Проф. Веселин Бешевлиев
(Продолжува од минатиот број)
Явява се сега въпросъ, дали между Херодотовата приказка за Пердика и преданието за Карана — Архелай има нѣкаква връзка? Споредъ Abel и Gutschmid въ основата на преданието за Каранъ—Архелай лежи въ сѫщность приказката за Пердика и неговитѣ братя. Обаче двата разказа се различаватъ доста много, както по съдържание така и по отношение на подробноститѣ, за да могатъ да иматъ нѣкаква тѣсна връзка по между си. Освенъ това едва ли може да се допусне, че Херодотъ ще е пропусналъ да спомене разказа за завземането на града Едеса подъ предводителството на кози, който разказъ така добре би подхождалъ за неговитѣ истории. Най-сетне самиятъ фактъ, че на чело на новото предание стои нѣкой си Каранъ, a не Пердикъ, както е y Херодота, показва, че въ случая се касае до едно съвсемъ друго предание, отдѣлно отъ Херодотовата приказка.
Другъ единъ любопитенъ въпросъ, който се повдига безъ да може да се разреши съ пълна сигурность е, кога се е появило преданието за Карана? Ако изхождаме отъ факта, че Еврипидъ го е използвалъ за драмата си Архелай, то ще трѣбва да се приеме, че въ времето на македонския парь Архелай (413—399), то ще е вече сѫществувало и ще е имало официаленъ характеръ. Но сигурно известни негови елементи ще сѫ сѫществували много по-рано. Навѣрно въ времето на Архелая преданието ще е добило своята окончателна форма отъ нѣкой гръцки митологъ, който е прибивавалъ по това време при двора на този македонски царь.
Въ преданието за Карана най любопитното е самото име Κάρανος. Най-старитѣ известия за това име, които сѫ достигнали до насъ, сѫ Theopompos fr. 393 и Marsyos fr. 14. Споредъ Abel името Κάρανος стои може би въ връзка съ думата Καρανώ · τὴν αἶγα. Κρῆτες (Hesych.), a самата личность Каранъ е въ сѫщность известниятъ въ гръцкитѣ предания лапитъ Κόρωνος, синъ на Καινεύς, който е билъ убитъ отъ Херакла. Въ последствие Коронъ — Каранъ е билъ въздигнатъ отъ македонцитѣ въ народенъ херой. O. Hoffmann възприе това отъждествяване на Карана съ лапита Коронъ и се опита дори да установи етимологическа връзка мевду дветѣ имена. Обаче Gutschmid отхвърли съ право Абеловото отъждествяване на Карана съ Koрона и прие само връзката между Κάρανος съ Καρανώ. Напоследъкъ Ad. Reinach предположи, че нѣкога племената на древна Макетия сѫ почитали единъ богъ-козелъ подъ името Κάρανος = рогатъ. За съжеление материалътъ, съ който днесъ разполагаме за Карана, е толкова оскѫденъ, та позволява да се правятъ само предположения за неговата сѫщность съ по-голѣма или по-малка вѣроятность.
Gutschmid се опита да открие въ преданията за произхода на македонскитѣ царе отражения на исторически събития. Но този опитъ съ право се отхвърли отъ критиката. Защото тѣзи предания сѫ създадени съ единствената цель да докажатъ гръцкия resp. Хераклидския произходъ на македонския царски родъ, безъ да държатъ смѣтка за историческата истина. Затова тѣ не могатъ да служатъ, нито като доказателство за гръцкия произходъ на старитѣ македонци, нито като сериозенъ исторически изворъ. Само въ едно отношение тѣ съдържатъ историческа ядка, a имено, че македонцитѣ сѫ дошли отъ Илирия, че люлката на македонската държава е била областьта Орестида и че градътъ Αἰγαί се е наричалъ първоначално Ἔδεσσα.
