Проф. Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)
Религиозно-митологичните им представи допринасят много за обособяването на македонския народ. Техен основен бог е Диос (Дионис) или Драйпатир – бог на небето. На него е бил посветен голям храм в град Дион. Този град се е намирал край западния бряг на Солунския (Термийския) залив. В него всяка година се организирали игри и състезания подобни на олимпийските. Градът е бил благоустроен още от древни времена. Богиня на лова, гората, езерата и реките е Газотерис (Газоритис, Блуритис, Газория), а на любовта и красотата – Зейрон (Сеирена). Подобно на гръцката Атина Палада, македонците имат Алкис, Алкидемон или Гита. Тя е богиня на мъдростта и мисълта. Покровителка е на първата македонска столица Еге. Бог на войната е Тавлос (Давлос). В буквален превод означава давещ. Бог на съня е Тотой [Кацаров, Г.И. Към въпроса за етнологическото положение на старите македонци. София, 1915 г ]. На гръцкия Асклепии съответства – Дарон (даряващ здраве). Някои историци считат Дионис за тракийски бог и на него съответства македонския бог Диал [Кацаров, Г. Цар Филип ІІ Македонски; Диогенес. Македонска апологиjа. Охрид, 1990, с.53-54]. Други считат, че Диал (Dyalis) e пеонски бог [Проева, Нада, за античките македонци]. А. Донски привежда доказателства, че Дионис е фригийски бог, който е честван и от македонците [Донски, Александар. Етногенетските разлики помегу Македонците и Бугарите. Штип, 2000, с.58- 59]. Климент Александрийски (живял между 150 и 215 г. сл.Хр.) пише: “жреците на македонците призовават в молитвите си Веди да бъде благосклонна към тях и техните деца”. Етимологично думата веди значи вода, изворна вода, извор [Кацаров, Гаврил. и др. Извори за старата история на Тракия и Македония. София, печатница на БАН, 1949, с.371]. Според Г.Кацаров [Кацаров, Г.И. Към въпроса за етнологическото положение на старите македонци. София, 1915 г.] Веди е македонски бог на водата и въздуха. Страбон също пише, че македонците обожествявали водата и изобщо изворите и реките [Поп-Атанасов, Г. Библиjата за Македониjа и Македонците. Скопjе, Менора, 1995, с.109]. Този македонски обичай го виждаме запазен и през I в. сл. Хр., защото Свети апостол Лука пише (Библията, Деяния на Светите Апостоли, 16:13): “А в събота излязохме извън града при една река, дето (филипяните, б. м.) имаха обичай да се молят”. Старомакедонският обичай беше запазен на някои места до средата на нашия век.
Минавайки покрай обожествявани извори хората оставяха за щастие червен конец. Обичаят е разпространен от македонците и извън Македония. Македонците до III в. пр. Хр. почитали богинята майка Кибела. Тя имала светилище в Лефкопетра [Проева, Нада. За античките македонци]. Очевидно Кибела е фригийско наследство, защото фригите също имат Майка-богиня Кибела (Кубаба) [Хронологична енциклопедия на света. Том II. В. Търново, изд. “ЕЛИПС”, 1994, с.220]. Античните македонци обожавали козата и кучето. Предполага се, че почитта към козата има прагматичен произход. Козите са рано опитомени и се отглеждат от македонците. За тях се предавали легенди. Тотем (животно или растение, което се смятало за свещенно) на македонското племе е бог-козел. Това се отразява и в името на родоначалника на македонската династия – Каран [Кацаров, Гаврил, Цар Филип II Македонски. История на Македония до 336 г. пр. Хр. Придворна печатница, 1922, с.100]. От обичаите на древните македонци трябва да отбележим пробния брак. Този обичай не е съществувал у гърците. Македонците имат свой календар. Той е дванадесет месечен и е тясно свързан със земеделската работа. Годината е завършвала с приключването на полските работи. Началото на годината е съвпадало с есенното равноденствие.
(Продължава в следващия брой)
