Проф. Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)
Първият месец от годината е Диос – октомври, вторият Апелайос – ноември. Следват: Аудонайос, Перитиос, Дистрос, Ксандикос, Артемисиос, Дайсиос, Панемос, Лоос, Горпиайос, Хиперберетайос (септември). Месеците не съвпадат напълно по време с днешните. След създаването на Македонската империя, този календар е възприет и от други народи [Тупурковски, Васил. Историjа на Македониjа от древнина до смртта на Александар Македонски. Скопjе, изд. Титан, 1993, с.287]. Македонският календар няма нищо общо с гръцкия. Първият месец на годината при гърците – Хекатомбеон – е съвпадал по време с юли, а първият месец на македонската година (Диос), както отбелязахме, е започвал от есенното равноденствие. Същият месец от гръцкия календар се е казвал Пианепсион. Днес на много места в Македония по първия ден на месец октомври (или по деня на есенното равноденствие) гадаят каква ще бъде годината. Очевидно това е остатък от старомакедонския календар в обичаите на днешните македонци. При гърците символ на слава и признателност е лавровия венец, при македонците е дъбовият. Македонците не са допускани до Олимпийските игри, които са били само за гърци. Те имат свои спортни игри провеждани в гр. Дион. Великолепен ездач цар Александър І Филелин искал да участва в Олимпийските игри и разпространява легендата, че македонският царски род има елински корен – произхожда от Аргос в Пелопонес. Той просто използва съществуваща легенда, в която се казва, че династията произхожда от Аргос. Това е един от аргументите на привържениците на елинския произход на античните македонци. Но има две области с името Аргос – едната в Пелопонес, а другата в Македония.
Убедително много историци, в това число и български (Г. Кацаров), доказват, че в старата легенда става дума за Аргос в Македония, а не Аргос в Пелопонес. Ще отбележим, че някои нееднозначности и противоречия по отношение на божества, вярвания, обичаи и др. се дължат, както на факта, че древномакедонския народ е формиран от различни племена (македони, пеони, фриги, хети, пелазги, траки, илири), всяко от които е оставило свои етнически белези, така и на оскъдната информация. Основен източник на тази информация са древногръцките автори, които се стремят да приближат македонските божества до елинските, както в смислово, така и в терминологично отношение. Тук трябва да припомним и разликата във фонетичната система на македонците и гърците. За сега знаем, че македонците не са могли да произнасят правилно гръцките звукове Φ, и др. Те произнасяли като “д”, а “ф” – като “в” или “б”. Освен споменатите различия между гърци и македонци трябва да споменем и това, че Демостен нарича Филип ІІ варварин, а никога елин не е наричал друг елин варварин, още повече ако Филип беше елински цар. На много места в античните източници се говори за македонски език. Птолемей Лаг поканил в Александрия македонският езиковед (глосограф) Америи, който написал труд за старомакедонския език. За съжаление този труд е изчезнал, но са запазени части от него, като преписи. Неоспорими доказателства за различната народностна същност между елини и македонци можем да намерим и след падането на антична Македония под римска власт. Романизованият еврейски историк Йосиф Флавий, цитирайки речта на Агрипа, с която убеждава евреите да не въстават срещу римляните, пише: “Кой ви убеждава да се противопоставите на римляните? Може би ще кажете, че е тежко да живеете под робство. Хубаво, но не им ли е тежко и на гърците?… Така е и с македонците, които имат същата причина, като вас, да се борят за своята свобода”. Созомен, живял от края на четвърти до средата на пети в. сл. Хр., във връзка с християнизацията по времето на Константин Велики (306-337), пише: “Елините, македонците и илирите започнаха без страх да изповядат Христовата вяра”[ГИБИ, т.І, София, 1954, с.50-51].
(Продължава в следващия брой)
