На 18 октомври 2020 година членове на ОМО „Илинден-ПИРИН“ от Пиринска Македониjа се поклонихме на гроба на македонския революционер и поет Антон Николов Попов, осъден на смърт чрез разстрел заради македонските си становища в Македонския литературен кръжок в София по фашисткия Закон за защита на държавата, за агитация против народното единство заедно с Никола Вапцаров и трима други.
Поднесохме венец и цветя от името на партията. Почетохме паметта и делото на героя на поробения народ, описан в стихотворението му „Сънувах родната земя”, така:
„Като на длан – сгушени в полята,
горят с пламнали очи села и градове.“
– Това е Дойран.
Белее там гръбнакът на Беласица,
прелиствам страници на спомени
и нова героична история.
Лерин, Костур, Воден,
Охрид, Струга, Струмица,
Крушево, Кукуш, Солун.
Галичица, Пирин,
Пелистер, Шар…
…..
И как така
ще може македонски патриот да види
необстрелван от гранати,
и то от своя самолет,
своята земя.
Разбрах: география позната.
Това е сън.
Сънувах родната земя“.
