Уважаема редакцио на вестник „Народна воля“,<бр>
Ние, македонците от с. Гореме, поздрави пращаме на македонците покрай Вардар, им честитиме славнио Илинден и им посакуваме на изборите да излезат сите и да отбранат РМакедония.
Обръщаме се към историците там: Господа историци, допущихте с лека рака да се навреди жестоко истината за Македония. Докажете, че вие истински мислите за таа земя, като отбраните Александър и Гоце. С нашите скромни познание по история ви даваме неколко жокера в борбата за Александър.
1. Македония е царство с единно управление отпред 1200 години пред новата ера, се до злощастната 168 година преди Христа. Гръците никога не са имали единна държава дори при Ахил и Агамемнон, винаги са били градове държави.
Е ако македонци и гърци са били един народ, как е възможно за 1000 години на не напраат обща държава – не са направили, защото са различни!
2. Гръците са прибран народ и днес пазат един документ оригинал отпред 2360 год., на който писа: Не се дозволува на Александър да участва на олимпиада, защото не е грък. Това го знаат сите историци по света.
3. Връщайки се обратно от Индия към Македония, Александър основава в днешен Пакистан град Александрия, в който заселва 1000 войници (македонци, ранени и болни), като ги оженва и им дава доволно средства да живеят. Потомците на тия хора са живи и днес, и в година 2008 техният вожд дойде в Скопие и пред целия свет обяви, че той и неговите хора са македонски потомци, а не гръцки! Каде бехте вие, господа историци, него ден?
4. Клеопатра, последната египетска царица, цел свет я нарича „последната македонска царица“, а не гръцка.
Г-да историци ви посакуваме успех!
Преди немного време имаше голема статия во вестник „Струма“ – чий е Гоце?
Господа, Гоце не е некой обикновен предмет, за да се мести от рака во рака. Когато Гоце се записва во военното училище 1891 г. , естествено, че е записан като българин, както са записвани и всички останали македонци в български училища. Първото и най-важно условие да си ученик в българско училище е било да се пишеш българин – иначе вън (нали същото е и днес, ако си македонец – тежко ти, затова много от нас избрахме на книга да сме българи).
Още като курсант Гоце научава за нещастната съдба на Александро Карагюле Охридски – арестуван, измъчван и осъден на смърт от Ст. Стамболов през 1892 г. в София за това, че е имал смелостта да се нарече македонец и е писал за нея. Гоце е бил повече от наясно, че ако иска да свърши некои работи в България, личният документ требва да е според техните правила.
Знаем, че е обичал най-много Македония и от всички най-много е искал да я види свободна. Събирал е помощи между приятели, между емигрантите македонци (между тях и Д. Благоев, В. Главинов и др.), но никога през всичкото време не е приел каквато и да е помощ от България, нито пък е отишъл да иска помощ от разни министри, цар и др.
Основното правило е било: Да пазим чиста организацията като зеницата на очите си!
В година 1894 Гоце, след като завършва курса на обучение във военното училище в София, в края на м. октомври започва работа в Македония като учител (гр. Щип – Ново село). На първата среща с Даме Груев на въпроса на Даме защо не е останал в България, Гоце отговаря: „Нима има друго место за един македонец освен Македония?”.
Кратко и повече от ясно кой е и чий е Гоце.
Група непокорени македонци от с. Гореме поздрави пращаме на сите наши братя широм светот, както и в редакцията.
От името на групата: САНДЕ ГОРЕМСКИ
