Проф. Георги Радулов
От езиковедите особено много тежи мнението на големия немски славист Макс Фасмер. Аргументирано тази теза се защитава от проф. Наде Проева.
Най-ревностни привърженици на елинския произход на античните македонци са гръцките историци. Един от най-аргументираните защитници на това мнение в миналото е Г.Н. Хадзидакис. Той използва за доказателствата си легендите, достоверни исторически факти и езиковедски аргументи. Но неговите твърдения бяха аргументирано опровергани и от цитираните по-горе български историци Г.Кацаров и В.Бешевлиев. Има и чуждестранни учени защитници на тезата за еленския произход на македонците, като най-често това са приятели на Гърция. А като знаем балканските нрави, можем да очакваме, че някои от тях са били и материално заинтересовани за да подкрепят гръцките претенции към историческото наследство на античните македонци.
Но да погледнем по-отблизо историческите факти.
За произхода на населението на Балканския полуостров съществуват различни теории. Според една от тях това население е дошло от север на няколко вълни през II и I хил. пр. Хр. и изтласкало старите жители оттук. Според друга - населението е тук още от времето на неолита - VII-V хил. пр. Хр. Третата теория счита, че населението се е получило от смесването на старото тукашно население и дошли през II-то и I-то хил. пр. Хр. племена. В края на II-то и началото на I-то хил. пр. Хр. На Балканите се формират няколко народности групи: Илирийската - в западната част на полуострова; Тракийската - включваща племена обитаващи днешна Тракия; Дардано-пеонската - включваща племена населяващи дн. Южна Сърбия и Северна Македония; Македонската - включваща племената населяващи днешна Средна, Южна и Югозападна Македония (и Епир); Елинската - включваща племената населяващи земите на юг от Олимп.
Съществуват различни версии за произхода на македонската народностна група. Някои от специалистите по антична история считат, че племената формирали тази група са дошли от север. Други считат, че тези племена са дошли от епирските планини и са дорийско-епирски субстрат. Трети са на мнение, че произхода им е илирийски. Четвърти, че са смес от илири, фриги, траки. Пети считат че са дошли от юг и имат елинско потекло и т.н. Независимо от къде са дошли, но тази народностна група е формирана и получила името си тук в Македония. Според една от версиите - считаме я за най-правдоподобната - съществувало е племе македонци (македони), населявало Югозападна Македония. Те покоряват други съседни и сродни на тях племена и така създават основата на македонския народ. В тази основа влизат също остатъци от най-старото познато население на нашите земи - фригите (бригите), пеласгите и хетите. Наименованието Пелагония се счита, че произлиза от името на пеласгите. Фригийския компонент изглежда е значителен. Това се потвърждава от: близостта на част от запазените старомакедонски глоси със старофригийския език; писаното от античните историци, че Александър Велики е разговарял с фригите без преводач; островърхата шапка, носена от македонци и фригийци, известна като фригийска. Ще отбележим, че фригите са населявали земите между Струма и Вардар. Според Е. Петрова бригите (Фригите) са населявали З. Македония и по-специално земите около Охридското езеро и влизат в етногенезиса на много балкански племена. Това се внушава и от легендата за възникване на македонската царска династия, където се казва, че цар Пердика с братята си се установил близо до градините принадлежали на цар Мидас (фригийски цар). Счита се, че фригите напускат Балканите и се заселват в Централна Мала Азия [Хронологична енциклопедия на света. Том I. В. Търново, изд. “ЕЛИПС”, 1994, с.437]. Те са на относително високо културно ниво. “В науката все още се спори дали фригийците са заимствали азбучното писмо от гърците или е обратно. По-вероятно е, че фригийците самостоятелно се запознават с финикийската азбука и я обогатяват, като ... създават знаци и за гласните звуци. Това тяхно изобретение използват гърците” [Хронологична енциклопедия на света. Том II. В. Търново, изд. “ЕЛИПС”, 1994, с.220]. Идентичната материална култура, разкрита при разкопките на некрополите: в с. Д. Селце, близо до Подгорец (Албания); до с. Требенища, Охридско и местността Синдос, до Солун, потвърждава, че македонския народ е обитавал доста голяма територия [Проева, Нада. За античките македонци.]. Страбон [VII,7,8] пише: “Някои пък, наричат Македония и цялата страна до Коркира (остров на Адриатическото крайбрежие), понеже жителите се стрижат по същия начин и говорят един и същи диалект и носят еднакви дрехи”.
