Последната книга, която ще разгледам, е Славяносербия.Очерки из истории заселения Донбасса в 18 в. Документы" на В.И. Подов, издадена в Луганкс, Украйна, през 1998 г.
Достъпът до нея е чрез следния линк:
https://www.twirpx.com/file/2087055/
В тази малка, но наситена на информация книжка, отнасяща се за историята на друга гранична област на Новорусия, подобна на Новосърбия и като име, и като функция, но на изток от нея, в днешен Донбас, са дадени в приложение пет документа.
Първият от тях, арх. номер ЦГИА Украина, ф. 1413, оп. 1, д. 11, лл. 21-48, представлява списък на офицерите и редовите войници, съставен през 1757 година от генерал-майор Райко Депрерадович, подполковник от австрийската армия от сръбски произход, преминал на руска служба. За съжаление, както отбелязва в бележка авторът на книгата В.И. Подов, предвид обемността на документа той е подбрал само найважните данни от него за публикуване. Въпреки това там четем имената, длъжността, възрастта и семейното положение на следните хора:
1. Първа рота, ротен квартирмайстор Йорданий Турченин, на 27 години, от македонска националност. женен, без деца;
2. Шеста рота, редови ху сарин Василь Корнеев, на 25 години, ма кедонец, женен, без деца:
3. Девета рота, редови, Дамьян Белобородов, на 39 годи ни, македонец, женен, без деца,
4. Десета рота, редови, Мануйла Александров, на 34 години, македонец, неженен.
В оригинала на документа колоната, където е посочена националността, има следната анотация:
„Когда и с какой нацией прибыл, с каких чинов и когда определен в службу", като за тези четиримата е отбелязано „македонской", т.е. че са македонци по националност.
Следващият цитиран документ под номер 2 и архивен номер ЦГИА Украина, ф. 71413, оп. 1, д. 11, лл. 78-99, е поименен списък от 1754 година на генерал-майор Шевич. В него, в напълно същата структура като на предходния, са дадени:
1. Поручик Константин Попов, на 40 години, от македонска националност, женен, с трима сина;
2. Прапорщик Георгий Петров, на 43 години, македонец, женен, с един син;
3. Вахмистър Панаит Костантинов, на 35 години, македонец, женен, с два сина;
4. Вахмистър Антон Добранов, на 43 години, македонец, женен, без деца;
5. Квартирмайстор Ва-силь Калевский, на 26 години, македонец, неженен;
6. Капрал Тодор Васильев, на 28 години, македонец, женен, с един син;
7. Капрал Михаил Свиридов, на 24 години, македонец, женен, без деца;
8. Редови Степан Константинов, на 15 години, македонец, неженен;
9. Редови Моисей Константинов, на 14 години, македонец, неженен;
10. Peдови Петр Иванов, Иванов, на 33 години, македонец, нежен;
11. Редови Редови Данило Сухомлин, на 26 години, македонец, женен, без деца;
12. Редови Иван Куличенок, на 23 години, македонец, женен, без деца;
13. Редови Денис Григорьев, на 25 години, македонец, женен, без деца,
14. Редови Тимофей Шалой, на 33 години, македонец, женен, с един син;
15. Редови Васил Михайлов, на 28 години, македонец, женен, без деца;
16. Редови Федор Орловский, на 30 години, македонец, женен, без деца;
17. Редови Прокофий Анабров, на 20 години, македонец, неженен:
18. Редови Яков Белковский, на 32 години, македонец, женен, без деца;
19. Редови Иван Григорьев, на 25 години, македонец, женен, без деца:
20 Редови Василь Шолох, на 16 години, македонец, неженен.
Така тази неголяма извадка от украинските архиви, където се пазят болшинството от документите за историята на Новорусия, ни дават с име и презиме двадесет и четирима македонци, записали се да служат в руската армия през втората половина на осемнадесети век.
Въпреки видимото русизиране при изписването на имената им отлично личи македонската именна система. Наличието на руски име на, главно фамилии, могат да се дължат на смесени бракове, превод при записва нето или друго, но преди всичко показват наченки на приобщаването на заселниците сред близкоезичната и едноверска руска общност. Неслучайно пред следващия 19 век тази неголяма македонска общност в Русия ще се претопи напълно. С това сегашната интернет разходка за вършва. Надявам се, че е била интересна и дано бъде от полза за любознателните изследователи на миналото.
Сега повече от всякога може да се четат оригинални документи, без да е необходимо да се пь-туват стотици и хиляди километри до даде-на библиотека или архив. Така може да се проверява верността на цитатите в историческите книги и да се подлага на съмнение и проверка всяко твърдение, особено тези на балканските историци, известни с крайните си и често предубедени позиции.
Едно е сигурно интернет с неговия бърз и директен достъп до информация ще разруши много митове, натрупани през последните два века. Монополът върху истината, който се опитваха да налагат професионалните историци в миналия век, е разбит и се намира в ръцете на всеки, който желае да търси, чете и мисли сам.
Край
