78 години от разстрела на А. Попов и Никола Вапцаров
Неугасим пламък на синовна обич към своя народ и татковина
На 23 юли се навършиха 78 години от разстрела на двамата безстрашни македонски синове, влюбени в своя народ и своята татковина.
На 23 юли 1942 год. военно-полевият съд от София произнася смъртни присъди чрез разстрел на Никола Вапцаров, Антон Попов и още четирима техни другари. Палачите бързат да изпълнят присъдата още същия ден. Пред самата смърт, като предизвикателство, като последен акт на юнашка сила, като внезапен удар над врага започва венчавката на Антон Попов с Росица Манолова. „Гледай, гледай, мой народе…пред разстрела сватба вдига твоят син Антон Попов” – пеят и днес признателните потомци. Веднага ги натикват в тунела и всички запяват: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”.
В 21 часа и 10 минути картечните изстрели прекъсват песента и живота на героите, за да останат във вечността: „Гръмват пушки във шестима, пада смел отряд” е поредната песен за тях.
По този случай секцията към ОМО „Илинден”-ПИРИН – гр. Шумен организира полагане на цветя с надпис на песента: „С много обич на двамата македонски поети и герои – от признателните потомци”.
Пред бюста-паметник на Н. Вапцаров в двора на ГПЧЕ, носеща неговото име, ораторът завърши словото си с думите: „Скъпи приятели, нека и в нашите гърди да гори този буен пламък на синовна обич, нека и ние да обичаме нашия народ и нашата татковина, така както я обичаха Н. Вапцаров и А. Попов”.
