Проф. Веселин Бешевлиев
(Продолжува од минатиот број)
Обикновено известията на древнитѣ писатели за народностьта на старитѣ македонци се отхвърлятъ отъ нѣкои съвремени учени подъ предлогь, че тѣ не почивали на строго научни изследвания. Обаче приведения по-горе Херодотовъ текстъ отъ 144 глава VIII книга показва много добре, кое е било мѣрилото на древнитѣ, съ което тѣ сѫ опредѣляли, кои сѫ гърци и кои сѫ варвари. A това мѣрило е сѫщото, съ което и днесъ бихме опредѣлили народностната принадлежность на дадено племе. Забележително е, че македонскиятъ царь Александъръ I, за да докаже гръцкия си произходъ, не навежда като доказателства нито езика, нито вѣрата, ниго обичаитѣ македонски, a си служи съ едно родословие отъ съмнителна достовѣрность. Той е направилъ това, понеже въ гръцкия произходъ на македонскитѣ царе гърцитѣ сѫ могли лесно да повѣрватъ, тъй като той не е могълъ да бѫде подложенъ на провѣрка, докаго езикътъ, обичаитѣ и пр. на старитѣ македонци сѫ стояли винаги предъ очитѣ на тогавашнитѣ гърци и сѫ издавали негръцкия характеръ на македонския народъ.
Тѣзи известия на Херодота се потвърждаватъ напълно отъ Тукидида. И този гръцки историкъ приема Хераклидския resp. гръцкия произходъ на македонския царски родъ. Обаче самитѣ македонци Тукидидъ отдѣля рѣзко отъ гърцитѣ и ги смѣта за варвари. Това се вижда ясно отъ следнитѣ мѣста изъ неговата история на Пелопонеската война. Тукидидъ като разказва за похода на спартанския пълководецъ Брасидъ, който походъ той предприелъ за втори пѫть съ македонския царь Пердикъ срещу Арабай, царя на линкеститѣ, съобщава следното:
καὶ ἦγον ὁ μὲν (scil. ὁ Περδίκκας) ὧν ἐκράτει Μακεδόνων τὴν δύναμιν καὶ τῶν ἐνοικούντων Ἑλλήνων ὁπλίτας. . . ξύμπαν δὲ τὸ ὁπλιτικὸν τῶν Ἑλλήνων τρισχίλιοι μάλιστα, ἱππῆς δ᾿οἱ πάντες ἠκολούθουν Μακεδόνων ξὺν Χαλκιδεῦσιν ὀλίγου ἐς χιλίους, καὶ ἄλλον ὅμιλος τῶν βαρβάρων πολύς (IV 124).
Въ приведения текстъ бие на очи отдѣлянето на македонцитѣ отъ гърцитѣ. Забележителенъ е сѫщо така и изразътъ ἄλλος ὅμιλος τῶν βαρβάρων πολύς. Че тукъ подъ „варвари“ трѣбва да се разбира пакъ македонци, личи отъ 126 глава на сѫщата книга, a имено отъ речьта на полководеца Брасидъ, която той произнесълъ предъ войницитѣ си за да ги насърчи, когато останали сами срещу линкеститѣ следъ бѣгството на македонската войска : βαρβάρους δὲ οὓς νῦν ἀπειρίᾳ δέδιτε, μαθεῖν χρὴ ἐξ ὧν τε προηγώνισθε τοῖς Μακεδόσιν αὐτῶν καὶ ἀφ᾿ὧν ἐγὼ εἰκάζων τε καὶ ἄλλων ἀκοῇ ἐπίσταμαι, οὐ δεινοὺς ἐσομένους. Къмъ варваритѣ сѫ причислени македонцитѣ и въ II 80, 5 sqq.:
Въ приведения текстъ македонцитѣ заедно съ други, не гръцки племена, се противопоставятъ явно като варвари на гръцката войска образувана отъ ампракийци, левкадци, анакторийци и пелопонесци.