По-късно, когато македонската държава укрепва, македонците завладяват и македонизират пеоните (населявали дн. Северна Македония, и до днес част от населяваната от тях територия се нарича Пиянец), както и части от тракийските и илирийски племена.
Казаното се потвърждава и от редица древни автори. Тукидид пише: “Тия македонци покорили и други племена, над които владеят и до днес, също и Антемунт, Грестония, Бисалтия (области на север от Хилкидика, между Вардар и Струма, б.м.) и голяма част от земята на същинските македонци. Това всичко се нарича Македония” [Тукидид. История на Пелопонеската война. София, Държавно издателство Наука и изкуство, 1979, с.164]. “Към македонците спадат и линкестите (населявали горното течение на р. Еригон, дн. р.Черна, т.е. Битолско, б. м.), елимиотите (населявали средното течение на р. Халиакмон (Бистрица), Егейска Македония, б.м.) и други племена във вътрешността” (на Македония, б. м.). Тукидид живее в V в. пр. Хр. Роден е ок. 460-455 г. в Елада, но по баща е тракиец. Посещавал е Македония и има лични впечатления от страната и народа.
Това мнение застъпва и Йордан Иванов. Той пише: “Названието Македония е от името на едно малко племе, което в предкласично време поселявало котловината между р. Бистрица и р. Мавронеро (Воденската река), югозападно от Солун. Заякналата по-после македонска държава прострела името си на север и изток”.
Професор Д. Елис, автор на труда “Македонският империализъм”, твърди, че античните македонци носили това име преди да се заселят на мястото на бъдещото си отечество. На това мнение е и гръцкият историк Фотис Пецас. То се споделя и от македонски историци (И. Петрушевски и др.) [Петрушевски, Илиjа. Македониjа на старите мапи. Скопиjе 1992, с.7].
Значителна част от историците са на мнение, че на север от Олимп елини няма. Артур Вайгал пише: “Истинските македонци били със сини очи и по-светъл цвят на косите и кожата от средния грък. Те имали северна кръв и дошли на юг от земите покрай реката Дунав, преди зората на историята. Имало далечно родство между тях и северните гърци, понеже много от тях дошли от същите места” [Артур Вайгал. Александър Македонски, Скопjе, Мисла, стр.24. Waigall, Arthur. Alexader the Great].
От приведените по-горе факти се вижда, че македонците носят значително фригийско наследство. Езиковеди считат, че формирането на Балканския езиков съюз е станало под влияние на общ субстрат и че най-ясно са изразени белезите на този езиков съюз в Македония [Асенова, П. Балканското езиково семейство. София, изд. Наука и изкуство, 1989, с.6-13]. Това ни кара да мислим, че македоните и пеоните са били родствени на илирите и траките, а не на гърците или, че в езика на траки, илири, македони, пеони има много фригийско наследство.
Обособили се като самостоятелен етнос, македонците с течение на времето се разграничават от околните гръцки, тракийски и илирийски племена, както поради стремежа си към политическа самостоятелност, така и по психо-физически облик - планинци с голяма физическа сила, емоционални, смели и упорити, обладани от жажда за живот. С еднакво увлечение те ловуват, воюват с враговете си, обработват земята и отглеждат добитъка. На македонците са присъщи простота и сърдечност в отношенията, свободолюбие, вяра в чудо, оптимистичен поглед за света, привързаност към семейството, близките и родния край. Робството при тях не е особено развито [Богданов,Иван. Александър Македонски. Пловдив, Издателство “Хр. Г. Данов”, 1988].
Македонците са весел народ. За тях са характерни сърдечните гощавки и продължителни пирове с надпяване, весели закачки и издръжливост на пиене. За разлика от гърците в македонските веселби жените участват наравно с мъжете. Развеселени македонците играят танци. Характерни са военните им танци. Особено популярен е бил военният танц карапея - изобразяващ кражба на волове, преследване и залавяне на крадците. При веселбите мъж който не е убил до този момент глиган (мечка, според някои източници) стоял прав. Рядко емоционални, сърдечните им гощавки понякога завършвали със скарвания.
