На 23.06.1921 г. от ръката на върховистки атентатор, платен от царския дворец, в софийските улици е убит Гьорче Петров – един от плеядата македонски синове, посветили целия си живот на борбата за свободата за своя живот. Той е един от най-верните идейни сподвижници на Гоце Делчев, виден защитник на целите и принципите на македонското националосвободително движение, негов идеолог и визионер.
Роден е в с. Вароша, Прилепско, през 1864 г. Инициатор е на повечето македонски революционни вестници и списания, издавани по негово време. Автор е на книгата „Материали по изучаването на Македония“ – 1896 г., която засяга своите изследвания в областта на географията, фолклора и др. в Македония, и особено в Скопско и Битолско. Интересно е, че това дело на Гьорче Петров било изгорено от органите на военното министерство в София.
През 1885 г. е изключен от Солунската гимназия поради участие в ученическите бунтове. През 1895 г. става член на ВМРО. Заедно с Гоце Делчев е автор на нейния устав и правилник – 1896 г. Дългогодишен задграничен представител на революционната организация. Заема ясна и недвусмислена позиция против прибързаното солунско решение за въстание. Когато въстанието започва, като верен народен син, взема активно участие в него. На среща с ген. Николаев последният излязъл извън нерви поради несъгласието си с идеите на Гоце Делчев и му удря плесница. Гьорче Петров, който го придружава, веднага се хваща за камата. Гоце го спира с думите: „Нека ние не падаме на неговото ниво”.
По-късно цар Фердинанд и неговите верни слуги, върховистите, удариха плесница на целия македонски народ, като го хвърлиха недобре подготвен в Илинденското въоръжено въстание, обещавайки военна подкрепа.
Никога между Гоце и Гьорче не е имало идейни различия. Двамата верни синове на македонската революция били винаги в хармония, въпреки че са били с различни характери и с различни дарби. Гоце е искал и предпочитал винаги да бъде сред народа, където той се чувствал като риба във вода. Гьорче е бил революционната стихия в дискусията с върховистите и великобългарските шовинисти, които той побеждавал със своите потоци от аргументи. Но тези двамата национални водачи взаимно се допълваха и с еднакви братски усилия воюваха по всички фронтове за доброто и свободата на македонския народ.
Прекланяйки се пред светлото дело на Гьорче, нека с достойнство да изпълним неговите исторически задачи!