Още по-ясно и опредѣлено се изказва прочутиятъ реторъ Исократъ за негръцкия характеръ на македонцитѣ, който е билъ, както е известно, единъ отъ най-голѣмитѣ привърженици на идеята Гърция да се обедини подъ опеката на македонския царь Филипь II. Едва ли може да става дума върху това, че той, създательтъ на тази идея, не е ималъ добра представа за етнографското положение на македонския народъ. Исократъ въ прочутата си речь-брошура Φίλιππος, съ която е подканялъ македонския царь да обедени Елада и да предприеме наказателенъ походъ срещу Персия, ясно дѣли отъ една страна царския родъ отъ македонския народъ, a отъ друга страна — гърцитѣ отъ македонцитѣ. Въ глава 107 и сл. той казва за родоначалника на македонския царски родъ следното:
ὁ δὲ τὸν μὲν τόπον τὸν Ἑλληνικὸν ὅλως εἴασε, τὴν δ᾿ἐν Μακεδονίᾳ βασιλείαν κατασχεῖν ἐπεθύμησεν· ἠπίστατο γὰρ τοὺς μὲν Ἕλληνας οὐκ εἰθισμένους ὑπομένειν τὰς μοναρχίας, τοὺς δ᾿ἄζλλους οὐ δυναμένους ἄνευ τῆς τοιαύτης δυναστείας διοικεῖν τὸν βίον τὸν σφέτερον αὐτῶν. καὶ γάρ τοι συνέβη διὰ τὸ γνῶναι περὶ, τούτων αὐτὸν ἰδίως καὶ τὴν βασιλείαν γεγενῆσθαι πολὺ τῶν ἄλλων ἐξηλλαγμένην· μόνος γὰρ Ἑλλήνων οὐχ ὁμοφύλου γένους ἄρχειν ἀξιώσας μόνος καὶ διαφυγεῖν ἠδυνήθη τοὺς κινδύνους τοὺς περὶ τὰς μοναρχίας γιγνομένους.
Значението на това мѣсто като доказателство за негръцкия характеръ на македонцитѣ е много голѣмо. Затова нѣкои отъ застѫпницитѣ на гръцкото гледище се опитаха да го обезсилятъ съ несъстоятелни доводи. Така споредъ Abel тукъ не ставало дума за тънки етнографски различия (An feine ethnographische Unterscheidungen wird dabei Niemand denken), a споредъ Meyer тукъ проглеждало съставеното вече y Херодота мнение за негръция характеръ на македонцитѣ. Geyer пъкъ пише, че Исократъ hat sicher keine Sprachstudien getrieben, докато Хаджидакисъ съвсѣмъ го премълчава. Обаче тѣзи доводи нѣматъ никаква убедителна сила. Защото абсурдно би било да се допусне, че Исократъ преповтаря едно погрѣшно мнение за народностьта на старитѣ македонци безъ да се досѣща, че съ това той самъ подронва основитѣ на създадената отъ него идея. Напротивъ въ интереса на Исократа е било да се представятъ македонцитѣ за едноплеменни съ гърцитѣ. Разбира се, Исократъ не е правилъ езикови изследвания за да установи, дали македонцитѣ принаддежатъ къмъ гърцитѣ или не. Защото това не е било нужно. Сѫщо тъй както и сега никой нѣмецъ не прави езикови изследвания за да види, дали нѣмци и французи сѫ единъ сѫщъ народъ. Най-сетне съвсемъ погрѣшно би било да се мисли, че Македония е била отдѣлена като съ китайски стени отъ Гърция, та никой не е могьлъ да знае, какъвъ народъ сѫ македонцитѣ. Че Исократъ е държалъ строга смѣтка за това, което е пишелъ, се вижда отъ самото заключение на речьта, което гласи така:
Φημὶ γὰρ χρῆναί σε τοὺς μὲν Ἕλληνας εὐεργετεῖν, Μακεδόνων δὲ βασιλεύειν, τῶν δὲ βαρβάρων ὡς πλείστων ἄρχειν. Ἤν γὰρ ταῦτα πράττῃς ἅπαντές σοι χάριν ἕξουσιν, οἱ μὲν Ἕλληνες ὑπὲρ ὧν εὖ πάσχουσι, Μακεδόνες δ᾿ ἢν βασιλικῶς ἀλλὰ μὴ τυραννικῶς αὐτῶν ἐπιστατῇς, τὸ δὲ τῶν ἄλλων γένος ἢν διὰ σὲ βαρβαρικῆς δεσποτείας ἀπαλλαγέντες Ἑλληνικῆς ἐπιμελείας τύχωσι (cap. 154).
Въ приведения текстъ се вижда, колко близко е билъ Исократъ да обяви македонцитѣ за гърци, но сѫщинското положение на нѣщата не му е позволило да стори това. Той не причислява македонцитѣ къмъ варваритѣ, но не ги смѣсва и съ гърцитѣ. Той отдѣля македонцитѣ отъ варваритѣ навѣрно съ единствената цель за да поласкае както самитѣ македонци, така и тѣхния царь Филипъ II.
Гръцкитѣ писатели Херодотъ, Тукидидъ и Исократъ, както се вижда отъ приведенитѣ по-горе текстове, сѫ признавали за гърци само македонскитѣ царе, докато самитѣ македонци тѣ сѫ смѣтали за народъ различенъ отъ гръцкия.
