Архелай.
Отъ друга страна между фабулата на драмата Архелай и разгледаната по-горе Херодотова приказка за Пердикъ и неговитѣ братя се забелязватъ ясно известни допирни точки. Както Архелай така и Пердикъ бѣгатъ отъ Аргосъ въ Македония. Но вече въ тази точка дветѣ предания се различаватъ сѫществено. Архелай идва самъ изгоненъ отъ братята си, a Пердикъ бѣга заедно съ братята си поради неизвестни причиви. Както Пердикъ така и Архелай служатъ на единъ царь, който ие имъ дава никаква награда за службата. Но и тукъ разлика. Архелай се явява като войникъ и води война, a Пердикъ е простъ овчарь. Наистина споредъ Дионъ Хрисостомосъ Архелай билъ козарь (αἰπόλος), обаче ние не знаеме до колко тѣзи думи на Диона стоятъ въ връзка съ текста на Еврипидовата драма. Както Архелай така и Пердикъ отиватъ въ долна Македония, гдето се установяватъ. Обаче Архелай идва тукъ, следъ като е убилъ царя Кисей, a Пердикъ — понеже е загребалъ слънчевата свѣтлина. Завземането пъкъ на градъ Едеса подъ предводителството на кози липсва съвършено y Херодота. Но въпрѣки изтъкнатитѣ прилики фабулата на драмата Архелай трѣбва да се отдѣли отъ приказката за Пердика разказана y Херодота. Приликитѣ между тѣзи два разказа може би ще трѣбва да се обясвятъ по следния начинъ. Както е известно Еврипидъ е написалъ драмата Архелай въ честь на македонския царь Архелай и то въ неговия дворецъ, отъ гдето е научилъ и Херодотъ приказката за Пердика. Тукъ Еврипидъ е ималъ възможность да чуе сѫщо тази приказка и може би подъ влияние на самия царски дворъ той е използвалъ известни мотиви отъ нея за драмата си.
