Проф. Веселин Бешевлиев
(Продължава от миналия брой)
Обаче това мнение, както вече посочи Fellmann, е погрешно. Защото чак до покоряването на македонската държава от римляните не липсват в историческата книжнина известия, които отделят все още, повече или по-малко рязко, македонците от гърците. В следващите редове ще приведа в хронологичен ред тези известия. Плутарх в животописа на Пир казва, че той
(12, 8) πάλιν πεισθεὶς ὑπὸ Λυσιμάχου Θετταλίαν ἀφίστη καὶ ταῖς Ἑλληνικαῖς φρουραῖς προσεπολέμει, βελτίοσι χρώμενος τοῖς Μακεδόσι στρατευομένοις ἢ σχολάζουσι.
Особено любопитен в това отношение е надписът, който ни предава договора за съюза между Спарта и Атина през т.нар. Хремонидейска война (265 г.):
Но не само в Анабазис, a и в другите съчинения на Ариян се намират места, в които македонците се отделят от гърците…
Приведените текстове очевидно не изразяват мнението на Ариян, понеже в негово време македонците са били напълно погърчени, но отражават по-скоро мненията на по-стари писатели, от които той е почерпил своите сведения и които той, както е напр. в Индика, по име споменува.
Епохата на Александър Велики се описва и от Плутарх в някои от сравнителните животописи. И този гръцки писател е почерпил сведенията си от по-стари извори, съвременни на епохата, която той разглежда. В животописа на Демостен Плутарх съобщава следното:
A в сравнението между Демостен и Цицерон казва:
4 (53.), 3 συναγωνιζόμενος γὰρ ὡς εἴρηται τοῖς ἕλλησι καὶ τοὺς Μακεδόνων πρέσβεις ἒξελαύνων ε’πήρχετο τὰς πόλεις,πολὺ βελτίων Θεμιστοκλέους καὶ Ἀλκιβιάδου παρὰ τὰς ταύχας διαφανεὶς πολίτη
В животописа пък на Александър Велики се разказва, че Александър
(47, 3) ἐπεί δὲ καὶ τῶν φίλων ἑώρα τῶν μεγίστων Ἡφαιστίωνα μὲν ἐπαινοῦντα καὶ συμμετακοσμούμενον αὐτῷ, Κράτερον δὲ τοῖς πατρίοις ἐμμένοντα, δι᾿ ἐκείνου μὲν ἐχρημάτιζε τοῖς βαρβάροις, διὰ τούτου δὲ τοῖς Ἕλλησι καὶ τοῖς Μακεδόσι.
Ηο особено забележително е следното място от Александровия животопис:
51, 2. Ὁ δὲ Ἀλέξανδρος ἀποστραφεὶς πρὸς Ξενόδοχον τὸν Καρδιανὸν καὶ τὸν Κολοφώνιον Ἀρτέμιον „Οὐ δοκοῦσιν, εἶπεν, ὑμῖν οἱ Ἕλληνες ἐν τοῖς Μακεδόσιν ὥσπερ ἐν θηρίοις ἡμίθεοι περιπατεῖν.
Тези думи, безразлично дали са били казани от Александър Велики, или не, са едно от най-добрите доказателства, че македонците са били смятани за народ, отделен от гърците. Срв. на стр. 45 изявленията на Александър I y Херодот. И в двата случая самият македонски цар отделя македонците от гърците.
(Продължава в следващия брой)
