Проф. Георги Радулов
(Продолжува од минатиот број)
Сведенията за дружината на Кубер са противоречиви, но от всички личи, че той не е оставил трайни следи в Македония. Към казаното ще допълним, че Кубер се заселил най-напред в днешните унгарски земи сред живеещия там народ. По-късно вдигнал въстание срещу своя владетел - аварския хаган. Бил разбит и с остатъците (състоящи се от тюрки и ромеи-пленници на хагана) избягал във Византия. Заселил се в Керамисийското или Битолското поле в областта на славянското племе Драгувити, с разрешението на византийските власти [Державин, Н.С. История на България. Том I. София, Славиздат,1948, с.217). Някои историци считат, че той идва с около 10,000 души (включително византийските пленници). След време Кубер тръгва срещу Солун. Тук той окончателно е разбит от византийците. Бойците му са избити и пленени. Според други източници те напуснали Македония. В “Чудесата на Св. Димитър Солунски” четем: “... Кубер, като преминал победоносно р. Дунав с цялото си племе, дойде по нашата земя и завладя Керамисийското поле. Но за кратко им беше престоя”. По-нататък пише, че заминали към Тракия и от там към Цариград. Керамисийското поле, някои го отъждествяват с Битолското, а други с Щипското.
Г-н Димитров, обръщаме Ви внимание, че Кубер не е “напуснал земите на днешна Унгария”, а е разбит и изгонен от там от аварския хаган. Освен това в историческите източници става дума за Керамисийско поле, а не полета, та да може да се включат всички полета и котловини в Македония.
За изучавалите внимателно историята на Македония е ясно, че това генетично наследство, ако въобще го има, е капка в морето. Никакво друго гръцко наследство да нямаше в Македония, само гърците преселени от Лариса в Македония, по времето на цар Самуил, е достатъчно за гърците да твърдят, че македонският народ е формиран от гърци и славяни, според аршина на българските историци. Ще припомним, че ако в нас тече тюркска кръв по-вероятно е тя да е от преселените в Македония кумани и печенези и пленени по време на турско-византийските войни турци, както и от дългото съжителство между турските колонисти и македонците.
Лъжа трета: “Според хора от Скопие, които имат наглостта да се наричат историци, Кирил и Методий били македонци и създали македонската азбука.”.
Ето нашия отговор. Един факт значително повишава приносът на Средновековна Македония в съкровищницата на човешката култура - тук се създава славянската писменост. И това съвсем не е случайно. Тук съжителствуват две култури - славянската и на старото население. Влизайки в контакт с населението на Македония, македонските славяни бързо напредват в културно отношение. Езикът им се обогатява. Сред по-интелигентните от тях се появява нуждата от писмено общуване. Ще цитираме проф. Ив. Снегаров: “Имало грамотни славяни, които, както казва Черноризец Храбър, пишели (за частни или богослужебни нужди) на своя роден говор с гръцко или латинско писмо. Явен бил стремежът на тези книголюбци да се направи преход към чисто славянска писменост” [Славянското братство. Сборник-статии. Библиотека “Извори”- Х2. Печатница Хемус-1945, с.57].
Византия полагала усилия да култивира новия етнически елемент в нейните земи. Като обединяващ фактор между различните етноси тя виждала християнството, но славяните не разбирали божието слово написано на гръцки и латински. Византийските богослови не се придържали към догмата за триезичието. Те даже насърчавали превеждането на свещените книги на езиците на народите в империята и извън нея. Преводи са направени на коптски, етиопски, арменски и др. Те създават писменост за славяните с цел да ги приобщят и християнизират.
Много са аргументите и фактите в полза на мнението, че славянската азбука е съществувала преди заминаването на Кирил и Методи с просветителската си мисия във Великоморавия. Ще приведем някои от тях.
1. Такова крупно дело, като съставянето на азбука на нов литературeн език и превеждането на редица богослужебни книги, не може да стане нито за ден, нито за седмица, нито за месец. То изисква много труд и време. Ще припомним, че превеждането само на Стария завет (Танаха) от еврейски на гръцки, при отдавна утвърдени азбуки и езици, е изисквало многогодишен труд на 72 учени.
2. Съществуващата в Македония легенда, според която азбуката е била написана от изпратения от Бога в Македония, Кирил от Кападокия. Според тази легенда през VII в. Кирил създал азбуката и започнал да кръщава славяните в гр. Равен. До това заключение стига Йордан Иванов изследвайки цитираната легенда. (Македонските археолози откриха надписи от предхристиянско време в които има буквени знаци характерни за славянската азбука.).
3. Писаното от охридския архиепископ Теофилакт, че Светите Братя създали писмеността, понеже славяните не разбирали написаното на гръцки и латински.
4. Краткото житие на Кирил, където е писано: “Той написал за тях (Брегалнишките славяни, б. м.) книги на славянски език” [Лавров, П.А. Материалы по истории возникновения древнейшей письменности, Ленинград, 1930, с.155].
5. “Законъ соудный людемъ”, който, според познавачи на проблема е написан на славянски от Методи, когато е бил княз на славянско княжество в Македония.
